За една концесия в повече

“Търпението е незабележима форма на гниенето!”, казал го е великия Радой Ралин. Е, ботевизмът доста потърпя, та и за това загнива. Толкова търпяха ботевистите, че повече от година дори и не повдигаха резонни въпроси към псевдоръководителите на клуба си - Чандъров и Самуилов. А те просто се оказаха страхливци, подобно на стотината "едри бизнесмени" в Българско и още при първите срещи с будната пловдивска общественост побързаха да се скрият. Писаха се съсобственици, а всъщност се оказаха служебно назначени домоуправители. Тръгнаха си обидени. Шегичка. Изнизаха се! 

Ботев Пловдив не осиротя с тяхното предизвестено бягство, напротив - събуди се от будната кома в която го държаха тия две парвенюта. За една година те тиражираха толкова много голи обещания и лъжи, че почти застигнаха творчеството на Димитър Христолов-Селския.

Тандемът Чан-Сам се скри зад извинението, че не можели да строят и "инвестират", щото феновете им пречели, бъркали им се в бизнес начинанието. Смехории! Все едно феновете назначиха Костов за треньор да съсипе що-годе скалъпен някак си отбор. Той си пое отговорността и си тръгна, чудо голямо, все едно им пука дали губят или печелят тия наши домоуправители. Кофти обаче, че с късогледството си почти доунищожиха хубавата клубна база в Коматево. Защо им трябваше да се пънат да играят в компрометираната "А група" и да отговарят на смешните й критерии - осветление и селекция? Заради това осветление разкопаха базата, потрошиха пари за прищявки на треньора Костов. За какво са ни тия бразилци? Не беше ли по-добре да си подадем документите за Б група и да си се наслаждаваме на безобидни мачлета, докато криво-ляво трупаме парички за "Строежа на Колежа"? После, провокацията с "назначаването" на прословутия льохман Николай Митов-Жадното...

Никой сериозен инвеститор във футбола не се е отказвал заради неразбирателство с фенове на един отбор! Чан-Сам направиха инсценировка и страхливо се ометоха, дори нямаха доблестта да признаят "Не ни се дават пари за обществено благо (стадион), защото ни трябват за коли, яхти и екскурзии в чужбина"...

Това е българския олигархичен капитализъм и "предприемачите" са ни такива - не чакай да измислят нещо сами, да рискуват свои пари и да направят нещо на ползу роду. Те могат единствено гешефти с пари на данъкоплатеца или пък нагаждане за концесийки, издигнати в ранг на инвестиционен бизнес.

Беше почти публична тайна, че тия двама хубостници Чандъров и Самуилов са хванати от плажовете за да работят за Ботев Пловдив. От самото им встъпване в клуба прозираше нежеланието им да се занимават с нас, усещаше се, че им стиска тази инвеститорска риза, наложена им с политическа поръчка. Но защо трябваше да ни спретват този театър? Кому бе нужно да лъжат година време?

Човешката природа е изтъкана от недостатъци. Един от най-големите пороци, който е залял човечеството от зората на съществуването му и който не спира да се практикува от абсолютно всички хора по света, е лъжата!
Изобщо, поводите да излъжем са безкрайно много! Но има един тип хора, които са заклети лъжци по природа. Те са коварни и дори опасни понякога. Способни са не само да ви накарат да се чувствате зле, но и да ви навредят. Постоянно сме заобиколени от злонамерени лъжци, но знаем ли как да ги познаем?
Лъжците дават прекалено много детайли...
Обикновено лъжците обсипват обекта на заблуда с хиляди подробности, за да изглежда историята по-достоверна. Това обаче е сигурен сигнал, че нещо не е наред. Ако следите внимателно подробностите ще се убедите, че отнякъде ще изникне неточност, която ще ги издаде.
Трябва да сте много наблюдателни, за да разпознаете заклетия лъжец. Обикновено те са много статични в горната част на тялото си, забравят да движат ръцете и главата си, защото са съсредоточени в структурата на гигантската лъжа, с която занимават съзнанието ви.
Злонамерените лъжци осъществяват силен контакт с очи, за да ви накарат да повярвате в това, което казват. Очите на дребните лъжци обикновено шарят напред-назад, стараейки се да избегнат погледа ви, но истинските манипулатори втренчват погледа си повече от обикновено.
Характерна за изпечения лъжец е ехидната усмивка с едното ъгълче на устните. Тя се появява по лицето им от задоволството, което заблудата им доставя.

Кауза да живеем

Каузите били разменна монета само за пред наивници и търгаши, се казваше в един коментар по повод някоя си годишнина от антикомунистическите протести в БГ. Въпреки, че лесно се екзалтират и бързо униват ботевистите не са наивни и имат своя кауза, наложена от външни злочинци и обстоятелства. И дано не се оставят да бъдат похарчени от "силните на деня", онези мухльовци и нарциси, облечени във власт и пари. Защото историята помни - едни разбойници в костюми за по 20 бона, с действия или бездействия, набързо взривиха една банка, лапнаха парите и зарязаха стадиона ни недовършен, а отборът ни рита...където намери. Похарчиха ни през лятото на 2014 година!

Сега същите разбойници си измислят регламенти, лицензи, всякакъв балкански кан-кан, само и само да лапнат още народна пара. Дребен пример - икономическият холдинг "Химимпорт" (собственик на авиокомпания, телевизия, банка и прочие дейности) се явява спомоществувател на славен БГ клуб. Понеже бедничък е холдингът, не може задели парички за обществено благо - да оправи игрището на отбора, та заради това се налага министерство да отдели от залъка на народа за да даде на закъсалия холдинг. За 1 милион лева само става дума, нищо не е. И понеже всички "бизнесмени" в БГ са назначени, за това сега са се наредили на опашка и за тях да отдели някой лев народът, та да се напъчат и те гордо като "строители". Пост-соц помияри, които само папкат и слушкат за да не разсърдят "ония, от по-горе"...А каузите си остават за тия, които могат да носят!

Пак доиграваме

Дали има пари или няма пари, Ботев Пловдив винаги прави едни и същи глупости - доиграва си сезона, поредния. То май вече всичко доиграваме. Без стръв, без амбиции, просто заради традицията на пролет да цъкаме мачлета. 

Пробвахме на Герена с Левски София да се "надиграваме, а не да се затваряме в търсене на резултат". Така го каза тренера Костов след мача в който ни разпориха с 3 гола. 

После в домакинство с Монтана само шанса ни спаси от нова загуба, но дори при развой 1:2 ние тръгнахме да импровизираме като вкарахме на смяна 2-ма, (двама!) централни бранители. Явно търсехме обиграване на защитна формация с оглед запазване на резултата. Не паднахме де, докопахме хикса. 

В градското дерби радостното било, че сме успели да пресираме противника. Имаше и утешителни коментари за младата кръв в отбора и това бил пътя занапред. Чудно, като падаш какво възпитаваш в младите? Чувство да стискат зъби и да траят всяка загуба?

ОК, тренер Костов е без алтернатива. Дано остане по-дълго в отбора, та поне да изгради някакъв сносен облик, щото пишман станахме всяка есен да си вярваме, а на пролет да се утешаваме. Ясно е, че в следващото десетилетие ще го играем само за едната чест. Друго не ни остава при липсата на каквато и да е алтернатива за развитието на клуба. Да изразяваме гласно амбиции само ще ни довлече подигравки. Ние сме безнадежден случай!

Ако има капчица надежда, то тя е в строителството на стадиона ни в квартал "Каменица". Ама там е такава мъгла, чак дори по-голяма от ролята и мястото на Грегъри Нелсън в отбора. Нашия дом, кога ли пак ще си го имаме? Витаят само слухове разни. Уж имаме ръководство, което ден и нощ мисли и действа как да се измъкнем от безнадежността, обаче

Доскоро тайничко се надявах, че лансираният от хорската мълва нов вожд, Румен Чандъров може да вземе нещата при сърце и да направи смели стъпки за изграждане както на клуба, така и на стадиона. Към момента, 26 април 2016, съм повече разочарован, отколкото обнадежден. В живота си съм се научил да вярвам само на това, което виждам, а не на това, което ми казват. От есента на 2015 до сега единственото, което видях е, че ползваме базата на фирма ДИТ (игрища и хотели), собственост на г-н Чандъров "и брат му". Иначе клубът живее щото някой (#кой?) от някъде (#откъде?) вади "едни пари" и плаща. Дано наистина да плаща, а не само на документи, та след време отнякъде да изквичат за наши борчове.
Прословутото "обследване на обекта" т.е. да видим какви пари ще трябват за да се довърши Колежа засега остава само прах в очите. Минава цяла година почти, а още няма яснота какво, как и колко. Това единствено може да навява мисълта, че никой не си мърда пръста. Иначе как да си обясним, че една импозантна сграда в София стоя "замразен строителен обект" близо 7-8 години, "обследваха" го за има-няма 6 месеца и достроиха за 1 година. И то при променено вътрешно проектиране, горе-долу напълно нова сграда отвътре. При нашия строеж на булевард "Източен" №10 такова нещо не се налага да се прави, значи не е чак толкова трудоемко и отнемащо време.

Не се искат кой знае колко пари! Дори един убитак като Николай Банев се оказа, че има скътани 40 милиона в офшорки. Едни 50 хиляди на месец са достатъчни строежът да върви, не с темпове, но поне да не замръзва. 

Проблемът ни е, че тия които могат да задвижат (и трябва да задвижат нещата) са от породата "съвременен БГ-бизнесмен". А тази порода се харектеризира не с онова, което знаем и виждаме по белия свят - упоритост, труд, прозорливост, адекватност, а с други неща - нагаждачество, наглост, сервилност и безцеремоност според конкретния случай. И с тези си качества те нищо не могат да направят по въпроса със строителство на "обект от обществено значение". Те работят с пари наготово - "вземи тук, сложи ги там", "да завъртим", "да усвоим" и чакат благоволение "отгоре", обикновено от общинска или държавна софра да изпадне някоя баница, та да прибавят още някой милион към банковите си авоари.
Като предтекст, че работите не могат бързо да станат се лансира тезата, че прехвърлянето на акции на ПФК Ботев-Василев е ъъъъ "има подробности за уточняване"...На книга сегашното дружество е във владение на Сдружението на привържениците и някаква имагинерна фирма от разпадналия се финансов конгломерат на Цветан Василев. Разцъфтелите политико-икономически карамболи от бастисването на Корпоративна търговска банка са извън обсега на действие и способности на ботевисткото общество. Поради тази причина огромната фенска маса е в тотално невидение какво изобщо става с клубните дела. Както се казва, в България рано или късно нищо не се разбира, така че и тук едва ли ще се разбере някога кой на кого какво е дал-взел. Въпросът е, че БПФК е здраво в батака, а от цялата дъндания прозира как са се наредили банда закоравели БГ-бизнесмени и чакат да подушат откъде ще се процеждат капките с милиони от фалираната КТБ.

Подозирам, че амбициите на Чандъров са само дотолкова, доколкото да изгради инфраструктура на детско-юношеска школа, която да продава, а Пловдивският Ботев да е просто витрина на продукцията.
За останалите спонсори, дето си кичат рекламните пана на базата в Коматево, нищо съществено не може да се кажа. При тях се открояват мастодонтите Самуилов и Ветко. Подробности за работоспособността и качествата на двамата могат да се намерят във всеки документален разказ за посткомунистическия капитализъм в България. На мен лично, присъствието им в БПФК (ако изобщо има такова де) малко ми нагарча заради прословутото им "предприемачество", но пък не бих се учудил, ако тяхната благодетелност е спусната с политическо указание по модела "Веселин Марешки в Локомотив Пловдив".
Явно ще трябва да доиграем и този мач.
Засега обаче си оставаме "Безнадеждните от "Източен" 10"!

104th Anniversary

The Botev Plovdiv Football Club was founded in March 1912 by a group of youngsters. The exact date of  foundation is not clear though the supporters claim to celebrate its birthday on the twelve day of the month. The club is named after the Bulgarian national hero Hristo Botyov Petkov. Coloured in yellow and black the club has another obscure back story. One states that choice was made as a symbol of unity between schoolboys-founders, Catholic Collegians (golden) and Orthodox Students (black), while other version presents a plain prosy - colours of Thrace - yellow as the sun, black as the land.  However BPFC remains one of the most popular clubs in Bulgaria even has not earned a major success for the last three decades. The club flirted with flamboyant attitude but never fulfilled its potential on the pitch. Botev Plovdiv has always enjoyed the patronage of celebrity supporters because of its fashionable old glory. Many star players graced the team in the post-communist years but nevertheless only gained a reputation as the proverbial "nearly team"...

Happy Birthday, Old Glory!

Зимата на нашето бъдеще

Още нищо не сме видели! Мина година и половина, откакто чичкото с големите мангизи изчезна и нашето корабче пак се залюшка из бурното море на БГ действителността, футболна, политическа, съдебна, банкова, конюнктурна...Преди поне имахме пристанище, точно на "Каменица" ("където Филип ІІ е водил малкия Александърчо на мачове") и там намирахме що-годе някаква утеха, че сме заедно и че сме много. Сега сме безпризорни.

Не сме единствените закъсали го, ама...бе нямаме стадион и каквото и да си говорим, докато го нямаме ще си останем клети и сиротни! Доста хора се упражняваха и упражняват на наш гръб с "ще" и "евентуално", но от това арматурата по Колежа май само повече корозира. Сега се говори за някакъв конгломерат от "мощни" ("едри бизнесмени"). Много мощни видяхме, минаха и заминаха, ама не ни трябват "едри", искаме ги работливи. 

Чували с пари да се излеят в един клуб като нашия пак няма гаранция, че машинката ще тръгне, че системата ще функционира като жив организъм и няма са нужни "чичковци-освободители". Повече от 20 години все не можем точно това да направим. Мераци има, хвърлят се и усилия,  и с това си оставаме плюс горчиви спомени. Сега имаме и горчив строеж на Колеж.

В момента клубът ни не струва нищо. Разбира се, за феновете той има огромна стойност, но животът не се измерва в сантименти. От чисто прагматична, съответно и финансова гледна точка, този клуб може просто да се самовзриви докато се ослушва какво ще дойде утре. Пазарната стойност на ПФК-то е отрицателна, хайде и оптимистично да приемем, че няма дългове (кой в БГ изобщо може да каже кой кому дължи нещо), то в най-добрия възможен вариант е на 0 (нула). Едно 0:0 щеше чудесно да ни устройва в това безвремие, ако имахме възможност както преди да се събираме по "Богомил", "Варшава" и "Източен". Без дом нищо не става. 

Опитвам се да проумея какво биха могли да ни донесат одумваните бъдещи "едри" собственици. Първо ме притеснява дали няма останат още дълго "бъдещи. После, не е ясно формулирана обосновката как така се захващат с БПФК и съответно как и какво ще направят. Има подозрения да не би всичко да е просто пионерско поръчение от "опраскващия с каките" и до там да е целия напън (пък и нали пълничкият, прокурорът, не депутата, също е ботевист). Чичкото от Белград надали е заровил голямо имане в полето край Коматево, така, че едва ли сме съблазнителни за ухажори с кинти, а и със средна посещаемост 1000 на мач дори за предизборна пропаганда не сме аудитория.
Има едно много удобно винаги клишe за "потенциала". То тоя потенциал го изтъркахме от потенциалност - много сме хубави, много сме умни, ама тротоари нямаме като белите хора, а сега за капак и стадион нямаме. Гледам и завиждам какво нещо вдигнаха в Уругвай. Не ги знам какви еврофондове усвояват, какъв остров на стабилност са, какви големи шлемове от енергийни източници правят, ама си спретнаха стад дето ние само по картинки виждаме.

С годините станах закоравял песимист по отношение на Ботев Пловдив. Голяма част от кошмарните ми сънища ги видях с очите си как стават реалност, сега се стягам за дълга зима. Дано не съм прав!

Струва ли си

По принцип българите са прословути с това, че обичат да изпадат в драми и при най-дребния повод. А в битието на Ботев Пловдив и неговите последователи, драматизмът прелива. Липсата на каквито и да е успехи през последните 30 години просто влудява претенциозните пловдивски запалянковци. Хем уж голям клуб, със славно минало, традиции, публика, амбиции, хем музейната експозиция празна и няма с какво да седне да се похвали човек. Приказките за "енигми", "легенди", "митични", "славна история", "институция" и прочие бла-бла, вече всеки клуб си ги има и си ги раздухва как му дойде.

Ботев играе трагичен сезон, дори и слепец би го видял, пада-печели, но това го има навсякъде, все едно и също е. При нас драмите обаче не са като при другите. Клубът стои на самотен остров, гордо наричащ се "Футболен комплекс Ботев 1912" и се взира в далечината за голям кораб с мангизи отнякъде да дойде. Имаше преди един мустакат чичко, велики надежди му се възлагаха, велики дела се чертаеха, но всичко затъна и останаха само разкопките на "Източен" 10. Чиста трагедия. На Ботев Пловдив мъглявата перспектива...

Дали Алекс Колев играе или само се мота като Пламен Николов в наказателното или пък дали Чи-бам-бамба рути облаците с ръгби шутове, едва ли е от такова значение. Отборът може и да изпадне, после може и пак да се върне в грандиозната сцена на А група, но това с нищо няма да повлияе на положението. Докато Ботев не се върне в квартал "Каменица" каквито и резултати да постига на игрището, ще остане с мижитуркаща светлина, в тотален разрив с амбициите и претенциите на хората, които го обичат. Обикновено това са първите крачки към шизофренията. Засега натам сме се запътили. Никакви А или Б групи не ни чакат, другаде

води нашето нанадолнище. Ето това си струва притеснението. Blue, very blue canaries.

Сбогом на илюзиите

Вчера бях на мач, един от многото в които губим. Нищо особено. Ако теглим чертата - за последните 25 години губим повече, отколкото печелим. Вчера бяхме на Илиянци Парк, чудесно място за неделна разходка, бира преди мач и комфортен сектор за гостуващи привърженици. Не играхме зле, дори никак. Биха ни с един гол. Та за този гол дълго след мача си мислех. Толкова пъти съм гледал Ботев да играе добре, да владее терена и в крайна сметка един гол да го дели от желания резултат. 

От дистанция на времето този "гол" ми звучи все по символно. Винаги нещо така прозаично ни дели от сбъднати мечти. Минахме периоди в които едва ли не предрешавахме неща, сякаш от само себе си ще ни се случат. Гранде мечти, чак фантазии, опиянявания, ама в последствие рухваме под бремето на собствените си тежки желания. От 1986 година датира най-горното ни класиране в смешния футбол на А-група. За последно сме били в призовата тройка през 1995. Колко прави това? Цели 20 години едно голямо нищо! Или да преброим участието ни на финали, до един загубени след 1981 - шест последователни и все с много малко - 0:1 с Левски София през 1984, 1:2 с ЦСКА през 1990, 1:2 с Левски София през 1991, 0:1 с ЦСКА през 1993, 2:4 с Локомотив София през 1995 и 0:1 от Лудогорец през 2014. Може би заради това "Тъжно канарче" е наша любима мелодия, запазена марка дори. Да сме омърлушени след мач е нещо вече обичайно за нас. В тъгата си няма какво да крием и се самозаблуждаваме - тъжни сме защото за БГ футбола ние сме това, което е Арис за Гърция и Раднички Ниш за Сърбия. А така ни се иска да сме страшилище, да плашим с името си. Ама с 20 лета на вакуум на какво отгоре да си мислим, че сме голяма работа, та да се перим срещу противницити си с "знаете ли вие срещу кого играете". 

Безспорно, продължаваме да имаме 3-тата по многобройност публика в Републиката, но това още повече нагарча предвид липсата на подплатеност откъм футболно самочувствие. Вчера имахме над 300 "шалчета" агитка, почти 2 пъти повече от тази на домакините. И какво от това? Ние пак си тръгнахме омърлушени, пак стискайки зъби да вярваме, че някой ден и ние ще станем голяма работа, та като Ювентус и Байерн да печелим и в мачове в които не сме чак толкова добри. Нещо като Локо София вчера - нищо не играха, ама вкараха и биха.

Орисия...

Успех, Пепо! Успех, Коце!

Не подкрепа, а тотална и бясна подкрепа за Пепо и Коце! Давахме толеранс и душевен комфорт на разни трабадури - Радуканов, Хубчев, Шампиона на Казахстан, Вуцов, Кривия, Светослав Петров, Хамза, Доре, Ромарио, Педро, Спрокел...За две години видяхме повече от две дузини чужди елементи в клуба ни, похарчиха ни здравето и парите с техните шизофренни футболни стойности, които  дълго още (дано не!) ще тегнат на клуба ни. Звучи банално, но започваме от начало. Сега е време да дадем повече от всичко за отбора, за момчетата, за нас си. Сега са наши хора на власт и им дължим много повече от онова, което давахме на чужди. 

Пепо започва работа в тежко време, отново всякакви лешояди, медийни и улични са настръхнали против нас. Замерват ни с интриги, пробват да ни разединят с лъжи, измислят си легендировки по наш адрес, ама ще дойде ден и ще им скачаме на мазния търбух, вестниците и партията им. Oderint dum metuant. И като мото на нашата битка с помиярите нека бъдат думите на Пепо в първата му публична изява като старши на отбора ни:

Никога няма да забравя посрещането на феновете. Имах чувството, че ще експлодирам от невероятната емоция. Сигурен съм, че така ще бъде всеки път, когато извеждам отбора за поредния мач. Това внимание обаче няма да ми дава спокойствие и ще ме кара да работя с всички сили, за да не загубя доверието на най-важните хора, каквито са феновете. А колкото до назначаването ми, ще кажа, че дори за секунда не съм се колебал. Не крия, че съм чакал този момент и съм бил сигурен, че той рано или късно ще дойде. Затова съм горд да бъда начело на моя любим отбор. Мечтата ми е да направя отбор със своя собствена физиономия. Искам след време да се говори за модела „Ботев”, в основата на който да стои един изграден страхотен колектив.

"Пътят е страшен, но славен" - да си върнем Ботев Пловдив, да станем пак силни и красиви, вълнуващи и жълточерни.
Успех, Пепо! Успех, Коце! Обичаме ви, момчета. Бъдете здрави и корави, бъдете смели.

Коледния подарък

Тъкмо да си заслужи похвалите за дето горе-долу закрепи отбора, Вили Вуцов взе, че се издъни като овчар на панаир на книгата. Отпаднахме от Купата, не е толкова болка, ама 0:3 в Пловдив от вечния ни подуенски синдром - това вече си беше жестоко и нямаше оправяне. Нищо не направихме с фокусите на Вуци - див ентусиазъм, надъхване, яко скачане и здраво ритане - негова запазена марка от години. Анализ на глупавите му треньорски решения е излишно да се прави, той не направи нищо по-различно от това, което повечето ботевисти очакваха. След като си тръгна излязоха наяве доста негативи от психологическо и спортно-техническо естество, за които ще трябва време да мине за да се излекуват. Трудно ще го запомним с нещо същество, освем може би със съновидението  му "За какво са ми крила, не съм самолет" и от там истеричния му инат да се бъхтим по игрището без флангови играчи. 

С оглед последните рокади в клуба най-хубавото е, че постепенно се изчистихме от левскарската хунта. Кривия, Мърли, Цанко, Херо, Чиликов, Вуцов работиха в клуба като кучето на нивата и с поведението си единствено допринесоха за затвърждаване на вродения ни негативизъм към всичкото софийско синьо. Тяхното изнизване тихомълком (но пък с подути джобове) е коледният подарък за всички жълточерни сърца.

Новият ни хоризонт е с Пепо и Коце. Успех, момчета! Каквото и да направите - обичаме ви! Няма нужда от излишни приказки, няма нужда да преигравате като "сините вождове" преди вас. Знаем се и ви вярваме. Ние сме с вас, така, както вие сте едни от нас! Живи и здрави, бъдете силни!

Една година като цяла една история

Ботев Пловдив играе, бори се и мечтае. Понякога бие, понякога пада. То така е май винаги било. Годината 2014 побира цялата му история само в 365 дни - гръмки настроения, бомбастични очаквания после пропадане, срив и наново изправя снага от жаравата на изпепелените си мечти. Дързък поглед в бъдещето, и отново, и отново, и отново...старата орисия - или тотално отписан за живот, или наблъскан с хипер надути очаквания. Просто Ботев Пловдив.

От януари до юни се залъгвахме с Хамзата, Ферибота, Мадагаскар-2 (любимо филмче на Лаута), рицаря на "правилния футбол" Сър Мов, бързия и яростен Домо с back-up легендата Везалов и любезния Педро. Истинско съзвездие в царството на сънищата! И се събудихме де, макар и с цената на "изпълнена задача" от колосалния Станимир Стоилов. Какво има да му се сърдим за безобразните ни мачове и липсата на доблест, липсата на грижа, дори на слабо усилие да се задоволи пловдивската амбиция по футбола? Мърлявият Стоилов похарчи чували с пари и успя - класира ни за евротурнир! Гранде успех на фона на мършавите години с Христолов. Подробности за дребнавци е, че стана през задния вход с 4-то място и загубен финал. С пожара от рекламните пана на "Лазур" изгоряха и надеждите за идващи насреща успехи в жълточерно. Челният сблъсък с тях не се състоя, само един Санкт Пьолтен дойде за сутрешното ни кафе.

Вече е друго, наближава обед, шеф Вуцов яко е запретнал ръкави в кухнята ни. Дали защото баща му тръгва от Ботев и му е придал частица от отношението към БПФК, дали защото просто темпераментът на Вуци съвпада с колорита на ботевизма, но засега му се получава. Велислав Вуцов, с всичките си минуси и плюсове като тренер успява да направи вкусно меню за апетита на пловдивчани. Ботев Пловдив играе весело, с много перипетии и без да се взима на сериозно. Дали е 8-и или 5-и на кого му пука, нали прави мачове 3:3 като домакин, губи в последната секунда на Герена и хвърля бомба в Ловеч. Това е стойност, а не безпочвените каламбури от празни приказки за "надграждане", "облик", "владеене на инициатива".

Играем с Чунчуков, Гамаков и Алекс, държим се здраво в реалността с Цар Иван (да се свети името му!), Мацата и Иршак, и се радваме на живота, който имаме. Живот с Ботев Пловдив (завинаги!).

Една година като цяла една история. Една година в която единствено липсва "Колежа" за да бъде щастието пълно. Кога ли пък е имало пълно щастие с Ботев Пловдив? Няма значение!  Щастието, всъщност, е да живееш с Ботев Пловдив. Бъди благословен, Мой Ботевъ!

Keep calm and just support

Запезете спокойствие и подкрепяйте пловдивските "канарчета". Запазете спокойствие и не се поддавайте на емоция. Мнозина слагат знак на равенство между каламбура от събития с Корпоративна търговска банка (КТБ), сагата "Дебелян иска да лапне цялата държава" и състоянието на т.нар. "Проект Ботев". Сигурно има резон, драматургията (или може би по-скоро симулацията на драма) около КТБ да се връзва с настоящето и бъдещето на "жълточерните", но преди всичко трябва спокойствие за да има трезва оценка. Само едно е ясно към момента - ботевизмът е превърнат в разменна монета на боричкания извън обсега на действие на институцията "Ботев Пловдив". И точно поради това не трябва ботевистите да се обвързват с лично отношение към манджата, която притоплят и пробутват разни новоизлюпени политичари, набедени юристи, мъгляви банкови корифеи, абонати на дебелариуми и прочие сволач от българското ежедневие. Пред ботевизма стои една единствена цел и задача, която да се преследва оттук насетне - построяването на "Новия Колежа". Не бива да сме наивници и с убеденост трябва да признаем, че ще ни използват и в бъдеще. Майната им! Искаме си Колежа, без значение дали КТБ или КГБ ще го построи. Подкрепа само за тези, които бранят Ботев Пловдив, за другите си има вестници и телевизии да ги дават и чешат егото им.

Драматичен Ботев - истинския Ботев

Само до преди 2 месеца нещата в Пловдив изглеждаха по съвсем различен начин. ПФК Ботев се радваше на стабилно финансиране и гледаше дръзко, поне привъжениците му, в бъдещето. После вси се обърна и клубът се върна в добре познатото си русло на мъглявина и болка от настоящето. Изигра един трагичен финал за Купата, сякаш повече за протокола и в добавка към поредицата разочарования от историята си. Нищо ново под слънцето. С годините все по-силно помръкват чисто статистическите стойности, защото Ботев няма с какво съществено да се похвали вече повече от 25 години. Към момента играе в така мечтаните преди време евротурнири, но и това някак си стои просто като случаен щрих в картинката. Ботев Пловдив пак е болен и пак единственото, което има значение за съществуването му е верността на тези, които го следват. Доскоро беше един "амбициозен проект", който привличаше всякакви екземпляри, жадни за пари и бързи успехи. Сега отново е сам в драмата си и само онези, вечно недоволните с жълточерни шалчета, стоят около болното му тяло. Те са Ботев Пловдив, те са всичко, което има. Парите идват и си отиват, също като футболистите, пари се печелят на комар и се губят на улицата. Било каквото било, прах при прахта, пепел при пепелта.
А какво ли би бил Ботев Пловдив, ако нямаше драма? Сигурно поредния мегапродукт с който да се фукат индивидуалисти без лична стойност в живота. Силата да обичаш, това е пловдивският ботевизъм. И колкото повече Ботев страда, толкова по-силно да го обичаш!