Драматичен Ботев - истинския Ботев

Само до преди 2 месеца нещата в Пловдив изглеждаха по съвсем различен начин. ПФК Ботев се радваше на стабилно финансиране и гледаше дръзко, поне привъжениците му, в бъдещето. После вси се обърна и клубът се върна в добре познатото си русло на мъглявина и болка от настоящето. Изигра един трагичен финал за Купата, сякаш повече за протокола и в добавка към поредицата разочарования от историята си. Нищо ново под слънцето. С годините все по-силно помръкват чисто статистическите стойности, защото Ботев няма с какво съществено да се похвали вече повече от 25 години. Към момента играе в така мечтаните преди време евротурнири, но и това някак си стои просто като случаен щрих в картинката. Ботев Пловдив пак е болен и пак единственото, което има значение за съществуването му е верността на тези, които го следват. Доскоро беше един "амбициозен проект", който привличаше всякакви екземпляри, жадни за пари и бързи успехи. Сега отново е сам в драмата си и само онези, вечно недоволните с жълточерни шалчета, стоят около болното му тяло. Те са Ботев Пловдив, те са всичко, което има. Парите идват и си отиват, също като футболистите, пари се печелят на комар и се губят на улицата. Било каквото било, прах при прахта, пепел при пепелта.
А какво ли би бил Ботев Пловдив, ако нямаше драма? Сигурно поредния мегапродукт с който да се фукат индивидуалисти без лична стойност в живота. Силата да обичаш, това е пловдивският ботевизъм. И колкото повече Ботев страда, толкова по-силно да го обичаш!