The Foreign Link

The Botev Plovdiv FC have moved a step to completing the signing of new legionary. The defender Johnathan Carlos Pereira Souza or simply Johnathan (born 4 April 1995) is the 13th Brazilian to wear the club colors. He is coming from Stal Kamianske where appeared in 13 matches this season in the Ukrainian Premier League. There he has earned a total of 1123 minutes, get an average of 0 assists for every 90 minutes and scored a total of 1 goal. 

The proportion of foreign players in Bulgarian football teams has increased steadily over the last twenty years. This progression has been particularly stronger in Europe after the intertwining of legal and economic criteria and the 1995 "Bosman" ruling has weakened the quota regime that was in force before. Throughout the history of football, foreign footballers have always enjoyed a privileged status within teams. The existence of quotas strictly limiting their presence has obliged clubs to orientate their international recruitment towards experienced players. The latter were generally among the best footballers of the squad and became as a result favourites in the public eye. This situation has changed considerably today in Europe. The weakening of quotas has led to a multiplication of international flows. The main beneficiaries of the liberalisation of flows are the top clubs of the most financially powerful leagues. These dominant teams can indeed concentrate talent even more strongly than in the past. This process is at the heart of the deterioration of the competitive balance in Europe.

With players from near or far the BPFC link in global trends is as follow: (last updated June 2019)

Argentina Mauro Alegre – (2006–2010) Armenia Armen Ambartsumyan – (1997–2001) Brazil Manuel Peterson – (2008-2009) Alexandre da Silva A Cerdeira – (2009) Arthur Henrique Ricciardi Oyama – (2012-2013) Vander Sacramento Vieira – (2012-2014) Fernando Viana Jardim Silva – (2017-2018) Felipe Brisola – (2016-2018) João Paulo da Silva Araújo – (2016 and 2018) Rafael Diego de Souza – (2016) Victor Hugo Mateus Golas – (2015-2016) Alvaro Juliano Ongilio – (2017-2018) Gustavo Affonso Sauerbeck - (2017-present) Diogo Campos Gomes - (2018-present) Johnathan Carlos Pereira - (2018-present) Burkina Faso Habib Bamogo – (2013-2014) Cameroon Benjamin Niemo – (1999-2001) Gustave Bahoken – (2009) Alfred Mapoka – (2009) Émile Mbamba – (2008-2009) Canada Robert Cabai – (1991-1992) Cape Verde Sténio Nivaldo Matos dos Santos – (2016) Czech Republic Tomáš Jirsák – (2012–2015) Republic of the Congo Férébory Doré – (2014) France Romain Inez – (2014–2015) Rahavi Kifouéti – (2015-2016) Omar Kossoko – (2016–2017) Daudet N'Dongala – (2017-present) Georgia Avtandil Gvianidze – (2002–2004) Ghana Erick Kabu – (2008-2010) Italy Emanuele Morini – (2009) Luca Brignoli – (2009) Alan Carlet – (2009) Fabio Tinazzi – (2009) Massimiliano Brizzi – (2009) Marco D'Argenio – (2009) Ciro Sirignano – (2009) Gilberto Zanoletti – (2009) Alberto Rebecca – (2009) Ilario Lanna – (2009) Marco Di Paolo – (2009) Alessio Locatelli – (2009) Lithuania Ernestas Šetkus – (2012-2013) Macedonia FYR Boban Grnčarov – (2012-2014) Madagascar Anicet Andrianantenaina – (2013-2014) Morocco Mohammed Semal – (2008) Netherlands Civard Sprockel – (2013-2014) Marlon Pereira Freire – (2013) Luís Pedro – (2013-2014) Romario Kortzorg – (2013-2014) Joël Tshibamba – (2015) Gregory Nelson – (2015–2016) Nigeria Daniel Ola – (2009) Omonigho Temile – (2008–09) Poland Adam Stachowiak – (2013-2015) Daniel Kajzer – (2017-present) Romania Ilie Sandu – (2001) Alexandru Benga – (2014) Alexandru Curtean – (2014) Srdjan Luchin – (2014) Scotland John Inglis – (2001–02) Serbia Marko Ilić – (2006) Slovenia Elvedin Džinić – (2013) Spain Rubén Palazuelos García – (2012) Tunisia Hamza Younés – (2014) Ukraine Ihor Kulis – (1990-1993) Dmitro Parhomenko – (2001) Serhyi Khomenko – (2001-2002) Dmitryi Mazur – (2001-2002) Ihor Oshchypko – (2015) Uruguay Sebastián Flores – (2009) César Nicolás Varela Bautista – (2015)

Mauro Alegre Adam Stachowiak Fernando Viana Arthur Henrique Joao Paulo Boban Grncarov Tomas Jirsak Omar Kossoko Emanuele Morini Vander Vieira

За клуб отвъд футбола

Има един клуб, който винаги ме е впечатлявал с предаността на почитателите си. Години наред без никакви футболни успехи, с два фалита в рамките на десетилетие, с изпадане чак до аматьорската дивизия и въпреки това със страхотно уважение и подкрепа от своите. Играят в жълто и черно, и са "от втория по големина и първи по самочувствие" град в страната си. Не, не става дума за Пловдивския Ботев. 

Винаги ми е била интересна съдбата на Арис от Солун. Във футбола Арис няма трофей от 1970! Съвсем нищо спечелено, нищичко, а дребосъци като Лариса, ОФИ и Ираклис имат. Подиграват Арис, че снимките от последния му успех са черно-бели. От почването на милениума насам солунските жълто-черни записаха общо 4 загубени финала (2003, 2005, 2008, 2010), като първият измежду тях бе повече от болезнен - 0:1 от ПАОК (През 1970 Арис печели финала със същия резултат срещу същия съперник). Арис обече може да замъкне на Олимпийския в Атина 25000 свои хора, публика повече от капацитета на собствения му стадион! Дълги години не можех да си обесня откъде иде тая популярност при тия мижави успехи.
Наскоро го разбрах, та ми се прииска и с "Мой Ботевъ" да е така.

Арис е нещо повече от клуб. Колкото и клиширано да звучи това в нашите комерсиални времена, наистина солунският клуб си заслужава признанието. Арис е общност отвъд чистата фенщина и баналната лудост от стадионите. Арис е и школа, и профсъюз, и благотворителна организация, и земляческо дружество. Дори епархия и диаспора. Чак и кръжок на филателистите-фенове на клуба има.

Амалгамата на градските прослойки от богаташи, интелигенция, бачкатори, простолюдие е дала достолепието на Арис и го държи жив през всичките превратности на съдбата. Просто защото общността се грижи за своята рожба, както се казва "всякоя възраст, класа, пол, занятие взима участие в това предприятие". До диригента на градската филхармония стои директора на начално училище, до тях са един възрастен библиотекар с жена си, а няколко реда по-горе застават достолепни костюмари, всичките с шалове на Арис. В съседство стоят едни до други пристанищни работници, аграри, домъкнали се някъде от Халкидики, ученици, пенсионери. Не, тове не е картина от стадиона по време на мач. Това е разказ от награждаването на отличниците от клубната ДЮШ по случай края на училищната учебна година.

Отвъд пределите на Солун дори, Арис пак е име вълнуващо мнозина. Вярно, не така както ПАОК из македонското и тракийско Беломорие, но пък във всеки голям град на Северна Гърция има свой клуб на привържениците.

Та иска ми се и при нас да е така. За да бъде Ботев силен и без да печели мач след мач. Ботевизмът е пловдивска хава и институцията "Ботев Пловдив" има нужда от своя град всекидневно и във всяко едно начинание. Така, както Пловдивград се нуждае от своето отроче - футболния Ботев.