За клуб отвъд футбола

Има един клуб, който винаги ме е впечатлявал с предаността на почитателите си. Години наред без никакви футболни успехи, с два фалита в рамките на десетилетие, с изпадане чак до аматьорската дивизия и въпреки това със страхотно уважение и подкрепа от своите. Играят в жълто и черно, и са "от втория по големина и първи по самочувствие" град в страната си. Не, не става дума за Пловдивския Ботев. 

Винаги ми е била интересна съдбата на Арис от Солун. Във футбола Арис няма трофей от 1970! Съвсем нищо спечелено, нищичко, а дребосъци като Лариса, ОФИ и Ираклис имат. Подиграват Арис, че снимките от последния му успех са черно-бели. От почването на милениума насам солунските жълто-черни записаха общо 4 загубени финала (2003, 2005, 2008, 2010), като първият измежду тях бе повече от болезнен - 0:1 от ПАОК (През 1970 Арис печели финала със същия резултат срещу същия съперник). Арис обече може да замъкне на Олимпийския в Атина 25000 свои хора, публика повече от капацитета на собствения му стадион! Дълги години не можех да си обесня откъде иде тая популярност при тия мижави успехи.
Наскоро го разбрах, та ми се прииска и с "Мой Ботевъ" да е така.

Арис е нещо повече от клуб. Колкото и клиширано да звучи това в нашите комерсиални времена, наистина солунският клуб си заслужава признанието. Арис е общност отвъд чистата фенщина и баналната лудост от стадионите. Арис е и школа, и профсъюз, и благотворителна организация, и земляческо дружество. Дори епархия и диаспора. Чак и кръжок на филателистите-фенове на клуба има.

Амалгамата на градските прослойки от богаташи, интелигенция, бачкатори, простолюдие е дала достолепието на Арис и го държи жив през всичките превратности на съдбата. Просто защото общността се грижи за своята рожба, както се казва "всякоя възраст, класа, пол, занятие взима участие в това предприятие". До диригента на градската филхармония стои директора на начално училище, до тях са един възрастен библиотекар с жена си, а няколко реда по-горе застават достолепни костюмари, всичките с шалове на Арис. В съседство стоят едни до други пристанищни работници, аграри, домъкнали се някъде от Халкидики, ученици, пенсионери. Не, тове не е картина от стадиона по време на мач. Това е разказ от награждаването на отличниците от клубната ДЮШ по случай края на училищната учебна година.

Отвъд пределите на Солун дори, Арис пак е име вълнуващо мнозина. Вярно, не така както ПАОК из македонското и тракийско Беломорие, но пък във всеки голям град на Северна Гърция има свой клуб на привържениците.

Та иска ми се и при нас да е така. За да бъде Ботев силен и без да печели мач след мач. Ботевизмът е пловдивска хава и институцията "Ботев Пловдив" има нужда от своя град всекидневно и във всяко едно начинание. Така, както Пловдивград се нуждае от своето отроче - футболния Ботев.