2018/12/18

През 2018

Усещане за живот. Това бе отминаващата година за ботевистката общественост. Живеем повече на усет, отколкото с ясна представа накъде вървим. Продължаваме да играем на Коматево поле, там ни е тясно и мъчно, само пълзящ нихилизъм ни докарва. Останалото са следствия. Правим паметни мачове, вълнуващи игри, да, ама пред един киносалон публика. Единствено bultras on tour в мачове за Купата напомни за голямата ни стойност изобщо. Полуфиналът-реванш през пролетта (Ставров, проклет да си!) и осминфиналът есента в Стара Загора демонстрираха типичната ни страст към отбора и играта му. Особено на фона на предизвикателството от оня комунист Венцислав Стефанов дето ни наложи "глоба" с 20 лева за билет и мислеше, че ще ни събори. Изсипахме се хиляда, в работен ден, платихме си като джентълмени (щото сме такива и то пловдивски) и за поколенията ще свидетелствуваме как нечестно ни отсвириха мача.

24.04.2018, София
01.11.2018, Стара Загора
Във футболно отношение годината ще запомним с две неща - още си нямаме стадион и ни лишиха с измама от пореден финал за Купата. Всичко останало си ни е в ред. Играем впечатляващо, правим интересни мачове, имаме добри изпълнители. Ботев ДЮШ функционира както никога досега в историята, почти във всяка възрастова група сме лидери и даваме дузина национали. Единствено "Прокобата Герена" ни тегне още. Бяхме на път почти да я отмием, но за 20 минути ни извъртяха пак, при все, че ги водихме 2:0 на връх рождения ден на Георги Аспарухов, а през есента ни разковаха с 1:4. За паметта остава и фамозното изпълнение на Тоци на Лаута за 2:0. Той вече написа своето във "Вечно-Жълто-Черно" книгата.

Голямата ни футболна фигура продължава да бъде Николай Киров. Дори в София го избраха за треньор номер едно на сезон 2017/2018. Ще трябва дълго да се ровят архивите за да се види кога подобно нещо ни се е случвало. С помощта на Лъчо Балтанов, Тоци Неделев и Иван Кочев, прагматичен и премерен, Белият вожд успява на всеки 5-6 месеца да изработи играта ни въпреки текучеството от играчи. Киров промени манталитета и ни донесе самочувствие. БПФК`2018 игра привлекателно, със стил без оглед на терена у дома или навън, с борбеност и вяра в собствените си сили. Няма как да имаме повече претенции, такива чисто футболни емоции не сме преживявали от две десетилетия. Нали все за красота-вяра-борба бленуваме.

В ръководството се поизбистри кой кой е и за какво е. Георги Самуилов излезе на светло, легитимира се като единствен вожд на ПФК-то и изговори публично толкова думи, колкото едва ли за цялата си кариера досега. Криво-ляво казва по нещо, вижда се, че е в небрано лозе и не му иде много отвътре. Важното ни е обаче да строи, че сме го окъсали изцяло.

Самуилов признава публично, че не отбира от т.нар. футболен бизнес и поради това се доверява на професионалисти. Звучи добре и трябва да му се отчете, че вкара негов си ред във вътрешно клубните дела. Назначи за спортно-технически директор Адалберт Зафиров от старото ЦСКА, а за финансов контрол сложи Костадин Йорданов, ботевист, бачкал в НАП и явно довереник на INSA Oil. С една дума, вижда се кой поръчва музиката и вади парата за нея. Важно е, защото помним онези безотчетни времена при Данов и Цветан Василев, когато заради гушата се тровеше душата. В клуба заработи и едно специално звено, движещо клубните public affairs, дейност безшумна, трудно различима, но изискваща много енергия, постоянство и безкористност. Май това изчерпва всичко обнадеждаващо досега. Строителство на "Източен" 10 все още няма и ако продължава така, съвсем скоро чичко Самуилов ще отиде в графата "Христолов, Банев, Лупи и титаните".

Пребиваването ни на "централния терен" на КТБ (Коматево Тренировъчна База) е пагубно, дори ни втръсва да си го повтаряме. Съдейки по досегашните му ходове, Чичо Сам прави нещата бавно, чак отчайващо бавно...и май нищо не прави, чака. Кой чака, той си знае. Дали обаче знае колко се чака между "Осанна" и "Разпни го"? Защото многострадалният наш Ботев от Пловдив много скоро ще е в ситуация при която в челен сблъсък ще се изправят доверието и предателството.


През годината изиграхме 40 официални мача и точно половината от тях спечелихме:
  1. 18/02/18 Левски София - Ботев Пловдив 1:0
  2. 27/02/18 Ботев Пловдив - Лудогорец 1:3
  3. 04/03/18 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 0:0
  4. 07/03/18 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 3:0
  5. 12/03/18 Верея - Ботев Пловдив 2:4
  6. 17/03/18 Ботев Пловдив - Дунав 3:0
  7. 31/03/18 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 4:1
  8. 06/04/18 Ботев Пловдив - Левски София 1:0
  9. 10/04/17 НК полуфинал, Ботев Пловдив - Славия 2:1
  10. 14/04/18 Берое - Ботев Пловдив 3:2
  11. 18/04/18 Верея - Ботев Пловдив 2:2
  12. 21/04/18 Ботев Пловдив - Лудогорец 2:4
  13. 24/04/18 НК полуфинал-реванш, Славия - Ботев Пловдив 1:0
  14. 29/04/18 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 2:1
  15. 04/05/18 Левски София - Ботев Пловдив 3:2
  16. 11/05/18 Ботев Пловдив - Берое 2:1
  17. 15/05/18 Ботев Пловдив - Верея 2:0
  18. 20/05/18 Лудогорец - Ботев Пловдив 2:2
  19. 21/07/18 Ботев Пловдив – Левски София 0:1
  20. 28/07/18 Септември – Ботев Пловдив 0:2
  21. 03/08/18 Ботев Пловдив – Етър 2:0
  22. 11/08/18 Берое – Ботев Пловдив 2:1
  23. 18/08/18 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 0:1
  24. 25/08/18 Витоша Бистрица – Ботев Пловдив 0:2
  25. 01/09/18 Ботев Пловдив – ЦСКА-София 0:0
  26. 16/09/18 Славия – Ботев Пловдив 0:0
  27. 23/09/18 Ботев Пловдив – Лудогорец 2:3
  28. 26/09/18 НК 1/16-финал, ЦСКА 1948 - Ботев Пловдив 1:4
  29. 30/09/18 Верея – Ботев Пловдив 1:2
  30. 06/10/18 Ботев Пловдив – Дунав 4:1
  31. 20/10/18 Ботев Пловдив – Черно море 2:1
  32. 27/10/18 Ботев Враца – Ботев Пловдив 0:1
  33. 01/11/18 НК 1/8-финал, Берое - Ботев Пловдив 0:0 (след дузпи 3:4)
  34. 04/11/18 Левски София - Ботев Пловдив 4:1
  35. 10/11/18 Ботев Пловдив - Септември 2:0
  36. 25/11/18 Етър - Ботев Пловдив 1:0
  37. 01/12/18 Ботев Пловдив - Берое 4:1
  38. 04/12/18 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 0:2
  39. 10/12/18 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 3:0
  40. 16/12/18 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 2:1 
Имаме само 6 равенства. Излиза, че или бием, или умираме. Безличието не ни устройва!