Знакът на сърцето

Нека пазим, нека помним. Господ не е дарил нашата нация с големи възможности да изнамира, открива, изобретява, та поради това е важно да пазим и малкото, което сме сътворили на тази земя в тленния си път. 

Нашето име е Ботев Пловдив. С него сме на този свят, така ни знаят. Пък и ако с успехи не ни запомнят, поне с името да не ни забравят. Лесно е да се забележи - "Ботев" като символ на свободолюбието, "Пловдив" като символ на човешкия дух. Дали магията от съчетанието на тези символи, които носим или простата истина, че сме бележит клуб ни задължава да пазим правдата. Отвъд времето, против обстоятелствата.

В наши дни търговска фирма под името ПФК Ботев 1912 АД е приносител на емблемата на това любимо име. Наред с гадните загуби на футбол, неприятен момент от последното десетилетие (че и малко повече) е и изопачаването, видоизмененията на дружествения ни знак.
Когато през ноември`1989 клубът възвърна оригиналното си наименование беше променено и логото му, естествено. Вариантът запази отличителното наклонено райе и стилизирания ботевистки щит - стилистика, датираща още с първата клубна значка от 1921 година. В добавка e изписването на традицията – годината на основаване "1912", наименованието "Ботев" и белега за дейността, футболната топка. Простичко, ясно и отличително, достатъчно за да остане за дълго непокътнато. Обаче друго излезе. Реално тази емблема видя бял свят единствено под формата на сувенирна значка и никога върху състезателен екип поради старата прозаична причина, липса на пари. Група привърженици със собствени средства платиха изработката, но нямаше как да я отпечатат върху фланелките, по онова време България беше все още див бостан.

"Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение", твърди Давила, та поради подобни причини - едни, конюнктурни поради промяна в съдебната регистрация, други, от чиста глупост - емблемата на БПФК придоби всевъзможни вариации. Първоначално, надписът в червеното поле бе обърнат на "ФК БОТЕВ" понеже при тогавашното законодателство регистрацията бе за дружеството с нестопанска цел "футболен клуб" (накратко ФК) и съответно по модата се промени и логото. Поне симетрията на щита и белия шрифт на червеното поле се запази. Тази емблема тръгна от есента на 1991 и се задържа, главно по спортните екипи, чак докъм 2003-2004 при глупака Христолов.

Появи се доудължена, несиметрична форма на щита с нестандартизирана надстройка - понякога в черно, понякога в жълто. На нея като дописано стърчи "1912", понеже в червеното поле не се побира заради броя на надписите там – та "Ботев", та "ПФК", макар, че има и вариант с набутани вси заедно. Димитър Христолов лепна тази еквилибристика върху своето най-голямо житейско постижение, фланелките Diadora и оттам вече отече по всякакви печатни и виртуални медии, и футболни справочници.

Клубната чест на една футболна публика се корени в нейната материална и духовна култура, както тя сама си е създала в рамките на своята общност. Материалното се измерва с квалитета на знамената, флаговете, заставите, шалчетата, хореографиите и прочие, а духовната част са песните, символите, опазването на традициите, пропагандата. Романтиката в Ботев Пловдив свърши в средата на 90-те и клубът прмина към хемодиализа. Енигмата в жълто и черно днес е изцяло и единствено в главите и сърцата, или казано по-просто, в ръцете на привържениците. Досадно често по българските футболни медия-амвони се пробутват скудоумни клишета за прихласване по тъпите им идейности "Идеята Левски", "Идеята ЦСКА", този-онзи, бла-бла, митологеми всякакви. В действителност обаче футболен клуб в БГ, който днес съществува само като идея е Ботев Пловдив. Той е единствено в сърцата и главите на своите поклонници, на терена никакъв го няма. Скоро няма и откъде да дойде, метастазите са болезнени. Лечебното средство е чиста и свята идея за клуб. Да се пази в сърцата, както и символиката му.

А, и нещо много важно - ако не можем да разграничим личностната стойност на господата Васил Иванов Кунчев и Христо Ботйов Петков от злободневните боричкания на Левски и Ботев, повтарящи се всеки сезон, значи не струваме.

Una colonia italiana

Esiste una squadra in Bulgaria, vincitrice tra l'altro di due scudetti, due Coppe di Lega e una coppa Balcanica, con sede a Plovdiv, ridente cittadina in cui qualche mese fa si recò Carlo Ancelotti per ricevere una laurea honoris causa. 

A Plovdiv in realtà ci sono ben 4 squadre di calcio, ma quella di cui stiamo parlando è il Botev Plovdiv (dal nome del famoso poeta ed eroe bulgaro Christo Botyov): dire che sia una colonia italiana è forse trattenersi, dacché tra le fila dei gialloneri tra giocatori, allenatori e dirigenti ci sono 16 italiani. Tutti giocatori con un passato in Serie C, alcuni anche giovani, compreso l'allenatore Enrico Piccioni, perno della Cremonese ad inizio anni '90 e già tecnico tra le altre squadre di Vis Pesaro e Sambenedettese.

Il presidente è il corpulentissimo italiano Francesco Salerno, affiancato da Marco Ornela, il direttore sportivo l'italo congolese Malu Mpasinkatu, già consulente di mercato del Cesena ed esperto di calcio africano. Oggi questo terzetto delle meraviglie, che vuole riportare il Botev in Europa (da cui manca dalla Coppa Uefa del '95), ha fatto ancora una volta compere in Italia: ecco arrivare il 24enne Alberto Rebecca (Venezia, Sangiovannese, Cuoiopelli) e il portiere 26enne Luca Brignoli (l'anno scorso divisosi tra Lumezzane e Ravenna). Altri due tasselli che si aggiungono ai colleghi già presenti in Bulgaria che, per fortuna, non dovranno usare la drammaticamente brutta maglia che il Botev utilizzava nel '95 (come può vedersi in foto).

Ma chi milita in questa ridente isola italiana nel cuore della Bulgaria? Alcuni stranieri ma comunque conoscenze del nostro calcio (l'ex Cosenza e Salernitana Mendil, o il gigante difensore ex Cesena Ola), e poi tanti, tantissimi italiani: dall'ex Avellino Ciro Sirignano, al pilastro (per dieci anni) del Novara Massimiliano Brizzi, da Marco D'Argenio (avellinese già alla Pro Vasto) a Emanuele Morini (anche in gol in B con la maglia del Vicenza). E ancora Alan Carlet (lo ricorderanno soprattutto a La Spezia e Reggio Emilia), Gilberto Zanoletti (prevalentemente esperienze col Lumezzane e con la Cremonese), Fabio Tinazzi (quasi 100 presenze con la Samb) e Marco Di Paolo. Giovanotti spesso di 24-25 anni, tutti alla corte di patron Salerno per far sognare i caldi tifosi gialloneri. E da oggi anche Rebecca e Brignoli.

www.calcioblog.it

Енигма от Колежа

ФК Ботев никога не се е грижил достатъчно за своите привърженици. О, разбира се, богаташите, които могат да бутнат някой лев в клубната каса са винаги добре приети, но къде са те в мачовете навън или пък в предсезонните контроли. Тези, които не пропускат събота, харчат повече отколкото могат да си позволят и дават подкрепата си безрезервно до последно, са най-често забравяни от футболния клуб. Спонсорите и ръководството са нещо важно, също и треньорите и играчите, но всички те идват и си отиват. Може да обожаваш някой играч, но дълбоко в себе си знаеш, че някой ден той ще си тръгне. Затова винаги помни, че хората в един клуб са там, за да му служат!

 

Великите клубове могат да имат лоши сезони, дори лоши десетилетия, но никога не са изоставени или забравени. Знам го от личен опит, защото съм виждал Ботев Пловдив и в подножието на върха, и на метри от дъното. Не съм израснал, гледайки само как "канарчетата" печелят, но това не ми попречи да обичам и да подкрепям по-слабо този клуб. Когато си на 8 или 10 години и започнеш да откриваш съзнателно Колежа, да го възприемаш индивидуално и ежедневно, не си задаваш въпроси и приемаш нещата безпрекословно такива каквито са. Това, което грабва ума и завладява душата е разходката из стадиона – неговите овехтели кътчета, достолепната му старост и простовата форменост. За мнозина Колежа може и да е най-прозаичното място на света, но за мен е цяла вселена. Обичам всичко тук – емблемата, историята, трибуните, старото резултатно табло. Това е усещане и привързаност, които остават за цял живот. Просто залюбваш отбора, който живее тук и оставаш безвъзвратно с него до последен дъх. Ботев Пловдив привлича и без да има низ от титли и "култови успехи", това само подхранва чара и енигмата му. Жълточерната страст намира отражение в една простичка, но достатъчно изчерпателна приказка, побираща в себе си вси, което влюбеният би могъл да сподели: 

 

"Едно име е скътано дълбоко в теб, раздира те от болка и те кара да крещиш с любов"...

 

Клубната гордост на една футболна публика се корени в нейната материална и духовна култура, която тя сама е създала в рамките на своята общност. Материалното се измерва с квалитета на знамената, флаговете, заставите, шалчетата, хореографиите и прочие, а духовната част са песните, символите, опазването на традициите, пропагандата. Романтиката в БПФК свърши в началото на 90-те и ние минахме в графата "на ръба на изпадането". Енигмата в жълто и черно сега е изцяло и единствено в главите и сърцата или казано по-просто – в ръцете на привържениците.

Колко още?

Дни след като Ботев Пловдив навърши своите 97 години съществувание ще отбележи и един болезнен за хилядите си почитатели юбилей – 10 години с Димитър Христолов-Селския начело. На 19 март 1999 година тарикатът от Брягово се сдоби с най-бляскавия момент в биографията си, ставайки ръководител на най-стария футболен клуб в България. 

Десетилетието на Христолов е най-мрачното и най-злощастно в цялата история на клуба. На два пъти БПФК изпадна от висшия ешелон, понесе редица болезнени загуби и унижения по всевъзможни направления. Тотално се обезличи клубът, който години наред беше харесван и аплодиран заради своеобразието и стила си. Спомените избледняват, а в настоящето Ботев Пловдив няма нищо какво да предложи освен празните приказки на влюбения в себе си Христолов. Той па, глупакът не промени репертоара си, не измени на шлагера "Колко много давам от себе си, всичко сам правя". Даже и да се приеме лъжата му, че бил давал, следва да се пита каква е ползата от това даване? 

Положението с БПФК е отчайващо критично. Наскоро дори се появиха открити твърдения, че клубът няма да доживее 100 години! Предположението за близък летален изход дойде от човек, достатъчно приближен до Селския и запознат със ситуацията за да се подминат думите му като пореден медиен фишек. 

На фона на приближаващия колапс за мнозина е чудно защо Христолов още стои? Защо не се отърва от уж бремето си при сгоден случай? Можеше да продаде акциите си на солиден играч, Корпоративна търговска банка (КТБ), ползващ за параван Ирена Кръстева и нейната Нова Българска медийна група. Искреният отговор не трябва да изключва диагноза от областта на психологията. Нормалното поведение е човек в затруднение да се отърве от камъка на шията си по всякакъв начин и на всяка цена. Подобен е случая на "затруднения" Христолов с Ботев Пловдив. Тежало му било! Излиза, че или не иска, или не може, в противен случай нямаше така леко да загърби милионите на КТБ. 

Какво направи той за да не му се смеят, че е некадърник? Как да се приеме, че една изгодна сделка не успя да сключи? Истината е, че не му пука за какъв го мислят. Христолов е мерзавец, лакей на нови политици и на стари милиционери, та нали в това си качество получи за подарък и Авиотехника, освен Ботев Пловдив. Как иначе неграмотен бивш футболист ще получи достъп до военно производство, ако не е човек на службите? Той доволно много се е навеждал и лазил по корем за да държи на обществения си образ. Достатъчно безочлив е за да не се съобразява с хората и прекалено прост за да знае какво е достойнство. 

Другото е от алчност. Безспорно, тя е иманентна за съвременния образ на български "бизнесмен". Сигурно някогашните пловдивски богаташи Вълко Куртевич-Чалъка, Михал Гюмюшгердан, Стоян Теодорович, царство им небесно, биха зяпнали в почуда какво ще да е това арогантно търгашество да искаш милиони за порутен дюкян. 

Изпепеляващата мания да бъдеш винаги в центъра на публичното внимание ще спомогне да бъде затрит Ботев Пловдив. Болната амбиция да си отпред, отгоре на всяка цена. Да си магаре, ама най-голямото магаре, ако не можеш да си най-големия бизнесмен. Важното е да си "най, най, по", да те забелязват и знаят. Безбожници, вий не знаете що е туй "суета на суетите и всичко е суета".

Христолов май добре вижда, че пропада, но не иска да е сам в публичната си гибел. Жалката твар иска и другите да страдат. Нека ги боли, щом той не е успял и доволен. Защо другите да се чувстват добре, когато на него му е зле? Нека го мразят, важното е да забелязват дребната му душица. 

Следвайки долните си страсти, Селският успя да злепостави дори общинската управа на Пловдивград, която в името на гражданското спокойствие се нагърби да улесни напускането му от "Източен" 10. Нещо повече, Христолов натегна ситуацията като натрупа непосилни за Ботев 1912 АД дългове, прехвърлени от неговите лични борчове. Преднамерено задейства гилотината, впечатляващо е.

С настоящите задължения акционерното дружество е практически почти непродаваемо, освен, ако Селският не стане прозорлив като Брайън Миърс. През 1981 година, въпросният господин продава затъналия в дългове Челси за сумата от 1 (един) паунд на Кен Бейтс. Надежда за подобна еволюция от алчно парвеню към достопочтен гражданин при Христолов е утопия. Лудостта му здраво е стиснала руля на Ботев Титаник Пловдив и смъртоносният край приближава, неминуемо е. 

Остава единствено въпросът колко още ще продължава тази агония?

Усещане за живот

Помните ли как се закопахме в Б-група втория път? След два домакински мач-бола срещу преки съперници в борбата за спасение - Спартак Варна и Севлиево. Трябваха ни чисто и просто само 3 точки от двата мача - една победа и това е. Даже и с измъчено "половина на нула". Половин гол и се спасявахме. Половин! Всеки загубеняшки отбор в България щеше да го направи, по всякакъв начин. И да се спаси. Какво толкова - една победа без значение с какъв гол, редовен или съмнителен, и оставаш в А-група...Но ние сме Ботев Пловдив и взехме само 2 точки след две поредни 0:0 на "Колежа".
Да ти кипи отвътре, да те разтриса, да те оставя без дъх - това е да си за Ботев Пловдив!
С Ботев не може да ти е скучно. След 1:4 срещу Шумен на "Колежа" на колко от вас им е било скучно? Тръпнехте, нали? "Кфо стаа, кфо ша праим" - тресеше ви отвътре и псувахте наред, нали? Кълняхте и проклинахте съдбата. Всичко друго, но не и скука...
Години наред се стараех да притръпна и да не си го слагам много на сърце това, което става около играта и Ботев. Спрях да си купувам редовно футболни вестници, избягвах спортните емисии по телевизии и радиостанции. Мъчех се да не се тормозя...и не успях.
Всъщност проумях, че изобщо не ми пука за футбола. Изобщо не ме интерисува кой играе и как играе в отбора, кой не играе и защо не играе. Не ме вълнуват треньори, играчи, тактики, кондиции, трансфери. Това не е за мен. Само ми досажда с глупостите си и с неща, които се повтарят всеки път...Но проумях и още нещо.
Ботев Пловдив не е просто само футбол, то е нещо много повече. Ботев Пловдив е начин на въприемане на света, начин на цветоусещане за живота. Ботев Пловдив е точно определен маниер на живеене. Така както в реалния живот има толкова много хора, които са "левски софия и цска", "реал мадрид" спрямо другите. В моето първенство, в моя живот аз го играя "ботев пловдив". Другите не ме вълнуват и колкото повече Ботев страда, толкова по-силно го обичам!