Енигма от Колежа

ФК Ботев никога не се е грижил достатъчно за своите привърженици. О, разбира се, богаташите, които могат да бутнат някой лев в клубната каса са винаги добре приети, но къде са те в мачовете навън или пък в предсезонните контроли. Тези, които не пропускат събота, харчат повече отколкото могат да си позволят и дават подкрепата си безрезервно до последно, са най-често забравяни от футболния клуб. Спонсорите и ръководството са нещо важно, също и треньорите и играчите, но всички те идват и си отиват. Може да обожаваш някой играч, но дълбоко в себе си знаеш, че някой ден той ще си тръгне. Затова винаги помни, че хората в един клуб са там, за да му служат!

 

Великите клубове могат да имат лоши сезони, дори лоши десетилетия, но никога не са изоставени или забравени. Знам го от личен опит, защото съм виждал Ботев Пловдив и в подножието на върха, и на метри от дъното. Не съм израснал, гледайки само как "канарчетата" печелят, но това не ми попречи да обичам и да подкрепям по-слабо този клуб. Когато си на 8 или 10 години и започнеш да откриваш съзнателно Колежа, да го възприемаш индивидуално и ежедневно, не си задаваш въпроси и приемаш нещата безпрекословно такива каквито са. Това, което грабва ума и завладява душата е разходката из стадиона – неговите овехтели кътчета, достолепната му старост и простовата форменост. За мнозина Колежа може и да е най-прозаичното място на света, но за мен е цяла вселена. Обичам всичко тук – емблемата, историята, трибуните, старото резултатно табло. Това е усещане и привързаност, които остават за цял живот. Просто залюбваш отбора, който живее тук и оставаш безвъзвратно с него до последен дъх. Ботев Пловдив привлича и без да има низ от титли и "култови успехи", това само подхранва чара и енигмата му. Жълточерната страст намира отражение в една простичка, но достатъчно изчерпателна приказка, побираща в себе си вси, което влюбеният би могъл да сподели: 

 

"Едно име е скътано дълбоко в теб, раздира те от болка и те кара да крещиш с любов"...

 

Клубната гордост на една футболна публика се корени в нейната материална и духовна култура, която тя сама е създала в рамките на своята общност. Материалното се измерва с квалитета на знамената, флаговете, заставите, шалчетата, хореографиите и прочие, а духовната част са песните, символите, опазването на традициите, пропагандата. Романтиката в БПФК свърши в началото на 90-те и ние минахме в графата "на ръба на изпадането". Енигмата в жълто и черно сега е изцяло и единствено в главите и сърцата или казано по-просто – в ръцете на привържениците.