Десетилетието на Христолов е най-мрачното и най-злощастно в цялата история на клуба. На два пъти БПФК изпадна от висшия ешелон, понесе редица болезнени загуби и унижения по всевъзможни направления. Тотално се обезличи клубът, който години наред беше харесван и аплодиран заради своеобразието и стила си. Спомените избледняват, а в настоящето Ботев Пловдив няма нищо какво да предложи освен празните приказки на влюбения в себе си Христолов. Той па, глупакът не промени репертоара си, не измени на шлагера "Колко много давам от себе си, всичко сам правя". Даже и да се приеме лъжата му, че бил давал, следва да се пита каква е ползата от това даване?
Положението с БПФК е отчайващо критично. Наскоро дори се появиха открити твърдения, че клубът няма да доживее 100 години! Предположението за близък летален изход дойде от човек, достатъчно приближен до Селския и запознат със ситуацията за да се подминат думите му като пореден медиен фишек.
На фона на приближаващия колапс за мнозина е чудно защо Христолов още стои? Защо не се отърва от уж бремето си при сгоден случай? Можеше да продаде акциите си на солиден играч, Корпоративна търговска банка (КТБ), ползващ за параван Ирена Кръстева и нейната Нова Българска медийна група. Искреният отговор не трябва да изключва диагноза от областта на психологията. Нормалното поведение е човек в затруднение да се отърве от камъка на шията си по всякакъв начин и на всяка цена. Подобен е случая на "затруднения" Христолов с Ботев Пловдив. Тежало му било! Излиза, че или не иска, или не може, в противен случай нямаше така леко да загърби милионите на КТБ.
Какво направи той за да не му се смеят, че е некадърник? Как да се приеме, че една изгодна сделка не успя да сключи? Истината е, че не му пука за какъв го мислят. Христолов е мерзавец, лакей на нови политици и на стари милиционери, та нали в това си качество получи за подарък и Авиотехника, освен Ботев Пловдив. Как иначе неграмотен бивш футболист ще получи достъп до военно производство, ако не е човек на службите? Той доволно много се е навеждал и лазил по корем за да държи на обществения си образ. Достатъчно безочлив е за да не се съобразява с хората и прекалено прост за да знае какво е достойнство.
Другото е от алчност. Безспорно, тя е иманентна за съвременния образ на български "бизнесмен". Сигурно някогашните пловдивски богаташи Вълко Куртевич-Чалъка, Михал Гюмюшгердан, Стоян Теодорович, царство им небесно, биха зяпнали в почуда какво ще да е това арогантно търгашество да искаш милиони за порутен дюкян.
Изпепеляващата мания да бъдеш винаги в центъра на публичното внимание ще спомогне да бъде затрит Ботев Пловдив. Болната амбиция да си отпред, отгоре на всяка цена. Да си магаре, ама най-голямото магаре, ако не можеш да си най-големия бизнесмен. Важното е да си "най, най, по", да те забелязват и знаят. Безбожници, вий не знаете що е туй "суета на суетите и всичко е суета".
Христолов май добре вижда, че пропада, но не иска да е сам в публичната си гибел. Жалката твар иска и другите да страдат. Нека ги боли, щом той не е успял и доволен. Защо другите да се чувстват добре, когато на него му е зле? Нека го мразят, важното е да забелязват дребната му душица.
Следвайки долните си страсти, Селският успя да злепостави дори общинската управа на Пловдивград, която в името на гражданското спокойствие се нагърби да улесни напускането му от "Източен" 10. Нещо повече, Христолов натегна ситуацията като натрупа непосилни за Ботев 1912 АД дългове, прехвърлени от неговите лични борчове. Преднамерено задейства гилотината, впечатляващо е.
С настоящите задължения акционерното дружество е практически почти непродаваемо, освен, ако Селският не стане прозорлив като Брайън Миърс. През 1981 година, въпросният господин продава затъналия в дългове Челси за сумата от 1 (един) паунд на Кен Бейтс. Надежда за подобна еволюция от алчно парвеню към достопочтен гражданин при Христолов е утопия. Лудостта му здраво е стиснала руля на Ботев Титаник Пловдив и смъртоносният край приближава, неминуемо е.
Остава единствено въпросът колко още ще продължава тази агония?
