Отминалата 2002 година със сигурност е най-противоречивата и странна в историята на любимия Ботев Пловдив Футболен Клуб.
Навършихме 90 години.
Завърнахме се в А-група.
За
благодарност, Тенчо го махнаха.
От федерацията ни линчуваха два-три, пет пъти.
Селският си нареди нова управа в клуба.
Нарекоха ни терористи.
Загубихме с 3:5 от кюстендилския отбор и съдията Йордан Сталев на нивата в Лаута.
Вкарахме 17 гола, а получихме два пъти повече само за 13 мача
в един полусезон.
След Общото събрание на 11 октомври 2002, кланът
"Христолови" (брат, сестра, син, снаха) постави шефът
на Държавната агенция по приватизацията, Апостол Апостолов и шефът на Панаира, Атанас Радев в Управителния съвет на клуба.
И двамата не са лоши хора, но определено Селският го направи това за да се сложи и на "новото време", така
както преди се слагаше на генералите Михо Михов, Никола Колев, Стефан Попов, Гиньо Тонев.
От тях му дойде баницата с ремонтния завод за самолети, части от
ВМЗ-Сопот и държавната поръчка за обзавеждането на щаба на многонационалната бригада "Югоизток". Двамата нови в управата на БПФК са параван. Веднъж за пред публиката на отбора и
второ, за пред ченгесарите от НДСВ. И няма кой да го бутне в
Пловдив скоро.
Какво печели от това ботевизма? Нищо, а с увеличаването на
капитала на акционерното дружество се затрива и последния шанс за запазването
на 90 годишната традиция.
Сега през новата година остава да чакаме развитие на поредната смехория -
"договорът за приятелство" между ПФК Ботев 1912 на Христолов и ФК Милан на Берлускони. Уникално ще е! Ама умряха балъците. Борбата продължава.
Искаме Боби в национала!
