2017/08/11

Ti amo

Ботев Пловдив извървява най-великолепната си година в историята, най-успешната страница на хрониките си - носител на Националната купа и Суперкупата на България за 2017. Две спечелени купи за година никога не е било. Дано обаче го бъде занапред и пак по същия начин - скромно, простичко, без големи приказки, но елегантно, с чувство, със сърце и кураж. Защото иначе няма да е Ботев, онзи Ботев, който пали кръвта и те кара да говориш за любов:

Ti amo, squadra mia, TI AMO! Da oggi in poi amerò soltanto te! Amo solo te! Rinnego le donne, amo te e amerò per sempre te, Magico Plovdivino! Grazie Dio che me hai fatto botevista! Grazie Dio che me hai fatto giallonero!!! 

Нежни думи, които да изкрещиш до обезумяване. Защото -
"Няма купа по-голяма от сърцето ми, няма успех по-велик от отбора ни".






2017/08/03

Без илюзии


Съдбата на Дома на ботевизма в квартал Каменица е в ръцете на банда мерзавци …"но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види". При лисата на каквото и да е правораздаване, правоналагане и справедливост едва ли скоро ще ни споходи радостта да имаме големи мачове на наша земя. То навремето за измамника Христолов не се намери институция, която да го постави на мястото му, та за тия сегашните душмани ли.
Но #Кои са те? Важно е да ги знаем и помним, защото късата памет у българина помага на мерзавците да живеят в спокойствие и богатство. Та въпросните са от кол и въже помияри, събрани без никакъв критерии или ценз, но с властови позиции – парламент, съд, прокуратура плюс онези, които финансово и медийно ги крепят в името на гешефта.
Постъпките им са драстични примери за мерзост - малко префинен рекет, малко съдебни дела за въобразени или нагласени "нередности", малко патост от "разследваща журналистика" и гешефтът се пече, скарата е включена. Така се ликвидират противници и инакомислещи. Нанасят им се морални и финансови загуби, които някои трудно преодоляват. Истината се омесва с полуистина, а когато се наложи се говорят откровени лъжи или пълни безсмислици. Задължителната подправка за скарата е да има драма, да има потресаващи разкрития и загадъчни обещания за "когато му дойде времето".
Начините да се ограби чуждият труд, да се спре чуждият успех с принуда за продажба по номинал (или дори по-ниско) са по шаблон, схема, която действа елементарно и се спазва по ноти. Различията, доколкото ги има, са продиктувани от "според зависи".

2017/07/13

Европейски размисли

Цитирам думи в памет на един от най-светлите умове на съвременна България, който се спомина наскоро. Казаното от него остава валидно, дори за толкова прозаични и дребни неща като нашата родна футболна култура.
В момента Ботев Пловдив играе своите евромачове в УЕФА, а стои без стадион. И що? Щото банда шмекери и мерзавци са се издули до безобразие задръствайки дишането на болнавата ни нация.
Звучи помпозно, но реално си е така. Тая порода помияри краде, лъже, фалира банка с активи за 3 милиарда и продължава да се ослушва за нови гешефти. Един пък даже се изцепва периодично по медиите как имал гранде планове и желание да сътвори голям отбор с модерен стадион, обаче обикновените хора му попречели и го отказали щото имали претенции. Същият нагляр искаше да ни натресе едни "спортно-технически" недоразумения за ръководители, но добре, че претенциите на обикновените хора го изгониха, иначе купа само щяхме да сънуваме. 
Друг мерзавец, подвизаващ се като депутатин, пък се изцепи, че БГ-тата сме били на горница от фалита на банката. Този изрод, известен като Данчо Ментата, трябва да бъде номиниран за Nobel Prize, като откривател на финансовото перпетуум мобиле - как да се пълни държавната хазна без полагане на труд и без да има приходи. Значи, накратко - избираме си банка. Фалираме я. Бюджетът плаща депозитите като дава заем, фондът за гаранциите взима заема и го връща на бюджета с лихва. После събаряме втора банка и пак по схемата въртим до дупка. Всичко е по закон, "нямаме състав на престъпление", както би се изразил един от същата порода, играещ го главен прокурор на Републиката. Изроди!

2017/05/29

Купата на Белия вожд

Една стара притча от пловдивските улици зове радикалните ботевисти, т.нар. bultras, да са "градски момчета от породата на булдога".  След знаменития финал за Националната купа`2017, мога уверено да твърдя, че знам един човек, който въплъщава този идеал с цялото си присъствие в българския футбол - Николай Киров-Белия.
Помня го като играч, дойде от "Марица" и остана при нас до онази злощастна пролет на 2001 година, когато Селският изгони 17 играчи от клуба. Беше вратар, малко нисък за този пост, но достатъчно повратлив и отскоклив. Да кажем, че е бил нещо значимо, едва ли, беше добър, вършеше си работата и спасяваше голове. Старателен и без да флиртува с публиката, макар да е "жълточерен в червата". В онези времена покрай работата си (1997-1999) често имах възможност да зяпам тренировки на отбора и да контактувам с играчите. Белият съм го запомнил от тогава с коментарите му за разни мачове от големите европейски първенства. Чак ме учудваше, доста непопулярни за времето изказвания правеше. Например, от него ми светна, че през януари-февруари бразилците много-много никакви ги няма не само от кофтито време и кални терени, а и заради неотшумялата самба и карнавал в главите им. Другото, което се сещам от него беше, че април и май се играят "по инерция" и важно е преди тях да си стъпил здраво, за да може накрая да играеш като машина сработен. Не съм предполагал, че един ден този спокоен и леко притеснителен футболен булдог ще захапе здраво орисията ни и ще счупи прокобата от несретни финали.

2017/05/26

Urban Order - The Fairytale

Botev Plovdiv Football Club has lifted first major trophy since 1981. 
The Sleeping Giant from Thrace woke up on the rainy day of May 24, 2017. 
Arising from the ashes of insolvency, Botev Plovdiv has paved its way to the Cup as in a real fairytale story.
No, no superheroes indeed, but the Plovdiv's Canaries they are. 
Back in the season 2009-2010 they were rooted to the foot and faced the eviction from the elite professional football of Bulgaria. Thereafter fattened by the money of a notorious local tycoon their rise has not come about by splurging the sack of cash. Though they lost another final (2014), the sixth in a row - after crashes in 1984, 1990, 1991, 1993 and 1995 and nearly avoided another dough plunge as the "big boss with moustaches" Mr. Tsvetan Vassilev, a bank-owner and allegedly political broker, projected a total reconstruction of club's venue. Home stadium was demolished to the ground whilst it became obvious Vassilev was losing the scuffle with his former allies. As an aftermath Botev has presently blur fisc-perspectives and is still homeless, the biggest tragedy in the club's history.  
Keeping the motto "Beauty, Faith & Fight" flying high they made it happened through sustainable growth driven by struggling men, dedicated to the pursuit of beautiful game and prepared to build confidence and respect. People like Nikolay Kirov-Belija, Ivan Kotchev, Lachezar Baltanov, Todor Nedelev, Omar Kossoko, Antonio Vuttov, Ivan Cvorovic, Felipe Brisola, Viktor Ghenev, Yaya Meledje, Lazar Marin, Fernando Viana Jardim, Joao Paulo da Silva, Daniel Zlatkov, Georgi Georgiev, Tsvetomir Panov, Krum Stoyanov, Ivan Stoyanov, Serkan Yusein, Radoslav Terziev have done it. They climb to the pinnacle of Bulgarian club football in just three years of 2014 collapse, they return to the scene of their club's greatest tragedy to become National Cup Winners in 2017.
Moreover Botev Plovdiv did not go into the country final as favourites while the opposing team has a standing reputation in the last 6 years and is well-known by the football chronicles of success. Never mind the odds, here is the "urban order" story. Since the end of 90s, radical club's fans, the so-called Bultras (derived from Botev Ultras)  have forged an ideological claim of "urban order and entertainment" as a common sense to distinguish themselves from glory-hunters. Now this story is for them and their never-ending beauty, faith and fight.

 
 
 
 



2017/05/25

В историята - 24 Май, 2017


Пътят ни до Националната купа`2017:
21/09/16 Пирин Гоце Делчев - Ботев Пловдив 3:6 (Бризола-2, Неделев-2, Жоао Паоло-2)
27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Радо Терзиев, Жоао Паоло, Иван Стоянов)
04/04/17 ОФК Пирин - Ботев Пловдив 0:1 (Балтанов)
19/04/17 Верея - Ботев Пловдив 0:1 (Неделев, дузпа в 90-та)
26/04/17 Ботев Пловдив - Верея 1:1 (Вутов)
24/05/17 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:2 (Косоко, Вутов)

Бяхме останали без дъх. Дори след последния сигнал на финала с Лудогорец, трибуните в жълто и черно стояха в шок. Тотален амок, гипс, подобен на онзи от есента на 1984, когато поведохме с 2:0 на Байерн. "Тъжното канарче" не беше само песен след Кърджали`1984, София`1990 (мнозина забравят как ни обърна ЦСКА за 1:2 на Овча Купел във финала за последната Купа на СА, тогава вече второстепенен турнир), Велико Търново`1991, Благоевград`1993, София`1995, Бургас`2014. И като добавим сълзите ни от 1947, 1956, 1963 и 1964, човек почва да приема проклятието на загубените финали до степен в която не може да се израдва с отприщваща сила. Взехме я тази Купа, слез 36 години чакане пак е наша.
 
След първия гол
След втория гол
А вторият гол? Най-красивата комбинация в историята ни!

Прекрасен Ботев Пловдив! Направихме го заедно - с много красота и борба на терена, с много вяра по трибуните. "Красота-Вяра-Борба". Заедно страдахме, заедно успяхме. Заедно преминахме през ветрове и бури, плакахме и пяхме, губихме и печехме все заедно...и все така оставаме влюбени в теб!
Прекрасен Ботев Пловдив!


2017/04/20

В България - Ботев и Левски

Здрасти, представи се на нашите хора.

Казвам се Алберт Анхел Сааведра, имам и други имена, но тези за България стигат. На 44 години съм, от Буенос Айрес, живея от 8 години на Балканите, преди в Атина, сега в София от близо вече 5 години. Женен съм за Наталия от София, тя е половин полякиня, половин българка. Имаме син, Ангел на 12 години. Работя за голяма немска компания от химическата промишленост. И съм 100-годишен фен на Ривър Плейт, понеже и дядо ми, и баща ми (светла им памет!) бяха за този клуб.

И сигурно си страдал когато Ривър Плейт записа най-черната страница в историята си, отпадането от А-група?

Ужасно. Катастрофа! Мога единствено да го сравня със смъртта на роднина, най-близък човек. Сигурно и в най-смелите си мечти никой от Бока не си е представял, че Ривър някога ще изпадне от А-група. Просто не ми се говорише за футбол дълго време...Но трябваше да го превъзмогна. Животът е по-силен от всичко, а Ривър е животът.


Защо се стигна до това, как се случи така, че най-титулуваният тим на Аржентина и един от най-големите в Америка и света стигна до този катастрофален провал?

Нямам точен отговор. От десетина години живея далеч от дома, откъснат съм от събитията, които стават там и нямам точно обяснение как се стигна до изпадането. Пък и не ме интересува вече, Бог така е решил да изпита силата на любовта ни. Старият президент Хосе Мария Агилар (2001-2009) започна много амбицирано и дръзко. Искаше да излезе от сянката на Маурисио Макри, който със своя Бока Хуниорс успя да натрупа много успехи от края на 90-те до днес, и превърна бандата на "генуезците" (Бока) в сериозна компания, разпознаваем бранд по целия свят. В началото Агилар тръгна добре - имахме успехи, печелихме титли...Минало, заминало, не искам се връщам назад.

Бил си на мачове в България?

Да, няколко пъти. Първата ми среща с българския футбол бе смешна. Докато бях на разходка в Борисовата градина със семейството си разбрах, че ще има футбол на Националния стадион. Понеже не бях ходил да гледам на живо български мач, реших да пробвам. Първо се учудих защо няма оживление около стадиона. Купих си билет, влязох, бях на централния сектор. Помислих обаче, че май нещо не съм разбрал и може би мач няма да има, може би са го отложили. Беше празно, вътре не повече от 50-ина човека се разхождаха само около мен, а останалите трибуни бяха празни. По едно време се появи агитка с червено-черни цветове и чак тогава се успокоих, че ще има мач. Локомотив София беше единият отбор, другият не го помня как се казваше. Но запомних мача де, аз за пръв път бях на стадион с толкова малко зрители.

Друго от БГ?

Бях на тържеството за 100-годишнината на Левски София, играха с Лацио. Беше впечатляващо. Въпреки, че са с цветовете на помията - синьо и жълто, те са ми фаворитният отбор в България. Ходил съм и на мачове на ЦСКА, а заради приятели от Пловдив съм бил и в пътуваща агитка на Ботев Пловдив. За мен в България - Ботев и Левски, знам, че вражадата им не го позволява, но...така ми харесва.

Впечатления?

Българите са южняци, но са много по стегнати и дисциплинирани в сравнение с други южни нации. Може би затова са някак си сковани на трибуните. Палят се, имат ентусиазъм, но се отчайват лесно...и все някой друг им е виновен. Казвам това от позиция, че съм бил почти в цяла Европа, а на стадиони съм стъпвал в Гърция, Сърбия, Румъния, Хърватско, Босна, Словения, Италия, Испания, Англия, Полша, Холандия, Дания, даже Малта. На големите мачове е като навсякъде - хорео, дим, песни, много хора. Феновете са си същите - колоритни, скандални дори. Има красота в тези неща и аз обичам да ги гледам отстрани. Почти във всяка европейска държава си имам предпочитан отбор и то не заради футбола им, а заради атмосферата по стадионите им.

Хулиганите?

Аз съм интелигетно момче и не се занасям по глупости. "Бара брава" има и в медицината дори. В Аржентина уличните гангстери са инжектирани във футбола, тъжно е. Само на националния отбор на мачовете можеш да срещнеш истински фенове на играта, а не разбойници, които ползват футбола за параван. Същото е в Сърбия, някакъв наркокартелен футбол има там. А в Гърция пък много омесват политика и спорт, и чак е смешно понякога. На мачове на АЕК и ПАО съм срещал хора екипирани като ултрас, а всъщност идея си нямат кой играе. Единствено гледат да се заяждат с полицаите и да псуват "системата". Глупаци. В Босна нещата са също много просмукани от хейтъри. При тях любов няма, има само омраза към другите.
В Холандия и Полша ми харесва - имат хулигани, но те не развалят атмосферата на стадиона и хората могат спокойно да носят цветовете си преди и след футболен мач. Знам, че в Полша се бият зверски, но го правят само между тях си и не забъркват обикновените "кибици" (kibice - зрители, на полски). В България е от всичко по малко, много прилича на това което съм виждал в Хърватско. Аз харесвам славяните.

Случки от стадионите?

Слава Богу на стадион не съм имал страшни моменти, дори в Аржентина, където жена ми бе изпаднала в амок от тълпата хора, от тътените на фойеверки и музикални инструменти. Иначе са ме нападали, и трите пъти за да ме оберат. Най-гнусни и подли са тия от Авейанеда - Расинг и Индепендиенте. Най-готините, освен нас от Ривър, са публиките в Росарио - Сентрал и Нюелс. В Уругвай е също хубаво по стадионите. А в Парагвай за 90 минути мач на три или четири пъти ми предложиха проститутка, офертата включваше дори демонстрация на гола плът.
В Белград имах интересна случка. Посещавах често един кафан, но само с две момчета бях завързал познанство, мисля, че за голямата част от редовните посетители бях "оной, ко прича као бугарин, па баш не е" (моят славянски е смесица от полски и български). Беше "гробарски" кафан, идваха и разни за които казваха, че са от ядрото на агитката. Една вечер стана сбиване, за някакъв рекет трябва да е било. Чаши, столове се мятаха, бакляди. Чак корнизите на пердетата се откачиха, като копия ги ползваха, голямо мазало стана. Тръгнах да се изнасям и в този момент нахлуха жандармите, прибраха всички на общо основание. В участъка ме тормозеха да кажа каква връзка имам с тоя-оня, все разни криминалци, дето ги знаех от уличния фолклор. После проумях, че ченгетата всъщност правят връзката така - националност аржентинец с паспорт български, заловен при свада в кафене на ултраси на Партизан. С една дума мафиот ме изкараха, в наркоафера забъркан. Размина ми се защото никой от арестуваните сърби не знаеше нищо за мен. В последствие обаче станах знаменитост в кафенето и всеки път там ме караха да разказвам за аржентинската сцена и за Ривер-Бока.
Изобщо, на Балканите е интересно. Хубаво ми е тук. И в Атина, и в Загреб, и в Белград, и сега в София се чувствам удобно, допада ми. Единствено Македония и Босна някак си не са ми по вкуса.

На финала сподели хубавото и лошото, което виждаш при нас в БГ?

Салатите! Овчарска и шопска. Виж за ракиите предпочитам сръбските. Българите са амбициозни, дисциплинирани са, любознателни са. Обичат много да говорят, ама за разлика от аржентинците все мрънкат и се оплакват. Не ми харесва, че се взимат доста насериозно и дори безобидни шеги ги приемат като подигравка. В същото време са леко пренебрежителни към важни неща. Примерно, цяла банка им откраднаха, нищо не се разбра, къде са парите, кой е крадецът, обаче все едно нищо особено не е станало. В Аржентина щеше денонощно да се дрънкат тенджери и тигани по улиците на Буенос Айрес.

Обичаш града си?

Обожавам го. Той е като малко копие на Европа, събрана в едно - има хубави сгради, паркове, богати квартали, веселие, а същевременно до тях бедни места, мизерни улици.

2017/02/22

Служебно назначени

"Служебно назначените" си тръгват, да го кажем направо - изнизват се. Обидени и неразбрани, също както футболните общества в София и Пловдив не разбраха защо изобщо дойдоха. Първо почна Чандъра, момчето с плажните концесии, а след него нефтеният барон Чичо Сам, сега пък Спас Русев, бившето шофьорче от УБО не можел си намери мястото, та щял и той да хваща пътя. Какъв им е пътят на тези хора е трудно да се каже, пък и не е работа на футболните фенове да знаят, има си там други играчи на държавни заплати, те да се занимават. 
За публиките на Ботев Пловдив и Левски София обаче от самото начало те си бяха служебно назначени домоуправители. В политическите масмедии това се нарича "спускане с парашут". Домъкнаха се като пуяци надути, на освободители се бараха, ама нещо в логическите връзки ги нямаше никакви, та затова и хората ги заподозряха от ден първи. 
Явно свикнали да работят под сянка и в схема, "служебно назначените" си повярваха, че само със заучени фрази и купешки думи, със скромно-гръмки обещания и без много излишни харчове ще се справят в спуснатия им мандат за действие. Важно е само да се оправдава гласуваното доверие да пазят политико-икономически интереси в мочурището от футболната фенщина, където не веднъж са избуявали в миналото общонационални вълнения. По схема, за пред тия на които се отчитат е лесно - "пара дадена, пара приета", също като някога болшевишкото "рапорт даден, рапорт приет". Обаче с публиките, тези миникопия на гражданството (не, не, не твърдя, че футболните фенове са непорочно цвете), работата е тегава и като ти липсва по възпитание и образование качеството да си отворен към обществото, съвсем оттече...Отворено и общество (???), на соросоиди мирише! Та и заради това впрегнаха цялата си клакьорска вестникарщина да опише "помията, която се излива върху добрите им намерения" - предварително да им е готов задния ход, да оправдаят изнизването си под формата на чиста и непорочна емоционална реакция на обидени и неразбрани обществени труженици, жертви на неблагодарната и коравосърдечна футболна запалянковщина.
Чандърчето, чичо Сам, бат`Спас са само върхове на айсберг, също като Киро Гела, Гришата, Гигата, Шиши на Мама, чичо Цецо от Белград, бат`Бойко, Ахмед Доганов и други "национално отговорни експерти", звезди от клюките и възпитаници на УНИБИТ. Хората ги знаят единствено защото са общоизвестни образи, олицетворяващи цялата мафиотска кочина, която бе скроена ("реализирана" както би казал капитан Буревестников на Тодор Колев) още по соцвреме. Всеки един от тях е една голяма нула, пионка, движена от ветровете на деня, но винаги в посока на родилния комунистически интерес - "да имаме пари, много пари без да работим, а другите да бачкат за да има откъде да взимаме". Тия големи нули се натресоха и занулиха мечтите на обикновените хора от трибуните на футболните стадиони (а накои си нямат стадион дори!) да бъдат с една крачка по към Европата. Сега се изнизват, били обидени, били неразбрани....
KLETA MAJKA BALGARIQ и ти, нещастен български футболе! 



2017/02/15

Смяна на мотото

"Красота. Вяра. Борба." Съдбата ме свърза професинално с мой набор от Дрезден, не е върл фен, но определено следи как се представя местния му Динамо. Естествено, разговорите ни нямаше как да пропуснат любимите отбори, и двата играещи жълто и черно. Та казах му за мотото на отбора си и Ралф, като истински саксонец не ми спести коментара си - "много е претенциозно". 
Замислих се коя от тези думи реално въплъщава живота на Пловдивския Ботев? Красиви отдавна не сме, а през последнито десетилетие дори на грозотия го избивахме. Да вярваме? На кого и как, толкова празни приказки изслушахме, става банална тази гола вяра достигаща само до изговаряне на мотото. Пред очите ни всяка година пясъчни кули се срутват за има-няма месец, а за мнозинството от публиката ни краят на света настъпва обикновено след 2-3 сгрешени паса. Не си спомням кога последно съм виждал да обръщаме за победа от 0:2, а агитката ни да бодри и окуражава при негативен развой. И какво излиза, май трябва да сменяме девиза, поне да ни подхожда. Върти ми се от доста време "Безнадеждните", тъкмо ще обезоръжи враговете ни, които при всяка издънка ни загробват със "закривай!".
"Претенциозните" също не е зле, ще ни отива. Тъкмо като се добави и сАлза към него ще бъде пълна илюстрация на битието ни - сълза от амбиция, сълза от безпомощност.
 
А пък ня#КОЙ (дали Ачо, дали Чандъра, Шиши на Мама, чичо Самуилов, чичо Цецо от Белград, дори леля Корни Бакпулвера от БСП-то да е) ако се обърка и вземе та ни построи стадиона в Каменица, ще помислим за промяна. Имаме опит що-годе вече - призивите за "ново начало", "на чисто" и "рестарт" не са от вчера, един прословут ботевист дори политическа партия с такова име тръгна да скалъпва. Можем да зарежем мекушавото "канарчетата", защо пък да не станем "тигрите". 
А дотогава мотото ни ще стои "Без Колежа няма Ботев"!

2017/01/09

Urbi et Orbi

"Историята на Пловдив", към Града и за света. С благодарности към Department of Urban Studies, Malmö University and Folke Bernadotte Academy, Sweden и с идеята, че хронологията на един град е отвъд нератива на всякакви политически идеологии. Разказът тук няма претенции да бъде изчерпателен и стриктен, единствено цели да посочи най-впечатляващите събития от живота на хилядолетения космополитен град Пловдив.

Отпреди 8000 години датират първите доказателства за заселение в земите на днешния Пловдив. Затова се смята, че градът е най-древният на континента Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак.

2016/12/29

Скука за развлечение

Да правят каквото щат, изобщо не ме интерисува. И без това футболът вече не е моята игра. Всичко банално опира до едно и също - пари, реклама, глупости. Забавлението е толкова оскъдно, почти колкото е добрият хумор в България, та изобщо не си струва да хабиш време да му отделяш. Изпращаме година от която нищо няма да запомним и посрещаме нова, от която пак нищо не очакваме. Все едно и също е. Модерният футбол е фабрика, никакво удоволствие не може да има в една фабрика. Тя е важна главно за поминъка и хляба. Ако успееш да произведеш - живееш, ако ли не - страдаш.  Ботев Пловдив дори и това не успява да направи. Уж го живее живота си, ама страда, страда яко. Не се знае какви ги върши изобщо. Диша ли, действа ли, спи ли?
Футболът вече живее само по телевизията. Играе се всеки ден от седмицата, повторенията се въртят до откат в youtube. Ако се съмняваш в засада ще ти я врътнат стотици път на "ястребово око", да ти я докажат. Оригинални цветове по екипите няма, има Найки с преливащ десѐн. Играят всевъзможни татуирани глупаци с всякакви изчанчени имена, не че утре ще ти трябва да ги помниш, ама играят за много пари - горе-долу 4-5 "колежа" ще вдигнеш с тях. "Милион долара" стана като трохи на масата, разговор по вайбър, брошура на кауфланд. Смешници! Играят гримирани, гелосани и с ръкавици, ако е разкаляно. Когато вкарат гол цели карнавални сцени разиграват. Преди беше достатъчно просто да вдигнеш ръка и надъхаш публика и съотборници.  Бразилия губи с 1:7 у дома полуфинал на Световно, едно време щеше да има масови убийства. Сега просто превключваш канала.
Е и? Догодина ще е същото. За какво ми е да се притеснявам отсега? Футболът вече не е на нашата улица, няма го в квартала, даже и стадион си няма.

2016/12/09

Защо тъгува Ботев Пловдив

Беден, несретен, бездомен. Ръководството - шега. Отборът - подритван от цялата "А група", плюс алчните копелдаци от БФС. Стадион - няма такъв. Домакинства - на тренировъчно игрище пред близо 200-300 "ценители" средно на мач. Гостувания - по 2-3 файтона хора-мечтатели. Знамена, застави, шалчета - по чужди агитки накачени трофеи. Във виртуалните мрежи - клипове как хлапаци от школата гонят за автографи чужди играчи. Основен публичен дебат - дали Наш Радо и Серкански имат място в титулярния състав. Обичайно заподозрени - Белия и Сдружението. Целият водевил - образът на Ачо Сълзата в очакване на #няКОЙ.
Има само 2 безнадеждни отбора на света - Ботев Пловдив и юношите на Ботев Пловдив, за второто не съм много сигурен, но знам - да си "жълточерен" значи да носиш на мъка. Толкова много мъка, та чак да не знаеш къде изобщо си в пространството и времето.

22/10/16 Ботев Пловдив - Черно море 2:3
27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Нац. купа, 1/8-финали)
30/10/16 Ботев Пловдив - Левски София 1:1
03/11/16 Монтана - Ботев Пловдив 3:1
20/11/16 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 2:0
26/11/16 Ботев Пловдив - Лудогорец 1:3
30/11/16 Славия - Ботев Пловдив 3:2
05/12/16 Ботев Пловдив - Верея 2:1
09/12/16 Нефтохимик - Ботев Пловдив 4:0