2024/02/26

За честта, суетата и някакви пари

"С Ботев Пловдив никога не е скучно!" е стара максима още от времето на дядо Евмолп, може би. Днешната ботевистка не-скука обаче е доста различна от обичайните. Породена от поредна гражданска война, тя застрашава фундаментите на този стар велик клуб. Малка група фенове, подбудени от знайни "герои на нашето време" се въвлича в интрига, злепоставяща цялата ботевистка общественост. Срещу тях се изправя мнозинство, подкрепящо настоящата клубна политика и организация. Картите са свалени и отчетливо се различава кои къде са на барикадата. Разделението не е лидерско, не е заради трагични резултати, излъгано доверие, празни обещания или пък пренебрегнат глас на публиката. Делението се корени в дълбоко принципни различия. Едните са хора за които Ботев Пловдив е много повече от клуб – живот и страст е, без дивиденти, без комерсиални обвързаности и които искат нормално функциониращ клуб. От другата страна са защитници на конюнктура от меркантилни интереси и зависимости, обвързаност и "криворазбрана цивилизация".  

Залогът е дали ПФК Ботев Пловдив АД да следва идеите на местни пловдивски богаташи, някои от които прочули се със запор на сметки, рязане на входни турникети и на електрозахранването на "Стадион Ботев". От последния произвол идва и прякорът им "гризачите", понеже обясняват внезапното спиране на тока с това, че гризачи прегризали елкабелите. Същите станават известни и с вербуване на групи от ЮТ, въвличане на трибуната във вътрешни разпри, както и устройване на корпоративно влизане на свои партизани в Сдружението, което е миноритарен акционер в ПФК-то. Настоящата ситуация не е битка за търговско влияние върху публиката, подобно на софийската война от Герена. Пловдивската е сблъсък на фундаментални ценности.

Всичко започва след като един човек, условно да го наречем Филип Плейн, бива обсебен от фикс идеята да бъде "Берлускони на Пловдив". Известен е като фен, строител, превозвач, big biz, шофьор на ролсройс, но и като човек на спорадични хрумвания, често повече от гротестни. В опитите си да овладее клуба, той намира сподвижник "враг на моя враг" – Иван Петлешков, бивш ГДБОП-ар и настоящ бос на охранителна фирма Трафик СОТ, улично известна и като нарко-трафиксот. Този си държи и интернет гаражка за "правилно медийно обслужване" със същото име.

Поради през пръсти работа, допускане на самоуправства на стадиона в Каменица и базата в Коматево, бордът на директорите на ПФК Ботев Пловдив АД решава да се отърве от услугите на Трафик СОТ. Следва нахлуване на петлешковите в клубните офиси, вдигане на скандали, посягане върху клубни работници дори. Всичко придружено с виртуална заливка от медийна повърня - една поредица от интернет "разкрития" с поантата как Ботев Пловдив е много зле организационно, а президентът му е световно известен аферист и поставено лице на сатрапа Путин.

Съответно клубът пък, в лицето на Саша Ослан, член на Борда на директорите, спретва набързо своя фирма за ведомствена охрана (BotevGuard), където на работа са взети лица, които оказва се са с крими досиета в масивите на МВР. Дали те самите са подвели клуба с биографичната си справка, дали са пробутани с препоръка, скрищом целяща да заложи портокал с часовников механизъм или просто клубът не е адекватно проучил наемниците си е въпрос на спекулиране. Така или иначе ги наемат и новите гвардейци по стар ченги маниер почват се разпореждат кое как да става на Колежа. Това не се харесва на някои хора с влияние в бултра движението и се стига до поредица кални номера, сплетни и една привидна търпимост. Войната избухва след като две известни фигури, управляващи с благословията на Филип Плейн търговски площи към улица "Варшава" са шамаросано посъветвани от "гвардейците" да не настройват ботевистката общественост срещу клубното управление и да не организират безредици по време на мачове. Твърди се, че битите не са случайно избрани, а заради зависимостта им от Плейна след като лично от "него, Строителят на стадиона" са получили  ключовете за помещенията, които пък били готови още преди самото съоръжение да бъде в експлоатация.

Коалицията на Плейна вижда в случката удобен повод скритият конфликт да излезе наяве като се раздуха биографията на биячите и местоработата им. Били следени от МВР и разработвани за задържане от 9 месеца, което всъщност е доста преди да бъдат наети на работа в клуба. Предполагаемо допустимо е Петлешков да е знаел що за хора са тия с шамарената фабрика, понеже има общо минало с тях в структури на полицията. Допустимо е и да се предположи, че също Филип Плейн е знаел за гнили ябълки в клубната структура. Така или иначе, подопечният trafficnews.bg гръмва с гранде новината, че бандити от руската частна военна компания "Вагнер" (явна алюзия с националния произход на Зингаревич и Ослан) върлуват из Голям Пловдив (арестите са в Брестник), рекетират и тъпчат свободата на изразяване в публиката на БПФК. Развява се патетиката, че косвена жертва на въпросните били всички ботевисти, уж гневни от "незадоволяващото" представяне на отбора и липсата на професионално развитие на клуба. Следва поредица от режисирани игри за пред журналисти с цел да се настрои обществеността срещу управата на клуба.

Въпреки раздухването и стремежите да се пречи по всякакъв начин на клуба, редовият ботевист не променя мнението си относно ръководството, изпълнението на строителството на стадиона, бягането от отговорност в стари времена на замесени "гризачи-освободители" и потенциални собственици на търговски площи на "Източен" 10. В безсилието си да обърнат тренда, хората на Плейна минават към открити саботажи, чиято кулминация е спиране на електрозахранването на стадиона за 3 дни. Инсценира се авария за която обяснението от строителя и подизпълнителя на обекта е, че гризачи били изгризали кабелите в трафопостта на "Варшава". После от записите на охранителните камери на стадиона се разбира, че трима мъже обгрижват, направо сгризват, въпросното елтабло преди внезапното настъпване на "аварията". Мнозина разпознават в силуетите на "гризачите", хора на Плейна. Съмненията падат върху някой си Илко, сина на Плейна и друг, известен като Динамик Електрик. За да се разбере обаче защо е гризането и какво целят саботажите на "Източен" 10 е нужно да се припомнят стари истории, ретроспекция на събития отпреди само няколко години.

През 2018 година, вътре в Сдружение "ПФК Ботев" (Сдружението) се надигна вълна от недоволство, насочено срещу съществуващи тогава порочни практики в клуба и целящо отстраняването на Ангел Палийски от Борда на директорите на ПФК Ботев Пловдив АД. Тогава сдруженци се разделят на два лагера, всеки един от които си поставя за цел да привлече за членове на Сдружението повече съмишленици и чрез гласуване да пребори отсрещната страна. Докато единият лагер залага изцяло на ботевисти, искащи промяна, другият разчита основно на хора, работещи във фирми на Палийски или на техни роднини, чийто членски внос общо е заплатен от джоба на 2-3 човека. Получава се т.нар. корпоративен наплив. Това противопоставяне довежда до масово членство за календарна година 2018 и до грозни сблъсъци по време на общото събрание. С течение на времето влезлите с конкретна цел хора се омитат. В Сдружението остават доминиращо такива, които са наясно какво представлява то като доброволческа организация (не фенклуб) и знаят защо се членува принципно - не за подаяния, не за облаги и позиции, а за да се брани ботевизмът, клубните традиции и символи.

През периода 2023-2024 почти същата картинка се повтаря. Надига се група привърженици, уж стотици с "будна съвест", гневни и незадоволени от представянето на отбора в шампионата. В действителност, недоволството им е от фактът, че Сдружението, върху което не могат пряко да влияят, води политика на предвидим и стабилен партньор на собственика Антон Зингаревич. И понеже тази група не намира подкрепа сред сдруженци, затова иска да вкара свои партизани за членове на организацията през 2024 година. Похватът е добре познат от предходния "наплив 2018" - чрез бизнес ортаци, свои наемни работници, роднини и прочие, на които им се заплаща членският внос.

Замисълът е чрез овладяването отвътре на миноритарния акционер Сдружението, да се саботира ПФК Ботев Пловдив АД. Също и да откаже Зингаревич от инвестиции и амбиции като се прокуди от Пловдив. Така той да върне акциите си на Сдружението, както е заложено в договора от 2021 година по прехвърляне на собствеността. При такъв развой, овладяното Сдружение вече ще да може да предостави необезпокоявано акциите "на който трябва", а корпоративните гласоподаватели ще се разкарат без да носят отговорност за каквото и да е било около акционерното дружество на Пловдивския Ботев. Подозира се също, че друга главна цел на незадоволените и гризачите е Сдружението да не се меси в контрола по разходването на парите в новата ОП за стадиона. Неслучайно една калинка, бивш замкмет някакъв и в последствие настанен на заплата при строителя, притопля стари брътвежи и безочливо лъже, че процедура по нова обществена поръчка ще проточи завършването за "4-та категория на УЕФА" с години. Остава само въпросът, дали сдруженци ще се допуснат повторение на 2018 годиина с "надцакването с членове" или ще запази организацията от обсебвания като не се допусне превземане с троянски коне.

В настоящата гражданска война е редно към момента да се знаят кои кои са. Онези, които искат прозрачна политика и качествено довършване на Колежа са – КПБП, Фондация "Жълто & Черно", Бригада Тракия, Лудата Банда Кичука и Centrum Crew. Незадоволените понастоящем са Bultras Company, Northen Criminals, TYF, Izgrev Boys и Гаднярите, събирателно наричани Клуб 1912. Те вече успяха да разцепят обединението на бултрас фракциите и бламират инициативите на Гражданския съвет относно строителството на Колежа. Остава им обаче главната цел - да се разцепи и овладее Сдружението за да няма кой да вдига ботевистите на протест и съпротива срещу хрумванията на "пловдивски бизнесмени".