2023/12/11

Откачената 2023 година


Ботев Пловдив изпрати поредна откачена година от 111-летната си история. Умопобъркващо е, ако човек се абстрахира от статистиката и проследи събитията мач по мач, седмица по седмица. За 12 месеца клубът се спусна до дъното на ада, изпи горчиви чаши, обра подигравки от близо и далеч, и в крайна сметка се въздигна като феникс (отново). Дори мачът с нахлуване на публика на игрището и ритуално сваляне на фланелки от играчи не бе върхът на драмата. Тя се самовъзпроизвеждаше отново и отново всеки път, когато си мислехме, че повече от това няма накъде. Криво-ляво статистиката бе добутана до 2 загуби повече от победите ни. За 40 официални мача отборът ни спечели 14 пъти, 10 мача завърши наравно и нямаше радост в 16 срещи. Завършихме обаче впечатляващо с 9 поредни мача без загуба. 

Не че не сме го правили и преди. Последно други подобни серии имахме в края на 2019 г. - 7 поредни победи с Феро, лека му пръст, както и есента на 2017-та с Белия - 15 поредни без загуба. Но сега някак си звучи по-гръмко на фона на мизерните игри, в пряк и преносен смисъл, от януари до септември.

10/02/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:0
18/02/23 ЦСКА-София – Ботев Пловдив 3:1
26/02/23 Ботев Пловдив – Берое 1:0
04/03/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:2
10/03/23 Септември – Ботев Пловдив 2:1
19/03/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 1:1
10/04/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 2:1
17/04/23 Ботев Пловдив – Спартак Варна 1:1
24/04/23 Славия – Ботев Пловдив 0:0
29/04/23 Ботев Пловдив – Левски София 0:1
04/05/23 Пирин – Ботев Пловдив 2:4
07/05/23 Ботев Пловдив – Лудогорец 0:2
13/05/23 Славия – Ботев Пловдив 1:0
19/05/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:2
23/05/23 Арда – Ботев Пловдив 2:1
29/05/23 Ботев Пловдив – Славия 0:0
01/06/23 Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
06/06/23 Ботев Пловдив – Арда 0:3
16/07/23 Локомотив Пловдив – Ботев Пловдив 1:1
22/07/23 Ботев Пловдив – Левски София 1:3
29/07/23 Пирин – Ботев Пловдив 0:0
04/08/23 Ботев Пловдив – Арда 0:2
12/08/23 Хебър - Ботев Пловдив 1:0
20/08/23 Ботев Пловдив - Крумовград 1:2
28/08/23 Етър - Ботев Пловдив 1:2
01/09/23 Ботев Пловдив - Славия 3:1
16/09/23 Лудогорец – Ботев Пловдив 2:2
22/09/23 Ботев Пловдив – ЦСКА-София 1:2
26/09/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:0
30/09/23 Ботев Пловдив – Берое 4:1
07/10/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 1:0
21/10/23 Ботев Враца – Ботев Пловдив 3:5
26/10/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 6:0
03/11/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 0:0
08/11/23 НК 1/16-финал: Струмска слава - Ботев Пловдив 0:3
12/11/23 Левски София – Ботев Пловдив 1:1
25/11/23 Ботев Пловдив – Пирин 3:1
01/12/23 Арда – Ботев Пловдив 0:2
07/12/23 НК 1/8-финал: Етър - Ботев Пловдив 2:4
10/12/23 Ботев Пловдив – Хебър 1:0

Числата не могат напълно да нарисуват моментната картина на събитията през отминаващата 2023 година. Тя безспорно бе белязана с връщането ни у дома след близо 10 години емиграция. Самото свещенодействие по завръщането на новия "Стадион Ботев" е отделна тема, достойна за творба на великия Станислав Стратиев. Сготвената отвара от политико-икономически интереси залъга копнежът ни с едно полузавършено спортно съоръжение, но и на това сме благодарни. Остава още доста докато се "наредят керемидите" и се върне обратно уютът "да сме на Колежа".

Котерийни интриги около домоуправлението обаче бяха в основата на вътрешно клубната нестабилност и се отразяваха на представянето на отбора до края на август. Направихме повече победи като гост през годината, отколкото в Пловдив и това следва да се пише на сметката на трусовете от настаняването в новореконструирания ни дом. Защото същите играчи, които не знаеха какво изобщо вършат на терена, вече даваха густо на публиката в края на годината, когато се въведе ред и се разбра кой говори в тази къща (при нас винаги е крайно задължително да се знае кой какво и защо). Лудостта всякога е била най-ревностна спътница на БПФК. "Дали пада или бие, с Ботев Пловдив никога няма покой", навремето още го е казал Филип II Македонски на сина си Александърчо, докато го водил за ръка по "Богомил" и ние от малки си знаем, че е така.

И все пак друго си е когато се мъкнеш в компания из уличките на Каменица преди мач на "канарите". Нищо не измерва в качествена стойност усещането да си част от ритъм на живот, предаван от поколение на поколение. Правили са го дядо ти и баща ти, правиш го ти, ще го правят и децата ти. "Минават годините, сменят се героите", старо клише, но вярно. 

Сега имената са Ивелин Попов, Дуле Керкез, Рафа Ферейра, Артур Платек, Алексей Киричек. Историята ще им даде оценка след време. Без време обаче остава преклонението, когато загубим герои от огромната ни история. Иван Занев. Ферарио Спасов. Вечна им памет в пантеона на жълточерната любов!

Идва нова година. Идва и по-трудното - да  задържим нивото и да надградим. Манталитет се гради дълго, а не с 10 последователни добри мача. Трябва да достигнем постоянство в силата, защото в последните 20-25 годин сме постоянни единствено в непостоянството си. Идват нови дни. Дано идват с повече дарове за нас, макар нуждаем се най-вече от три неща. Сдържаност. Твърдост. Благоразумие.


 

2023/09/25

ЮТ ще изгрее

ЮТ изтърпя доста критики и "напътствия" откакто бултрата се завърна в Каменица. Някои са основателни, други пък са от дисциплината "мрънкане за здраве". В крайна сметка ситуацията с днешната генерация радикали на БПФК е такава, каквато е, не пада от небето и е следствие на близо 2 десетилетия ходене по мъките. На момчетата от южната трибуна на Колежа ще им трябва доста време и трупане на точки докато преодолеят "вакуума" заложен в Коматево. Ще трябва и много подкрепа, и насърчение, и бащинска прегръдка от останалата част на ботевистката общественост. 

Липсата на опит и организация си пролича в използването на пирото в последния голям домакински срещу ЦСКА-София. Няма място за сравнение зарядът на този мач с онзи, който беше при скалъпеното "откриване", Април`2023. Тогава - еуфория, емоции, умопомрачения, нетърпение и прочие такива - мина, замина, остана ни само кофти резултата и изпитанието да носим с години подигравки от него.

Сега напълно излишно бе на два пъти да се прави мъгла от баклядата в ситуация, че нашият отбор догонва в резултата. Спирането на играта бе в негов ущърб, накъсва ритъма, разсейва излишно. В подобно трудно положение само якото дране на гърла от сите трибуни има смисъл, а тонът естествено е да се зададе от ЮТ. Нали целта е да се вдига отборът, да се навива, да се бодри, а не да се разконцентрира. (Подобна попара си надробихме 2014 година на финала в Бургас). И без това в момента отборчето ни е крехко психически, слабичко в изпълненията по терена. После пък имаше някакви епизодични и произволни факли в самия край на мача. Кому бе нужно? Можеше да се спести това. Да бяхме водили в резултата, пред победа да сме - става, ама в противен случай е като "детска радост, бенгалски огън".

Иначе ЮТ-експозицията по повод националният ни празник, Деня на независимостта беше добра, смислена и в идеята, и в изпълнението. Могат само да съжаляват ония, които не бяха част от нея и загърбиха южняшката масовост. Очевадно е, че трябва да минат доста мачове за да се подреди бултрата в Каменица. Те първа ще се градят нови хави, нови обичаи, традиции, ще има и нови капани, естествено. Няма как и да не се плати цената за вакуума от 9 годин на "Старика". Преди това пък бяха 10-те сезона на Христоловото иго, с яко мразене и анти на всичко. Такива катаклизми не се преодоляват лесно, нито бързо. Много е трудно да вдигнеш глава, да се мобилизираш "да обичаш на инат", когато отборът ти носи само скръб и печал. Трябва си време - Пловдив не е построен за ден, култура тримона не е от месец - но не прохалакано на айляк, а време изпълнено с мисъл и усилия. Важно е да се помни - бултрата не е самоцел. Не може да си живее сама за себе си, така заради модата или пък заради криворазбрана бунтарщина. 

Бултрата е за Ботев Пловдив. Да му носи вяра и кураж, да брани ботевизма от близо и далеч, да дава тон за песен. Иска се само скромност, дисциплина, отдаденост, ведрост и повече постоянство. И ЮТ ще изгрее.

(Събрано съчинение от мнения в Независимия форум)



2023/09/20

За футболната фабрика в Каменица

Със завръщането в Каменица, Ботев Пловдив влезе в 21 век, този път директно, а не като в предни години само да се пробва. Мачовете на реконструирания Колежа вече са в бранша "футболна фабрика". Това налага други измерения на клуба отвъд чисто спортната надпревара, свързани с позициониране не само на пазара, но и в обществото.

Брандиране е сравнително нова чужда думичка в пловдивския език, свързва се с обща представа за продукти и марки в ежедневието. Простичко обяснено - продуктът е това, което се продава (в нашия случай, продаваме футбол), марката е образът на продукта, който го отличава от другите на пазара. Тоест, различаване на Ботев Пловдив от другите в Първа лига. А брандирането е начинът, стратегията за създаване на този образ.

Продуктът "Футбол" може да бъде подобен на този от друг производител на "Играта". В съвременния свят има копиране на игрови схеми, тактики, кондиционни подготовки и прочие. Неслучайно съществува из България понятие "пловдивски футбол". Марката обаче остава нещо автентично и имитирането е меко казано жалко. Капиталът на марката е нейното свойството да осигурява по-висока печалба било чрез склонността на хората да плащат по-висока цена за нейния продукт, било то да се купува повече. С помощта на брандирането се изгражда представа, прави се различаема марка и това е прерогатив на футболния клуб (производителя на продукта "футбол") и неговите усилия. 

На пазара най-съществен компонент е отношението, получавано от потребителите, в случая - съпричастността на публиката към отбора. И възприемчивостта към продукта е онова, което фенът, "крайният потребител" чувства и мисли във връзка с дадената марка. Ако един футболен клуб работи усърдно, с постоянство, полага систематизирани усилия за поддръжка на марката си, то тя ще носи дивиденти - и материални, и емоционални. Вторите придават устойчивост, което пък води до нейната изключителност. Съвкупността им дава ценността на марката и очертава големината. Социологически погледнато, периметърът на различимостта зависи пряко от ширината на фронта от приятели и съмишленици. Едно е да си популярен сред 20000 запалянковци, друго е пред има-няма 3-4 хиляди зяпачи.

Очертаването обаче започва с изковаване на свойства, които следва да са постоянни за да поддържат ценност. Това е "характер" на марката и задава устойчивостта на връзката с феновете. Взаимната им свързаност носи идентичността на един футболен клуб. 

Основите на клубната идентичността се полагат от публичния образ, а неговата разпознаваемост са:

  • име - официално наименование (ПФК Ботев Пловдив), видове изписване (Ботев Пловдив, Ботев 1912, БПФК, Пловдивския Ботевъ) прякори (ботевисти, "канарчета", "жълточерни" за да се отличава от другите жълто-черни по света), топоними (Източен, Каменица, Колежа, Богомил, Варшава, Изток, Централ, Южна, Север);
  • емблема - официален герб, логотипи, символни картинки-апликации;
  • цветове - ползване и на не-титулярни за клубния отбор (бордо-небесносиньо);
  • девиз - "Красота. Вяра. Борба";
  • дизайн - клубна униформа, стил на използване, публични изображения, билети, плакати, реклами;
  • глас - начин по който се комуникира, как се поднасят съобщенията, как се провокират емоционални реакции у привържениците, защото лоялността е винаги емоционален избор.

Умелото ползване на горепосочените елементи осигурява ярко и запомнящо се присъствие на марката в ежедневието. Тук вече се стига до ролята на брандирането. Или как да направим така, че нашия клуб да владее позиции в общественото пространство.
 
Брандирането най-често се използва за синоним на политиката за последователно налагане на идентичност, но в широкият си и пълен смисъл е изграждане, лансиране и поддържане на ценността на марката. Отличителен белег на успеха му е способността да превръща марката във вътрешно преживяване за всеки един от нейните потребители, те да идентифицират с нея даденият продукт. Да направи така, че наглед почти еднаква продукция като футбола на Първа лига (или този по Диемите) и футболът на Ботев Пловдив да са два различни свята.