2019/02/22

Да знаем и познаем

В сферата на материалните блага да даваш, означава да си богат. Богат е не онзи, който има много, а който дава много. Скъперникът, който се страхува да не загуби нещо свое, от психологична гледна точка е бедният, окаяният човек независимо от размера на богатствата си. Който е способен да даде от себе си, той е богат. Той има чувството, че може да се раздава на другите. Само човек, лишен от всичко друго освен от минимално необходимото за оцеляването си, би бил неспособен да изпита удоволствието от раздаване на материални неща. Ежедневието обаче показва, че разбирането на един човек за "минимално необходимото" зависи много от неговия характер и от размера на имуществото му. Добре е известно, че бедните имат по-голямо желание да дават, отколкото богатите. Щом бедността обаче надхвърли определени граници, човек изпада в тежко състояние не само от непосредствените лишения, но и поради невъзможността да изживее радостта от акта на даване. И се прегъва, ходи наведен.

Прегънатият свиква със своето нищожество. Няма смисъл в първородството, щом съм гладен, казва библейският Исав, дайте ми паница с леща. Съвременният футбол на България е с отрязани криле, то даже няма небе където да ги разпери. Единствено има нещо отчаяно, разубедено и мнително в душите на всички, които са запалени (все още) по него без оглед на цветовите си пристрастия. Оттук и характерната българска битова небрежност, глухото раздразнение, безадресната претенция, накрая безстилието, дори в елементарни нещица като играта с топка. Но най-голямата беда се състои в атрофирането на чувството за свобода, "не за мен, а за всички нас".

Свободата е свързана с ежедневното участие на колкото се може повече хора в нейното извоюване и защита. Един вид всекидневна съпротива. Срещу фалша, лъжата, непочтеността, срещу #HUBAVOE Но Не Е Готово. И когато се достигне до критична маса от хора, желаещи "честна игра, чисти ръце", тогава вече борбата за живот добива стойност и значимост. Та поради това сега е повече от необходимо за ботевизма, ботевистите да ползват две свои масови проявления - Клуба на привържениците на Ботев Пловдив (КПБП) и Сдружение "ПФК Ботев" (Сдружението).

КПБП би следвало да е най-широко обхватната организация на ботевистите, чиято цел да бъде главно да координира и организира изяви на привърженици в целия спектър на дейности, присъщи за редовия футболен запалянко. В основната си роля на централна фенска организация КПБП да организира множество благотворителни каузи, футболни турнири за аматьори, образователни инициативи и прочие дейности свързани с пропагандирането на пловдивската жълточерна идея.(Нарочно пиша граматически неправилно жълтото и черното, за да сме разграничими от другите отбори със същата цветова украска).

Основните задачи на КПБП да бъдат за приобщаване на възможно най-голям брой ботевисти без оглед на възраст, пол, занятие и да формира у тях манталитет и поведение с които да бъдат идейно чисти, финансово независими и необвързани с конюнктурата на ръководство на футболния клуб. Организация, която да се самоиздържа от членски внос, дарения в урни и продажба на всякакви артикули, свързани със запалянковска дейност.

От друга страна, Сдружението пък да е структура на ботевистите, чиято цел да бъде гарантиране на неприкосновеността и непреходността на футболния клуб Ботев Пловдив – традиции, цветове, символи, история. Политиката му да се ръководи от идеята за неизменно участие в клубното конституиране и в процесите по взимане на стратегически решения. Ангажирайки се под различна форма с управлението, Сдружението да бъде легитимен посредник между ботевистката общественост и собствениците на професионалния футболен клуб. Доминиращото в тази идея е клубният живот и управлението да са съобразени с традициите и амбициите на Ботев Пловдив като обществена институция.

Членството в Сдружението е напълно доброволно и се подновява всяка година след заплащане на годишна вноска. Сдружението не е масова организация както КПБП. То има обаче гарантиран дял от поне 1% във всяко акционерно предприятие в което Ботев Пловдив влиза, тъй като е приносител на непреходните елементи на клуба – емблема, символика, история. По този начин всеки един ботевист има инструмент и възможност да изрази мнението си по значими теми във вътрешно клубния живот. 
 
Наложително е всичко това да се проумее от значителен брой ботевисти, за да не изпадаме в плен на скрити надежди и тайни помисли. Видя се, че дребните душици нищо не могат да съградят, просто такава им е кърмата. Генезисът на съвременния български едър капитал е от кръгове свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби. Тези социалистически запъртъци определят характера и формата на днешната ни пазарна икономика, а оттам и сегашния облик на българската държава и общество. Безочливо ясно е - богатството в частни ръце идва чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, в България има олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари. От такива хора да се чака "на ползу роду" - забрави, така, че трябва да се притискат постоянно политически от гражданството за да ги е страх за залъка им.