2022/10/12

Lasciate ogni speranza voi ch′entrate

Ако се зачете човек в графоманската пропаганда на про-левскарските медии преди и след мача ни на Герена (08.10.2022) може да реши, че през последното десетилетие "канарите" са станали за бившия милиционерски клуб по-голям дразнител и мотиватор от ЦСКА-София. Принципно драпат за тяхното си, а не, че нещо да скачат на Пловдивския Ботев като биче на червено. Могат, угаждат си - имат всичкият ресурс в държавата да си го позволят. Техни са спортните редакции на популярните телевизии, имат си неофициална радиостанция, новинарски сайтове владеят, бълват подкастове и странички в социалните мрежи. Както се казва "сами срещу всички" са. Мрънкат за да получат. То нали, ако телето не си поиска, кравата няма да даде.

Левскарите пропищяха светът заради наказанието си да го играят на своя стад без публика. Направиха го само защото така им се изплъзваше тлъста печалба от продадени билети. Дали щяха да реват и натягат, ако беше мач с Ботев Враца? Навиха си на своето, сега дали заради едни "40 години" или просто щото "гарван гарвану око не вади", няма значение. Хубаво е обаче да се помнят фактите, понеже българинът по начало е късопаметен и безисторичен.

"Левски София да играе следващия си домакински двубой без зрители по трибуните и да плати глоби в общ размер 13300 лева, реши Дисциплинарната комисия на БФС. Санкцията е заради хвърлената бомбичка, която нарани крака на физиотерапевта на ЦСКА-София по време на дербито в неделя. Следващото домакинство на левскарите е на 8 октомври срещу Ботев Пловдив." (20.09.2022)

"Апелативната комисия към БФС промени наказанието на Левски. Днес бе решено "сините" да приемат Ботев Пловдив с частично затваряне на "Герена". След заседанието от санкциониращия орган към БФС обявиха, че нямали категорични доказателства за инцидента и показаха снимка, правена от делегата на мача, на която не се вижда самата рана от бомбичката." (03.10.2022)

За историята остава и резултатът. Ние загубихме с 0:1, но поколенията трябва да знаят как (пак) стана тая загуба. Изравнихме с красиво попадение на Ники Минков, съдията Станимир Тренчев нищо не отсъди, техните играчи не реагираха, не протестираха, приеха станалото както си е. Ама свирчото го викнаха от ВАР стаичката, отиде той да се пули пред екрана за повторения и явно тогава му казаха, че трябва да отмени гола ни. По телевизията превъртяха по няколко пъти ситуацията преди свирепият изстрел на Минков под гредата и никъде не се виждаше нарушение. Съдиите обаче си решиха, че такова има и отсъдиха, та ни порязоха. За да замажат конфузът, левскарщината след мача ни обля с техните претенции за дузпи. Да ги е дал, бре? Нали е ваш човек, какво го играете на whatabout, сума реверанси така или иначе ви се правят. Само, че дузпата не е сигурен гол! А и като се говори за нарушения в пеналта, не трябва да се забравя игра с ръка на софийски защитник на метър пред голлинията им.

Порязването ни е факт, макар да не бъде клиширано оправдание за поредната ни загуба в Сухата река. Раните са много по-дълбоки, наслоени с години. Софийската ни мигрена се дължи главно на отровната атмосфера преди и по време на самите двубои на този проклет стадион. Атмосфера пораждаща натрапчиви чувства за неравнопоставеност, несправедливост, усещане на предубеденост, на откровена наглост.


И тук не става въпрос да сме с насадени комплекси от откровени кланета като ония през 90-те, когато Наско Сираков ни биеше дузпи докато вкара победен гол. Последно такава бруталност имаше на 31 март 2019 година – рамото на Фичо стана игра с ръка в пеналта, а капитанът Лъчо Балтанов видя втори жълт, след като първият си получи за неправилно дишане.

Думата е за тънкия, перфиден повей на съдийския бръснач, гаден като вечерния бриз от Малашевските гробища над стадион "Георги Аспарухов". Само за последните 15 дербита там, Ботев Пловдив едва ли е получил повече от 50 присъждания в своя полза, говорим за дреболии – фалчета в центъра, даване на тъч, аут, корнер. Какво остава за решаващи случаи за картони, дузпи, голове. Има емблематични мачове, класика на лицемерието в българското съдийство. Те обикновено протичат по един и същ начин. Левскарите започват надъхано, хвърлят се, стъпват твърдо. Нашите, ако не са в отпуска (щото има и такива случаи), правят същото и тук идва съществената разлика. На нашите се свирят всевъзможни нарушения, пълни измислици, понякога гротесни. Докато на тях им се позволява да си ритат на воля.

Във въпросния мач, причина за писанията ми тук, Бароан получи жълт картон резонно. Видимо изнервен фаулира съперник и репликира съдията. Първо нарушение му бе, но как да е, жълт му даде одма. Обаче! Трябва да отчетем, че нервният му изблик бe породенu от това, че секунди по-рано две нарушения срещу наши играчи не бяха санкционирани. Така в стил „атанас-узунов“ нещата се дотикват в желаната посока – нашите губят сблъсъкът психологически, докато ония се помпат със самочувствие за безнаказаност. После пък тия същите се чудят как харпун малтийски, бензиностанция в люксембург и прочие ги изхвърлят от евротурнирите.

Предния сезон, при онова злощастно 0:2, две греди напраскахме (30.04.2022), Супрайен, основен стълб в защитата ни, получи жълт картон още в първата минута! В десетата вече ни водеха с гол от дузпа. Това отсъждане на наказателния удар беше спорно, но съдията Георги Димитров го даде. Приемаме го. Не приемаме обаче спорните ситуации да се присъждат само в една посока. Идентично нарушение, само, че в техния пеналт се подминава като рекламна листовка на кауфланда. Рецидивистът Железов им даде фал на крилото с който откриха резултата (04.12.2021), малко след като подмина откровена грубост при отнемане на топката от Па Конате почти на същата позиция. И това става някъде още в 5-6-та минута на двубоя. Пак предния сезон, ама втория мач там, Джеймс го трупясаха до тъча. Сега пък Елвис го хвърлиха почти на пистата и нищо. Нищичко. Как после да вярваш, че обективно се гледало и губим защото сме били по-слаби, по-неумели, по-неопитни? И това е не просто чат-пат, един-два мача за десетина години. Редовно е! Насадено ни е по презумция, че каквото и да става няма да ни се размине.

В паметта си нося един мач. Пазя споменът за да го натяквам на поколенията, защото като статистика е пълна измама – размазване с 1:4 на 28.11.1999, точно времето на техните чували с парите на Миша Чорни и Грашнов от стръвнишкия монопол на мобилни услуги в България. Вечен пример ми е как зад сухи цифри се крие действителността. Почнаха ни отрано, гол за тях в началото, обаче успяхме бързо да излезем от ситуацията и изравнихме играта. В средата на първото на два пъти пропуснахме да бележим. Имахме добро отборче – с Коце Видолов, Диян Божилов-Слончето, Георги Андонов, Тошо Симеонов и Пепо Пенчев отзад, Анастас Петров, Манол Георгиев, Митко Хаджиев. Това бе полусезонът преди Христола да ни съсипе и прати в Б. Та тръгнахме да ги надмогваме (за надборване като при други мачове не мога да говоря, защото в този те не бяха груби), имахме положения, но дойде почивката, а веднага след това гол от съблекалнята, 0:2. И въпреки кривият късмет пак заиграхме атакуващо напред, цък-цък в средата, готино. Казваш си, имаме шансове да се върнем в мача. И точно тогава оня свирчо (Иван Добринов от София) си глътна свирката за нас. Помня го много добре, понеже поради ред причини гледах мача от тяхната източна трибуна, а не от сектора с наши пътуващи привърженици зад вратата. Тоя Добринов в продължение на сигурно 20 минути, 20, айде и 15 да са, не даде едно нарушение за нас. Просто освен тъчове нямаше нищо в наша полза, сякаш левскарите са на федербал и нямат съприкосновение с наш играч. Миряса чак като ни вкараха трети. Беше потресаващо. Иди после кажи, че си играл добре или обеснявай, че не е клише "съдията ни поряза".

Тъй, че изобщо не ми говорете за манталитет, пораженческо мислене и бля-бля. По-скоро вижте какво означава обреченост.


В досегашните 11 мача от сезон 2022/2023 в Първа лига, нашия Ботев има отменени 6 гола чрез ВАР.

No comments: