Само загуба на време

Азрудин Валентич си тръгна от Пловдив точно по същия начин по който и дойде - през задната врата. Това, че бе личен избор на шефа Антон Зингаревич му даде комфорт за дълго време - преглътнат от hardcore ценителите и приемлив за вечно претенциозния масов ботевист. Престоя година и половина в най-големия клуб от кариерата си. Сега като теглим чертата, оставяйки настрана бронзовите медали (иначе традиционни за Ботев Пловдив някога), най-големият му успех с който ще се помни бе победата над Левски София на Герена. Останалото запомнящо се от него бе патетичното говорене, теоретичните анализи на мачовете и вечният му гол оптимизъм, че още следващата неделя ще сме супер по-добри. 

Нищо такова не се случи. За година и половина, Ботев Пловдив се научи да играе скучен футбол, в последствие бе и лесно разгадаем за противниците си. Като шейна в бобслея, Вале повлече надолу всички надежди за израстване, вдигане нивото и надграждане. Нещо повече, той тотално подмени философията на ботевизма във футбола и това му причини челен сблъсък с публиката ни. Отпадането от Европа се преглъща, Апоел теоретично бяха по-големият отбор, поне на книга, но дори и да ги бяхме отстранили, недоволството от играта щеше да остане. Просто Вале се оказа ниска топка спрямо амбициите и традициите ни, а те винаги са били да бъдем отбор със стил и почерк, да правим зрелищен и атрактивен футбол. Отбор, който въодушевява, кара те да чакаш следващия му мач...това липсваше при Вале. Играехме със сухарското тики-така пред нашия пеналт, пасове основно назад и "вратарчето-основен плеймейкър". 

Той бълнуваше разни заклинания за трансферни прозорци в който щяло да става израстването, явно с привличане на по-класни играчи. Не се разбра какво е имал предвид (или може би само мечтал), но с изключение на Супрайен и Па Конате нито един новопривлечен не беше опитен играч. Имаше проблясъци с взимането на Марки (José Marcos Costa Martins-Marquinhos), Джеймс Eто'о и Мартин Секулич, но като цяло изборът се въртеше все около играчи "за по 5000 евро заплата".  За година и половина в отбора не бе привлечен играч, който да вдигне класата, да дръпне нагоре. Реда Рабей ни бе най-добрият миналия сезон, но...просто е добър играч. Току? За него важат думите на Тумби за Анастас Петров-Цигуларя навремето "В това момче може и да има нещо, а може и да няма". А може и да не е до играчите, не ги считам за чак толкова посредствени. Просто треньорът не намери ваксата за всеки един, не ги сработи, така, че да има отбор, който играе и печели (ама не с истеричното 2:1 и задължително от 2:0!) без оглед на обстоятелствата "гост", "домакин", "контузени, наказани" и т.н.. Мертенс, който по принцип е офанзивен халф и дори може да играе център-нападател, Вале упорито го мъчише година и половина да играе дефанзивен, биткаджия за първа топка, нещо толкова далечно на самия Дилън, че и на него май му се повръщаше от тази роля. Дори продължи да го държи отзад при липсата на Неделев, игровата абсурдност на Бароан, Брахими и головата суша от 6 мача - 2 отбелязани попадения.

Изобщо, Вале се учеше на футбол с нас. За него евромач бе просто един обикновен мач ("Мачът е мач, независимо от ранга на състезанието. Ние трябва да играем. Нашата подготовката беше като за всеки един мач, напрежението е едно и също", Валентич, 19.07.2022), а достигането до бронза бе върхът за БПФК, защото преди него падал с 0:6 и бил аматьорски клуб. Има право на мнение, както и ние за него. А то е -

52 мача с 19 победи, 14 хикса и 19 загуби с голова разлика 58:61.

Тотална загуба на време беше престоя на този човек в Пловдив. Благодарим му за медалите и чао, дано не се видим никога вече.