През 2002

Отминалата 2002 година със сигурност е най-противоречивата и странна в историята на любимия Ботев Пловдив Футболен Клуб.

Навършихме 90 години.

Завърнахме се в А-група.

За благодарност, Тенчо го махнаха.

От федерацията ни линчуваха два-три, пет пъти.

Селският си нареди нова управа в клуба.

Нарекоха ни терористи.

Загубихме с 3:5 от кюстендилския отбор и съдията Йордан Сталев на нивата в Лаута.

Вкарахме 17 гола, а получихме два пъти повече само за 13 мача в един полусезон.

След Общото събрание на 11 октомври 2002, кланът "Христолови" (брат, сестра, син, снаха) постави шефът на Държавната агенция по приватизацията, Апостол Апостолов и шефът на Панаира, Атанас Радев в Управителния съвет на клуба. И двамата не са лоши хора, но определено Селският го направи това за да се сложи и на "новото време", така както преди се слагаше на генералите Михо Михов, Никола Колев, Стефан Попов, Гиньо Тонев. От тях му дойде баницата с ремонтния завод за самолети, части от ВМЗ-Сопот и държавната поръчка за обзавеждането на щаба на многонационалната бригада "Югоизток". Двамата нови в управата на БПФК са параван. Веднъж за пред публиката на отбора и второ, за пред ченгесарите от НДСВ. И няма кой да го бутне в Пловдив скоро.

Какво печели от това ботевизма? Нищо, а с увеличаването на капитала на акционерното дружество се затрива и последния шанс за запазването на 90 годишната традиция. 

Сега през новата година остава да чакаме развитие на поредната смехория - "договорът за приятелство" между ПФК Ботев 1912 на Христолов и ФК Милан на Берлускони. Уникално ще е! Ама умряха балъците. Борбата продължава.

Искаме Боби в национала!