2016/02/11

Зимата на нашето бъдеще

Още нищо не сме видели! Мина година и половина, откакто чичкото с големите мангизи изчезна и нашето корабче пак се залюшка из бурното море на БГ действителността, футболна, политическа, съдебна, банкова, конюнктурна...Преди поне имахме пристанище, точно на "Каменица" ("където Филип ІІ е водил малкия Александърчо на мачове") и там намирахме що-годе някаква утеха, че сме заедно и че сме много. Сега сме безпризорни.
Не сме единствените закъсали го, ама...бе нямаме стадион и каквото и да си говорим, докато го нямаме ще си останем клети и сиротни! Доста хора се упражняваха и упражняват на наш гръб с "ще" и "евентуално", но от това арматурата по Колежа май само повече корозира. Сега се говори за някакъв конгломерат от "мощни" ("едри бизнесмени"). Много мощни видяхме, минаха и заминаха, ама не ни трябват "едри", искаме ги работливи. 
Чували с пари да се излеят в един клуб като нашия пак няма гаранция, че машинката ще тръгне, че системата ще функционира като жив организъм и няма са нужни "чичковци-освободители". Повече от 20 години все не можем точно това да направим. Мераци има, хвърлят се и усилия,  и с това си оставаме плюс горчиви спомени. Сега имаме и горчив строеж на Колеж.
В момента клубът ни не струва нищо. Разбира се, за феновете той има огромна стойност, но животът не се измерва в сантименти. От чисто прагматична, съответно и финансова гледна точка, този клуб може просто да се самовзриви докато се ослушва какво ще дойде утре. Пазарната стойност на ПФК-то е отрицателна, хайде и оптимистично да приемем, че няма дългове (кой в БГ изобщо може да каже кой кому дължи нещо), то в най-добрия възможен вариант е на 0 (нула). Едно 0:0 щеше чудесно да ни устройва в това безвремие, ако имахме възможност както преди да се събираме по "Богомил", "Варшава" и "Източен". Без дом нищо не става. 
Опитвам се да проумея какво биха могли да ни донесат одумваните бъдещи "едри" собственици. Първо ме притеснява дали няма останат още дълго "бъдещи. После, не е ясно формулирана обосновката как така се захващат с БПФК и съответно как и какво ще направят. Има подозрения да не би всичко да е просто пионерско поръчение от "опраскващия с каките" и до там да е целия напън (пък и нали пълничкият, прокурорът, не депутата, също е ботевист). Чичкото от Белград надали е заровил голямо имане в полето край Коматево, така, че едва ли сме съблазнителни за ухажори с кинти, а и със средна посещаемост 1000 на мач дори за предизборна пропаганда не сме аудитория.
Има едно много удобно винаги клишe за "потенциала". То тоя потенциал го изтъркахме от потенциалност - много сме хубави, много сме умни, ама тротоари нямаме като белите хора, а сега за капак и стадион нямаме. Гледам и завиждам какво нещо вдигнаха в Уругвай. Не ги знам какви еврофондове усвояват, какъв остров на стабилност са, какви големи шлемове от енергийни източници правят, ама си спретнаха стад дето ние само по картинки виждаме.
С годините станах закоравял песимист по отношение на Ботев Пловдив. Голяма част от кошмарните ми сънища ги видях с очите си как стават реалност, сега се стягам за дълга зима. Дано не съм прав!

No comments: