Една година като цяла една история

Ботев Пловдив играе, бори се и мечтае. Понякога бие, понякога пада. То така е май винаги било. Годината 2014 побира цялата му история само в 365 дни - гръмки настроения, бомбастични очаквания после пропадане, срив и наново изправя снага от жаравата на изпепелените си мечти. Дързък поглед в бъдещето, и отново, и отново, и отново...старата орисия - или тотално отписан за живот, или наблъскан с хипер надути очаквания. Просто Ботев Пловдив.

От януари до юни се залъгвахме с Хамзата, Ферибота, Мадагаскар-2 (любимо филмче на Лаута), рицаря на "правилния футбол" Сър Мов, бързия и яростен Домо с back-up легендата Везалов и любезния Педро. Истинско съзвездие в царството на сънищата! И се събудихме де, макар и с цената на "изпълнена задача" от колосалния Станимир Стоилов. Какво има да му се сърдим за безобразните ни мачове и липсата на доблест, липсата на грижа, дори на слабо усилие да се задоволи пловдивската амбиция по футбола? Мърлявият Стоилов похарчи чували с пари и успя - класира ни за евротурнир! Гранде успех на фона на мършавите години с Христолов. Подробности за дребнавци е, че стана през задния вход с 4-то място и загубен финал. С пожара от рекламните пана на "Лазур" изгоряха и надеждите за идващи насреща успехи в жълточерно. Челният сблъсък с тях не се състоя, само един Санкт Пьолтен дойде за сутрешното ни кафе.

Вече е друго, наближава обед, шеф Вуцов яко е запретнал ръкави в кухнята ни. Дали защото баща му тръгва от Ботев и му е придал частица от отношението към БПФК, дали защото просто темпераментът на Вуци съвпада с колорита на ботевизма, но засега му се получава. Велислав Вуцов, с всичките си минуси и плюсове като тренер успява да направи вкусно меню за апетита на пловдивчани. Ботев Пловдив играе весело, с много перипетии и без да се взима на сериозно. Дали е 8-и или 5-и на кого му пука, нали прави мачове 3:3 като домакин, губи в последната секунда на Герена и хвърля бомба в Ловеч. Това е стойност, а не безпочвените каламбури от празни приказки за "надграждане", "облик", "владеене на инициатива".

Играем с Чунчуков, Гамаков и Алекс, държим се здраво в реалността с Цар Иван (да се свети името му!), Мацата и Иршак, и се радваме на живота, който имаме. Живот с Ботев Пловдив (завинаги!).

Една година като цяла една история. Една година в която единствено липсва "Колежа" за да бъде щастието пълно. Кога ли пък е имало пълно щастие с Ботев Пловдив? Няма значение!  Щастието, всъщност, е да живееш с Ботев Пловдив. Бъди благословен, Мой Ботевъ!