Още без стадион

...И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...
(Яворов)

Obrigado, Don Fernando

On 12 October 2017 Fernando Viana scored FOUR GOALS during the 5-0 home victory over FC Septemvri and became the first ever foreigner with such achievement in an official match for our beloved Botev Plovdiv. From now on he is a recipient of the honourable "Don Fernando" in the history of the Botevism.

Fernando Viana Jardim Silva was born on February 20, 1992 in Brasília, Brazil. At age of 20, he started his professional career in the team of FC Morrinhos, from Goiás state, Brazil.

Fernando Viana joined Botev Plovdiv in January 2017 and made an impressive official debut on February 18, by securing the 0-1 away win over Lokomotiv from Gorna Oryahovitsa. Up to now he has 31 appearances and 16 goals with the yellow-black jersey. He is a Bulgarian National Cup and Supercup of Bulgaria winner for 2016-2017 season.

The Historical Colours of Botev Plovidv FC

Botev Plovdiv adopted golden yellow and black as its distinguished colours in 1917. It is obscure what determined the choice as the urban folklore spread several legends how the colours were chosen. Very attractive are two stories which went out through the years. 

The first one considers yellow and black as a symbol of unity between the club founders - boys from Saint Augustin College (Golden colour) and their schoolfellows from Gymnasium Prinz Alexander I von Battenberg (Black).

The second hearsay states that founders have been inspired by the Viennese clubs' organisation and in such respect adopted the Austrian imperial colours. It is worth mentioning Bulgaria was in alliance with Austria-Hungary at that time in WWI. The elaborated club badge was identical to the SK Rapid Wien crest as well and first appeared on the team's shirt in 1926.

The team in 1926.

 

Nevertheless most plausible sounds the simple story of "yellow as the sun and black as the land of Thrace" for club colours. 

Predominantly the team played in yellow and black stripes in the 1920s while next two decades plain yellow shirts or all-black uniform were preferred. 

Botev Plovdiv passed over several name changes during the communist period (1944-1989) simultaneously with some kit variations - in all-white, red-yellow halved and red-white stripes.
During the 1960s Botev forged a reputation as one of the leading sides in Bulgaria winning the national cup in 1962 (then called Soviet Army's Cup) and league title in 1967. In 1961-1962 season the club introduced a crest - a simple shield with black and yellow stripes at an angle, wrapped by wreath - which was used until 1967 and then after 1989 with slight modifications.
The club officially acknowledge The Canaries as a nickname though there are not clear evidences how it emerged. Allegedly it comes from the song "Blue Canary" by Marisa Fiordaliso and Carlo Buti which has been an opening theme of home matches since 1961. Earlier nicknames were "The Yellows" and "The Plovdiv Army Boys" due to the fact they came under patronage of the Army's local garrison in 1950s.

In 1980 Botev Plovdiv commenced supply of their branded kits. The first contract with Adidas lasted for three seasons and the team had wearing the iconic trefoil logo and three-stripe trim, then turned out in Puma shirts with black V-neck (without a crest). In 1987 the Canaries wore narrow stripes from the same brand's stock. The Italian sportswear company ABM took over as team's kit supplier for their first season back in the traditional name (from 1967 to 1989 Botev bore the name of Trakia) and strips featured the new club logo based on redesigned 1960s crest. Mid-90s introduced Botev's famous chequered Diadora strip when the so-called "Brokers" (Hristo Danov, Hristo Aleksandrov, Ivan Radichev) poured huge amounts of cash into the team. The following kit manufacturers have been used by the club so far - Adidas (1980-1984), Puma (1985-1991), ABM (1991-1993), Diadora (1993-1995), Puma (1995-1999), TenevSport (2000), Diadora (2000-2009), Errea (2010-2012), Adidas (2012-2013), Uhlsport (2013-2016), Joma (2016-2017) and Uhlsport again for the season 2017-2018.

The oldest club crest was slightly modified in 2010 and was embroidered onto the shirt replacing the popular shield-wise logo used for twenty years (1989-2009). Before this period badges were not often worn on the team shirts. In fact during the early years of the communist regime the club took as an insignia the crest of the local military headquarters or adopted versions of it, occasionally slightly altered and accompanied by the club’s initials or full name. Probably this paves the way for further deviations in logos and the researchers may find several variations of a badge from one and the same period of club's history. Recently the club became more aware of the merchandising potential of its logo and started paying much attention to corporate branding. However it is still far way from best examples of branding policy even for the size of Bulgaria.

The motto of the club is "Krasota. Vjara. Borba." (in English - beauty, faith, fight) and originally first appeared on fans' printing materials in the end of 20^th century.

Последно инфо от Сдружението

Какво се видя от Общото събрание на Сдружението:
 

Първо, вдигане на капитала чрез продаване на вземането - това е нещото, което се подозираше, че ще се прави от самото начало, но беше разказана съвсем друга схема. Добре ли е за нас като сдружение? Да, ако продадем "24 000 000 лева вземане" срещу 24 000 000 реални пари и с тези пари си закупим акции това е добре. Добре ли е това за ПФК АД-то? Да, защото след като закупим акции за 24 000 000лв. клуба ще има 24 000 000лв., които ще плати на лицето, което е купило вземането от сдружението и по този начин ше изчисти своите задължения. Ако тази операция се изпълни по този начин, тя е добра.
 

Второ, дали "да се прехвърлят 3 000 000 лева вземане на друго дружество" (в случая се визира "Клуб 1912"). Тази операция би имала спорни ползи - вариант, ако се сключи тристранен протокол, в който наистина в един ден ние го продаваме на "Клуб 1912" и те го продават на АД-то, това е добра сделка за ПФК АД-то и лоша за Сдружението. Ако се спре тази сделка може евентуалният инвеститор да се отдръпне, защото ПФК АД-то няма да е чисто, но пък Сдружението запазва реален инструмент (впросните 3 милиона лева), чрез който можем да влияем на този инвеститор, ако нещо вземе та се издъни.

Уловката тук е, че болшинството привърженици не знаят, че към момента нашето сдружение дължи на "Клуб 1912" сума от 24 000 000 лв. и никой не казва защо "Клуб 1912" не ги върне на ПФК АД-то. На повдигнат въпрос какви задължения има Сдружение се говори за някакви си 120 000 лева, за които уж никой не го бригало.

Схемата завършва при развой в който, "Клуб 1912" продава своето вземане на евентуален нов инвеститор, а ние като сдружение понеже нямаме тези средства му прехвърляме акции. Тук става ясно, че планът на сегашното ръководство е в ползва на евентуален нов инвеститор и в никакъв случай не се мисли за евентуално управление чрез Сдружението. За нас остана да настояваме за процент, който да запазим от клуба с цел контрол доколкото можем.

Така описани и развити сделките не са пагубни за Ботев Пловдив в никакъв случай, ако се изпълнят точно по този начин. Лошото е, че Сдружението губи от силата си. По начина по който беше гласувано на Общото събрание на 1-и октомври се дава сериозно основание за съмнения. Това обаче можем да го разберем едва, когато всичко приключи. Дано наистина има инвеститор, иначе няма смисъл от тези неща.

Salza & SamOIL

Общото събрание на Сдружението на 1-ви октомври очерта фронт, поредният в дългата ни история на combat botevism-а. Тъжно и жалко е!

Тъжно е, защото за безпътицата допринесоха хора, доскоро ползвали се с репутация на безсребърници и доблестни професионалисти.

Тъжно е, защото маса идеалисти са заделили по 200 лева за доброто на БПФК, а вярата им е потопена от "за парата, като човек - що да прави, продава си душата".

Тъжно е, че отново се измислят срокове "до нова година", отново се спекулира с името на пореден бащица и се вади рецепта, че вси зависи единствено от чувалите му с пари.

Тъжно е, че този страхотен отбор на Киров играе при такова ръководство

Жалко е, но имаме склонност лесно да загърбваме миналото си и да забравяме как колективно в резултат на собствени действия или бездействия изпадаме. Дали в Б група или в самодоволство, няма значение. Изпадането си е чисто падение!

Жълточерната общественост бързо се люшка в крайности, от еуфория до апатия, и поради това трудно удържа добрите неща.

Традициите най-лесно се похабяват в хрумвания и от самовлюбеност.

Ботевизмът няма индивидуален палач!
"Източен" 10 зове, Колежът чака!

Не всичко е пари, приятелю

Throw Away Your TV-football

Throw away your television
Time to make this clean decision...
Pull the plug and take the stages
Throw away your television now
(Red Hot Chili Peppers, 2002)  

Гледам футбол от над 35 години. Ако трябва да съм точен първият ми мач на живо е Янтра срещу Чумерна в град Габрово през 1979, май беше. После гледах много мачове. Не съм от най пътуващите привърженици, но в края на 80-те и началото на 90-те не пропусках домакинствата на "канарчетата". Беше си нещо като ритуал - в края на юли публикуваха програмата на шампионата и аз педантично оглеждах предстоящите сблъсъци на любимия си отбор. Даже си набелязвах "задължителните" посещения. Имаше тръпка в очакванието да дойде мача. Чакаш, мислиш го, обсъждаш го с познати и приятели от твоята клубна раса, и някак си точно това те правеше частица от голямата футболна общност. Редиш се за вестници, следиш публикации, дебнеш нещо цветно от някъде, ако изскочи. Отборите си имаха почти твърди състави и нямаше как да не знаеш поне 2-3 от изявените имена при противниците. Информацията идваше главно от "Старт", "Спорт" и Тото1, ама никой не следеше кой играч колко струва, колко отбора е сменил, колко паса, корнери и тъча общо е направил в една календарна година, и кой собственик на отбор колко пари има. Да си запалянко също означаваше да събираш значки и флагчета на отбори, да си изрязваш цветни снимки за албуми. Колко наивно по детски сега звучи това. Така си беше допреди да ни залее ТВ-футболът.

Ti amo

Ботев Пловдив извървява най-великолепната си година в историята, най-успешната страница на хрониките си - носител на Националната купа и Суперкупата на България за 2017. Две спечелени купи за година никога не е било. Дано обаче го бъде занапред и пак по същия начин - скромно, простичко, без големи приказки, но елегантно, с чувство, със сърце и кураж. Защото иначе няма да е Ботев, онзи Ботев, който пали кръвта и те кара да говориш за любов:

Ti amo, squadra mia, TI AMO! Da oggi in poi amerò soltanto te! Amo solo te! Rinnego le donne, amo te e amerò per sempre te, Magico Plovdivino! Grazie Dio che me hai fatto botevista! Grazie Dio che me hai fatto giallonero!!! 

Нежни думи, които да изкрещиш до обезумяване. Защото -
"Няма купа по-голяма от сърцето ми, няма успех по-велик от отбора ни".

Без илюзии

Съдбата на Дома на ботевизма в квартал Каменица е в ръцете на банда мерзавци …"но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види". При лисата на каквото и да е правораздаване, правоналагане и справедливост едва ли скоро ще ни споходи радостта да имаме големи мачове на наша земя. То навремето за измамника Христолов не се намери институция, която да го постави на мястото му, та за тия сегашните душмани ли.
Но #Кои са те? Важно е да ги знаем и помним, защото късата памет у българина помага на мерзавците да живеят в спокойствие и богатство. Та въпросните са от кол и въже помияри, събрани без никакъв критерии или ценз, но с властови позиции – парламент, съд, прокуратура плюс онези, които финансово и медийно ги крепят в името на гешефта.
Постъпките им са драстични примери за мерзост - малко префинен рекет, малко съдебни дела за въобразени или нагласени "нередности", малко патост от "разследваща журналистика" и гешефтът се пече, скарата е включена. Така се ликвидират противници и инакомислещи. Нанасят им се морални и финансови загуби, които някои трудно преодоляват. Истината се омесва с полуистина, а когато се наложи се говорят откровени лъжи или пълни безсмислици. Задължителната подправка за скарата е да има драма, да има потресаващи разкрития и загадъчни обещания за "когато му дойде времето".
Начините да се ограби чуждият труд, да се спре чуждият успех с принуда за продажба по номинал (или дори по-ниско) са по шаблон, схема, която действа елементарно и се спазва по ноти. Различията, доколкото ги има, са продиктувани от "според зависи".

Европейски размисли

Цитирам думи в памет на един от най-светлите умове на съвременна България, който се спомина наскоро. Казаното от него остава валидно, дори за толкова прозаични и дребни неща като нашата родна футболна култура.
В момента Ботев Пловдив играе своите евромачове в УЕФА, а стои без стадион. И що? Щото банда шмекери и мерзавци са се издули до безобразие задръствайки дишането на болнавата ни нация.
Звучи помпозно, но реално си е така. Тая порода помияри краде, лъже, фалира банка с активи за 3 милиарда и продължава да се ослушва за нови гешефти. Един пък даже се изцепва периодично по медиите как имал гранде планове и желание да сътвори голям отбор с модерен стадион, обаче обикновените хора му попречели и го отказали щото имали претенции. Същият нагляр искаше да ни натресе едни "спортно-технически" недоразумения за ръководители, но добре, че претенциите на обикновените хора го изгониха, иначе купа само щяхме да сънуваме. 

Друг мерзавец, подвизаващ се като депутатин, пък се изцепи, че БГ-тата сме били на горница от фалита на банката. Този изрод, известен като Данчо Ментата, трябва да бъде номиниран за Nobel Prize, като откривател на финансовото перпетуум мобиле - как да се пълни държавната хазна без полагане на труд и без да има приходи. Значи, накратко - избираме си банка. Фалираме я. Бюджетът плаща депозитите като дава заем, фондът за гаранциите взима заема и го връща на бюджета с лихва. После събаряме втора банка и пак по схемата въртим до дупка. Всичко е по закон, "нямаме състав на престъпление", както би се изразил един от същата порода, играещ го главен прокурор на Републиката. Изроди!

Купата на Белия вожд

Една стара притча от пловдивските улици зове радикалните ботевисти, т.нар. bultras, да са "градски момчета от породата на булдога".  След знаменития финал за Националната купа`2017, мога уверено да твърдя, че знам един човек, който въплъщава този идеал с цялото си присъствие в българския футбол - Николай Киров-Белия.

Помня го като играч, дойде от "Марица" и остана при нас до онази злощастна пролет на 2001 година, когато Селският изгони 17 играчи от клуба. Беше вратар, малко нисък за този пост, но достатъчно повратлив и отскоклив. Да кажем, че е бил нещо значимо, едва ли, беше добър, вършеше си работата и спасяваше голове. Старателен и без да флиртува с публиката, макар да е "жълточерен в червата". В онези времена покрай работата си (1997-1999) често имах възможност да зяпам тренировки на отбора и да контактувам с играчите. Белият съм го запомнил от тогава с коментарите му за разни мачове от големите европейски първенства. Чак ме учудваше, доста непопулярни за времето изказвания правеше. Например, от него ми светна, че през януари-февруари бразилците много-много никакви ги няма не само от кофтито време и кални терени, а и заради неотшумялата самба и карнавал в главите им. Другото, което се сещам от него беше, че април и май се играят "по инерция" и важно е преди тях да си стъпил здраво, за да може накрая да играеш като машина сработен. Не съм предполагал, че един ден този спокоен и леко притеснителен футболен булдог ще захапе здраво орисията ни и ще счупи прокобата от несретни финали.

Urban Order - The Fairytale

Botev Plovdiv Football Club has lifted first major trophy since 1981. 

The Sleeping Giant from Thrace woke up on the rainy day of May 24, 2017. 

Arising from the ashes of insolvency, Botev Plovdiv has paved its way to the Cup as in a real fairytale story.

No, no superheroes indeed, but the Plovdiv's Canaries they are. 

Back in the season 2009-2010 they were rooted to the foot and faced the eviction from the elite professional football of Bulgaria. Thereafter fattened by the money of a notorious local tycoon their rise has not come about by splurging the sack of cash. Though they lost another final (2014), the sixth in a row - after crashes in 1984, 1990, 1991, 1993 and 1995 and nearly avoided another dough plunge as the "big boss with moustaches" Mr. Tsvetan Vassilev, a bank-owner and allegedly political broker, projected a total reconstruction of club's venue. Home stadium was demolished to the ground whilst it became obvious Vassilev was losing the scuffle with his former allies. As an aftermath Botev has presently blur fisc-perspectives and is still homeless, the biggest tragedy in the club's history.  

Keeping the motto "Beauty, Faith & Fight" flying high they made it happened through sustainable growth driven by struggling men, dedicated to the pursuit of beautiful game and prepared to build confidence and respect. People like Nikolay Kirov-Belija, Ivan Kotchev, Lachezar Baltanov, Todor Nedelev, Omar Kossoko, Antonio Vuttov, Ivan Cvorovic, Felipe Brisola, Viktor Ghenev, Yaya Meledje, Lazar Marin, Fernando Viana Jardim, Joao Paulo da Silva, Daniel Zlatkov, Georgi Georgiev, Tsvetomir Panov, Krum Stoyanov, Ivan Stoyanov, Serkan Yusein, Radoslav Terziev have done it. They climb to the pinnacle of Bulgarian club football in just three years of 2014 collapse, they return to the scene of their club's greatest tragedy to become National Cup Winners in 2017.

Moreover Botev Plovdiv did not go into the country final as favourites while the opposing team has a standing reputation in the last 6 years and is well-known by the football chronicles of success. Never mind the odds, here is the "urban order" story. Since the end of 90s, radical club's fans, the so-called Bultras (derived from Botev Ultras)  have forged an ideological claim of "urban order and entertainment" as a common sense to distinguish themselves from glory-hunters. Now this story is for them and their never-ending beauty, faith and fight.

 

 

 

 

В историята - 24 Май, 2017

Пътят ни до Националната купа`2017:
21/09/16 Пирин Гоце Делчев - Ботев Пловдив 3:6 (Бризола-2, Неделев-2, Жоао Паоло-2)
27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Радо Терзиев, Жоао Паоло, Иван Стоянов)
04/04/17 ОФК Пирин - Ботев Пловдив 0:1 (Балтанов)
19/04/17 Верея - Ботев Пловдив 0:1 (Неделев, дузпа в 90-та)
26/04/17 Ботев Пловдив - Верея 1:1 (Вутов)
24/05/17 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:2 (Косоко, Вутов)

Бяхме останали без дъх. Дори след последния сигнал на финала с Лудогорец, трибуните в жълто и черно стояха в шок. Тотален амок, гипс, подобен на онзи от есента на 1984, когато поведохме с 2:0 на Байерн. "Тъжното канарче" не беше само песен след Кърджали`1984, София`1990 (мнозина забравят как ни обърна ЦСКА за 1:2 на Овча Купел във финала за последната Купа на СА, тогава вече второстепенен турнир), Велико Търново`1991, Благоевград`1993, София`1995, Бургас`2014. И като добавим сълзите ни от 1947, 1956, 1963 и 1964, човек почва да приема проклятието на загубените финали до степен в която не може да се израдва с отприщваща сила. Взехме я тази Купа, слез 36 години чакане пак е наша.
 

След първия гол

След втория гол

А вторият гол? Най-красивата комбинация в историята ни!

Прекрасен Ботев Пловдив! Направихме го заедно - с много красота и борба на терена, с много вяра по трибуните. "Красота-Вяра-Борба". Заедно страдахме, заедно успяхме. Заедно преминахме през ветрове и бури, плакахме и пяхме, губихме и печелихме, все заедно...и все така влюбени в теб оставаме.
Прекрасен Ботев Пловдив!

В България - Ботев и Левски

Здрасти, представи се на нашите хора.

Казвам се Алберт Анхел Сааведра, имам и други имена, но тези за България стигат. На 44 години съм, от Буенос Айрес, живея от 8 години на Балканите, преди в Атина, сега в София от близо вече 5 години. Женен съм за Наталия от София, тя е половин полякиня, половин българка. Имаме син, Ангел на 12 години. Работя за голяма немска компания от химическата промишленост. И съм 100-годишен фен на Ривър Плейт, понеже и дядо ми, и баща ми (светла им памет!) бяха за този клуб.

И сигурно си страдал когато Ривър Плейт записа най-черната страница в историята си, отпадането от А-група?

Ужасно. Катастрофа! Мога единствено да го сравня със смъртта на роднина, най-близък човек. Сигурно и в най-смелите си мечти никой от Бока не си е представял, че Ривър някога ще изпадне от А-група. Просто не ми се говорише за футбол дълго време...Но трябваше да го превъзмогна. Животът е по-силен от всичко, а Ривър е животът.

Служебно назначени

"Служебно назначените" си тръгват, да го кажем направо - изнизват се. Обидени и неразбрани, също както футболните общества в София и Пловдив не разбраха защо изобщо дойдоха. Първо почна Чандъра, момчето с плажните концесии, а след него нефтеният барон Чичо Сам, сега пък Спас Русев, бившето шофьорче от УБО не можел си намери мястото, та щял и той да хваща пътя. Какъв им е пътят на тези хора е трудно да се каже, пък и не е работа на футболните фенове да знаят, има си там други играчи на държавни заплати, те да се занимават. 

За публиките на Ботев Пловдив и Левски София обаче от самото начало те си бяха служебно назначени домоуправители. В политическите масмедии това се нарича "спускане с парашут". Домъкнаха се като пуяци надути, на освободители се бараха, ама нещо в логическите връзки ги нямаше никакви, та затова и хората ги заподозряха от ден първи. 

Явно свикнали да работят под сянка и в схема, "служебно назначените" си повярваха, че само със заучени фрази и купешки думи, със скромно-гръмки обещания и без много излишни харчове ще се справят в спуснатия им мандат за действие. Важно е само да се оправдава гласуваното доверие да пазят политико-икономически интереси в мочурището от футболната фенщина, където не веднъж са избуявали в миналото общонационални вълнения. По схема, за пред тия на които се отчитат е лесно - "пара дадена, пара приета", също като някога болшевишкото "рапорт даден, рапорт приет". Обаче с публиките, тези миникопия на гражданството (не, не, не твърдя, че футболните фенове са непорочно цвете), работата е тегава и като ти липсва по възпитание и образование качеството да си отворен към обществото, съвсем оттече...Отворено и общество (???), на соросоиди мирише! Та и заради това впрегнаха цялата си клакьорска вестникарщина да опише "помията, която се излива върху добрите им намерения" - предварително да им е готов задния ход, да оправдаят изнизването си под формата на чиста и непорочна емоционална реакция на обидени и неразбрани обществени труженици, жертви на неблагодарната и коравосърдечна футболна запалянковщина.

Чандърчето, чичо Сам, бат`Спас са само върхове на айсберг, също като Киро Гела, Гришата, Гигата, Шиши на Мама, чичо Цецо от Белград, бат`Бойко, Ахмед Доганов и други "национално отговорни експерти", звезди от клюките и възпитаници на УНИБИТ. Хората ги знаят единствено защото са общоизвестни образи, олицетворяващи цялата мафиотска кочина, която бе скроена ("реализирана" както би казал капитан Буревестников на Тодор Колев) още по соцвреме. Всеки един от тях е една голяма нула, пионка, движена от ветровете на деня, но винаги в посока на родилния комунистически интерес - "да имаме пари, много пари без да работим, а другите да бачкат за да има откъде да взимаме". Тия големи нули се натресоха и занулиха мечтите на обикновените хора от трибуните на футболните стадиони (а накои си нямат стадион дори!) да бъдат с една крачка по към Европата. Сега се изнизват, били обидени, били неразбрани....

KLETA MAJKA BALGARIQ и ти, нещастен български футболе! 

Смяна на мотото

"Красота. Вяра. Борба." Съдбата ме свърза професинално с мой набор от Дрезден, не е върл фен, но определено следи как се представя местния му Динамо. Естествено, разговорите ни нямаше как да пропуснат любимите отбори, и двата играещи жълто и черно. Та казах му за мотото на отбора си и Ралф, като истински саксонец не ми спести коментара си - "много е претенциозно". 

Замислих се коя от тези думи реално въплъщава живота на Пловдивския Ботев? Красиви отдавна не сме, а през последнито десетилетие дори на грозотия го избивахме. Да вярваме? На кого и как, толкова празни приказки изслушахме, става банална тази гола вяра достигаща само до изговаряне на мотото. Пред очите ни всяка година пясъчни кули се срутват за има-няма месец, а за мнозинството от публиката ни краят на света настъпва обикновено след 2-3 сгрешени паса. Не си спомням кога последно съм виждал да обръщаме за победа от 0:2, а агитката ни да бодри и окуражава при негативен развой. И какво излиза, май трябва да сменяме девиза, поне да ни подхожда. Върти ми се от доста време "Безнадеждните", тъкмо ще обезоръжи враговете ни, които при всяка издънка ни загробват със "закривай!".

"Претенциозните" също не е зле, ще ни отива. Тъкмо като се добави и сАлза към него ще бъде пълна илюстрация на битието ни - сълза от амбиция, сълза от безпомощност.

 

А пък ня#КОЙ (дали Ачо, дали Чандъра, Шиши на Мама, чичо Самуилов, чичо Цецо от Белград, дори леля Корни Бакпулвера от БСП-то да е) ако се обърка и вземе та ни построи стадиона в Каменица, ще помислим за промяна. Имаме опит що-годе вече - призивите за "ново начало", "на чисто" и "рестарт" не са от вчера, един прословут ботевист дори политическа партия с такова име тръгна да скалъпва. Можем да зарежем мекушавото "канарчетата", защо пък да не станем "тигрите". 

А дотогава мотото ни ще стои "Без Колежа няма Ботев"!

Urbi et Orbi

"Историята на Пловдив", към Града и за света. С благодарности към Department of Urban Studies, Malmö University and Folke Bernadotte Academy, Sweden и с идеята, че хронологията на един град е отвъд нератива на всякакви политически идеологии. Разказът тук няма претенции да бъде изчерпателен и стриктен, единствено цели да посочи най-впечатляващите събития от живота на хилядолетения космополитен град Пловдив.

Отпреди 8000 години датират първите доказателства за заселение в земите на днешния Пловдив. Затова се смята, че градът е най-древният на континента Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак.