Европейски размисли

Цитирам думи в памет на един от най-светлите умове на съвременна България, който се спомина наскоро. Казаното от него остава валидно, дори за толкова прозаични и дребни неща като нашата родна футболна култура.
В момента Ботев Пловдив играе своите евромачове в УЕФА, а стои без стадион. И що? Щото банда шмекери и мерзавци са се издули до безобразие задръствайки дишането на болнавата ни нация.
Звучи помпозно, но реално си е така. Тая порода помияри краде, лъже, фалира банка с активи за 3 милиарда и продължава да се ослушва за нови гешефти. Един пък даже се изцепва периодично по медиите как имал гранде планове и желание да сътвори голям отбор с модерен стадион, обаче обикновените хора му попречели и го отказали щото имали претенции. Същият нагляр искаше да ни натресе едни "спортно-технически" недоразумения за ръководители, но добре, че претенциите на обикновените хора го изгониха, иначе купа само щяхме да сънуваме. 

Друг мерзавец, подвизаващ се като депутатин, пък се изцепи, че БГ-тата сме били на горница от фалита на банката. Този изрод, известен като Данчо Ментата, трябва да бъде номиниран за Nobel Prize, като откривател на финансовото перпетуум мобиле - как да се пълни държавната хазна без полагане на труд и без да има приходи. Значи, накратко - избираме си банка. Фалираме я. Бюджетът плаща депозитите като дава заем, фондът за гаранциите взима заема и го връща на бюджета с лихва. После събаряме втора банка и пак по схемата въртим до дупка. Всичко е по закон, "нямаме състав на престъпление", както би се изразил един от същата порода, играещ го главен прокурор на Републиката. Изроди!

Така става, когато допуснем наглеците да се разхождат свободно и "упражняват правото си на глас" (глас за говорене, не за гласуване). Кофтито на демокрацията, е че дава право на всеки да се мисли за основател на живота. Поради това стадион няма да имаме докато не почнем да ги тормозим тия празнодумци, както го сторихме с онзи нехранимайко Христолов и с подобния му образ Чандъров.

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки. 

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие! 

2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте. Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова: 

3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А, ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба. 

4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите. Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона. 

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно.

6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи. 

7. Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. 

8. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред. 

"Отчаянието е любимото дете на гордостта" – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях. Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона. 

Светла ти памет, Кристиан Таков.