В България - Ботев и Левски

Здрасти, представи се на нашите хора.

Казвам се Алберт Анхел Сааведра, имам и други имена, но тези за България стигат. На 44 години съм, от Буенос Айрес, живея от 8 години на Балканите, преди в Атина, сега в София от близо вече 5 години. Женен съм за Наталия от София, тя е половин полякиня, половин българка. Имаме син, Ангел на 12 години. Работя за голяма немска компания от химическата промишленост. И съм 100-годишен фен на Ривър Плейт, понеже и дядо ми, и баща ми (светла им памет!) бяха за този клуб.

И сигурно си страдал когато Ривър Плейт записа най-черната страница в историята си, отпадането от А-група?

Ужасно. Катастрофа! Мога единствено да го сравня със смъртта на роднина, най-близък човек. Сигурно и в най-смелите си мечти никой от Бока не си е представял, че Ривър някога ще изпадне от А-група. Просто не ми се говорише за футбол дълго време...Но трябваше да го превъзмогна. Животът е по-силен от всичко, а Ривър е животът.

Защо се стигна до това, как се случи така, че най-титулуваният тим на Аржентина и един от най-големите в Америка и света стигна до този катастрофален провал?

Нямам точен отговор. От десетина години живея далеч от дома, откъснат съм от събитията, които стават там и нямам точно обяснение как се стигна до изпадането. Пък и не ме интересува вече, Бог така е решил да изпита силата на любовта ни. Старият президент Хосе Мария Агилар (2001-2009) започна много амбицирано и дръзко. Искаше да излезе от сянката на Маурисио Макри, който със своя Бока Хуниорс успя да натрупа много успехи от края на 90-те до днес, и превърна бандата на "генуезците" (Бока) в сериозна компания, разпознаваем бранд по целия свят. В началото Агилар тръгна добре - имахме успехи, печелихме титли...Минало, заминало, не искам се връщам назад.

Бил си на мачове в България?

Да, няколко пъти. Първата ми среща с българския футбол бе смешна. Докато бях на разходка в Борисовата градина със семейството си разбрах, че ще има футбол на Националния стадион. Понеже не бях ходил да гледам на живо български мач, реших да пробвам. Първо се учудих защо няма оживление около стадиона. Купих си билет, влязох, бях на централния сектор. Помислих обаче, че май нещо не съм разбрал и може би мач няма да има, може би са го отложили. Беше празно, вътре не повече от 50-ина човека се разхождаха само около мен, а останалите трибуни бяха празни. По едно време се появи агитка с червено-черни цветове и чак тогава се успокоих, че ще има мач. Локомотив София беше единият отбор, другият не го помня как се казваше. Но запомних мача де, аз за пръв път бях на стадион с толкова малко зрители.

Друго от БГ?

Бях на тържеството за 100-годишнината на Левски София, играха с Лацио. Беше впечатляващо. Въпреки, че са с цветовете на помията - синьо и жълто, те са ми фаворитният отбор в България. Ходил съм и на мачове на ЦСКА, а заради приятели от Пловдив съм бил и в пътуваща агитка на Ботев Пловдив. За мен в България - Ботев и Левски, знам, че вражадата им не го позволява, но...така ми харесва.

Впечатления?

Българите са южняци, но са много по стегнати и дисциплинирани в сравнение с други южни нации. Може би затова са някак си сковани на трибуните. Палят се, имат ентусиазъм, но се отчайват лесно...и все някой друг им е виновен. Казвам това от позиция, че съм бил почти в цяла Европа, а на стадиони съм стъпвал в Гърция, Сърбия, Румъния, Хърватско, Босна, Словения, Италия, Испания, Англия, Полша, Холандия, Дания, даже Малта. На големите мачове е като навсякъде - хорео, дим, песни, много хора. Феновете са си същите - колоритни, скандални дори. Има красота в тези неща и аз обичам да ги гледам отстрани. Почти във всяка европейска държава си имам предпочитан отбор и то не заради футбола им, а заради атмосферата по стадионите им.

Хулиганите?

Аз съм интелигетно момче и не се занасям по глупости. "Бара брава" има и в медицината дори. В Аржентина уличните гангстери са инжектирани във футбола, тъжно е. Само на националния отбор на мачовете можеш да срещнеш истински фенове на играта, а не разбойници, които ползват футбола за параван. Същото е в Сърбия, някакъв наркокартелен футбол има там. А в Гърция пък много омесват политика и спорт, и чак е смешно понякога. На мачове на АЕК и ПАО съм срещал хора екипирани като ултрас, а всъщност идея си нямат кой играе. Единствено гледат да се заяждат с полицаите и да псуват "системата". Глупаци. В Босна нещата са също много просмукани от хейтъри. При тях любов няма, има само омраза към другите.

В Холандия и Полша ми харесва - имат хулигани, но те не развалят атмосферата на стадиона и хората могат спокойно да носят цветовете си преди и след футболен мач. Знам, че в Полша се бият зверски, но го правят само между тях си и не забъркват обикновените "кибици" (kibice - зрители, на полски). В България е от всичко по малко, много прилича на това което съм виждал в Хърватско. Аз харесвам славяните.

Случки от стадионите?

Слава Богу на стадион не съм имал страшни моменти, дори в Аржентина, където жена ми бе изпаднала в амок от тълпата хора, от тътените на фойеверки и музикални инструменти. Иначе са ме нападали, и трите пъти за да ме оберат. Най-гнусни и подли са тия от Авейанеда - Расинг и Индепендиенте. Най-готините, освен нас от Ривър, са публиките в Росарио - Сентрал и Нюелс. В Уругвай е също хубаво по стадионите. А в Парагвай за 90 минути мач на три или четири пъти ми предложиха проститутка, офертата включваше дори демонстрация на гола плът.

В Белград имах интересна случка. Посещавах често един кафан, но само с две момчета бях завързал познанство, мисля, че за голямата част от редовните посетители бях "оной, ко прича као бугарин, па баш не е" (моят славянски е смесица от полски и български). Беше "гробарски" кафан, идваха и разни за които казваха, че са от ядрото на агитката. Една вечер стана сбиване, за някакъв рекет трябва да е било. Чаши, столове се мятаха, бакляди. Чак корнизите на пердетата се откачиха, като копия ги ползваха, голямо мазало стана. Тръгнах да се изнасям и в този момент нахлуха жандармите, прибраха всички на общо основание. В участъка ме тормозеха да кажа каква връзка имам с тоя-оня, все разни криминалци, дето ги знаех от уличния фолклор. После проумях, че ченгетата всъщност правят връзката така - националност аржентинец с паспорт български, заловен при свада в кафене на ултраси на Партизан. С една дума мафиот ме изкараха, в наркоафера забъркан. Размина ми се защото никой от арестуваните сърби не знаеше нищо за мен. В последствие обаче станах знаменитост в кафенето и всеки път там ме караха да разказвам за аржентинската сцена и за Ривер-Бока.

Изобщо, на Балканите е интересно. Хубаво ми е тук. И в Атина, и в Загреб, и в Белград, и сега в София се чувствам удобно, допада ми. Единствено Македония и Босна някак си не са ми по вкуса.

На финала сподели хубавото и лошото, което виждаш при нас в БГ?

Салатите! Овчарска и шопска. Виж за ракиите предпочитам сръбските. Българите са амбициозни, дисциплинирани са, любознателни са. Обичат много да говорят, ама за разлика от аржентинците все мрънкат и се оплакват. Не ми харесва, че се взимат доста насериозно и дори безобидни шеги ги приемат като подигравка. В същото време са леко пренебрежителни към важни неща. Примерно, цяла банка им откраднаха, нищо не се разбра, къде са парите, кой е крадецът, обаче все едно нищо особено не е станало. В Аржентина щеше денонощно да се дрънкат тенджери и тигани по улиците на Буенос Айрес.

Обичаш града си?

Обожавам го. Той е като малко копие на Европа, събрана в едно - има хубави сгради, паркове, богати квартали, веселие, а същевременно до тях бедни места, мизерни улици.