Throw Away Your TV-football

Throw away your television
Time to make this clean decision...
Pull the plug and take the stages
Throw away your television now
(Red Hot Chili Peppers, 2002)  

Гледам футбол от над 35 години. Ако трябва да съм точен първият ми мач на живо е Янтра срещу Чумерна в град Габрово през 1979, май беше. После гледах много мачове. Не съм от най пътуващите привърженици, но в края на 80-те и началото на 90-те не пропусках домакинствата на "канарчетата". Беше си нещо като ритуал - в края на юли публикуваха програмата на шампионата и аз педантично оглеждах предстоящите сблъсъци на любимия си отбор. Даже си набелязвах "задължителните" посещения. Имаше тръпка в очакванието да дойде мача. Чакаш, мислиш го, обсъждаш го с познати и приятели от твоята клубна раса, и някак си точно това те правеше частица от голямата футболна общност. Редиш се за вестници, следиш публикации, дебнеш нещо цветно от някъде, ако изскочи. Отборите си имаха почти твърди състави и нямаше как да не знаеш поне 2-3 от изявените имена при противниците. Информацията идваше главно от "Старт", "Спорт" и Тото1, ама никой не следеше кой играч колко струва, колко отбора е сменил, колко паса, корнери и тъча общо е направил в една календарна година, и кой собственик на отбор колко пари има. Да си запалянко също означаваше да събираш значки и флагчета на отбори, да си изрязваш цветни снимки за албуми. Колко наивно по детски сега звучи това. Така си беше допреди да ни залее ТВ-футболът.

Днес вече футболни страсти почти няма. Да, има пълни стадиони в Западна Европа, но те май повече се пълнят от туристи, жадуващи за селфита в катедралите на футбола. Някои дори отдават значение на това как изглежда стадиона, колко комфортен е и с какви екстри. Има и огромни агитки, но май повече заради модата "да си различен", отколко да играеш рамо до рамо с отбора си, макар и от трибуните. Никога не ме е бригало за тези неща. Ходил съм на всякакви счупени стадиони и съм бил в агитка от по 20-ина човека, повечето без шалове и шапки на отбора. Това е без никакво значение за играта, а дори в днешна България има мачове на които и толкова зрители няма. Разни спецове и научни капацитети за футбола веднага биха разяснили свойски що е така и как нивото падало, та поради това нямало интерес у хората да ходят по мачове.

Аз твърдя, че нивото си е ОК. Обаче от стомана да са феновете, парите от дърветата да ги беряха, пак нямаше да могат да следват отборите си както едно време. При 24/7 футболна програма колко народ ще се грабне да иде на стадиона в понеделник, в 9 вечерта. Колко пари и време, веднъж за пътуване, веднъж за въстановяване след път, ще трябват на средностатистическия запалянко (обикновен бачкатор на заплата), ако в четвъртък отборът му "домакинства" за евротурнир в Бургас, а в неделята играе гост в София? Или пък какво удоволствие ще намериш от среднощен поход до Лудогорието и обратно за гостуване на мач, който почва в 21:45? Съсипващо е!

Отделно "диемите" развалиха старата запалянковска школа. Сега е по-тарикатско да си в "български фенклуб" на Реал, МанЮ, Интер, Байерн - праскаш бира с картофки под навес, плямпаш разбиращо за футбола, чертаеш диаманти, ромбове, схеми, "изобилие от пространство" и изобщо не се налага да се жертваш в името на подкрепа за отбора. В неделния телевизионен ефир можеш да гледаш мач след мач - от китайската комерсиална лига до първенството на Бразилия. Ако нещо изпуснеш, няма грижа - повторенията са през ден и по всякакво време. Преди години мач по телевизията (особено сряда, "големите мачове") бе предшестван от ритуали - пазаруване, уговорки с приятели, спорове, заричания, а сега...Втръсващо е!

На мен, честно, ми писна от толкова много футбол. Харесвам си Ботев Пловдив и изобщо не ме е грижа за колко му е селекцията и какъв му е коефициента за евротурнирите. 

Само стадион дето си нямаме, мамка му...