Same old fears

...Year after year running over the same old ground what have we found? The same old fears…(Pink Floyd)
Футболът винаги е бил обществено значим артефакт противопоставящ големи групи хора и пораждаш деление отвъд корелацията "Ние срещу Тях". В Пловдив футболът се дели на Ботев и анти-Ботев.
Тези дни ФК Марица анонсира, че спира участието си в надпреварата 2010/11 на Югоизточна В-група, поради затруднено финансово положение. В България почти всякога зад явен проблем се търси дълбоко скрита първопричина, улично казано "под вола теле" и тълкуванието по ситуацията на стадиона в кв. Захарна фабрика не направи изключение.
Бедата на Марица даде нов повод за атака на анти-ботевистите. Големият някогашен пловдивски футболист Георги Фиданов, в качеството си на директор във ФК Марица набеди пряко ФК Ботев за главен виновник за колапса на клуба си. Принципно всяка глупост си има теория и като тръгнеш да се оправдаваш може и слънчевото затъмнение да ползваш за аргумент, та според Фиданов причината била, че от "Източен" 10 дължали едни пари на Марица по трансфера на Ники Манчев на Колежа и процент от транзита Каршияка-Каменица-Подуяне на Жоро Христов.

Какво са се договаряли навремето шефовете на Марица и Ботев, съответно Берберов и Христолов, е наистина проблем, но ако някой има претенции към някого, да вади документи и да иде в съда, а не да налива празни приказки за радост на кретени, обичащи да мразят институцията "Ботев Пловдив".

За ботевистите важното е друго. Фиданов, виден локомотивец и съответно анти-ботевист, с изявлението си слага знак за равенство и единосъщност между "Ботев на Христолов" и "Ботев на Сдружението". Иначе защо тогава "този Ботев" да се набеждава за деяния, извършени при "онзи Ботев"? Получава се дупка в балона надуван от черно-бялата пропаганда, правеща неистови усилия от лятото на 2010 да изкара, че "този Ботев" не е "онзи Ботев" – контраатака заради неприятните натяквания на спомена как Велбъжд от Кюстендил (трети в А-група и финалист за Купата през 2001) взе името и цветовете на Локомотив (средняк в Б-група по същото време) и от центрофугата се получи "нищо общо с Пловдивското Юве". Търси се аналогия с фиктивното обединение на Ботев Пловдив с Металик, целящо фалиралият и изхвърлен от профи футбола пловдивски клуб да започне от аматьорската Югоизточна В на мястото на сопотския тим. Нищо ново на земята (както и Пинк Флойд го казват в песента си), просто поредното привиждане на "знак на съдбата" и в разчитането му да се изсмуче аргумент за достоверност на митологемата "Ботев Пловдив е зло".

Интересно обаче, че ако се следва логиката на - "има отбор Локомотив, събира се с отбор Велбъжд и обединението продължава напред като Локомотив, значи това е Локомотив" - как така ще се реши уравнението от любимия напоследък рефрен на Лаута - "има отбор Локомотив (бивш ЖСК), събира се с отбор СП-45 (бившите Спортклуб и Парчевич), продължението напред е под името Локомотив", но "този Локомотив” не е онзи ЖСК (Локомотив), а е "онзи Спортклуб"? Предстои още работа на черно-бялата лаборатория да открие тъждествено равенство на многобройните си преливки, отливки и амалгамни състояния.

Иначе за нас всичко си остава по старому – ние сме Ботев Пловдив - от 1912, дори и без запазен учредителен протокол, без да знаем рождените дати на всички си основатели, без да забравяме, че при нас са се вливали тимовете на Бай Ганю (така му е оригиналното изписване), Мусала,  Борислав, Шипка, Кираджиев, Академик, Спартак, пък дори и само "на книга", както е последния ни случай с Металик. Все същите сме и продължаваме нататък...Wish you were here, завършва песента на Флойд. (Важното е да сме "тук и сега" за да не влизаме в ничия митологема).

Паметната 2010 година

2010 отминава, оставяйки забележителни събития в историята на Ботев Пловдив и дано поколенията след време с основание я нарекат "революционна". 

"Нека забравим последните 10 години от историята на нашия клуб"- публично призова наскоро една от легендите на нашия отбор. Скъпи Чико, нищо няма да се забрави, никой не трябва да бъде забравен. Не би следвало с лека ръка да изтрием онова, което му се случи на любимия клуб през последното десетилетие. Раните ще заздравеят, но споменът трябва да остане и като камбана да кънти през годините нататък, да държи съзнанието будно, винаги да помним колко е тънка границата между добро и зло, деня и нощта!

...you can't trust freedom when it's not in your hands, when everybody's fighting for their promised land ("Сivil War", Guns N Roses)

Себелюбието, ината, простащината, алчността и лицемерието не са само черти от характера на един жител на известно пловдивско предградие, а са постоянни спътници на човешката природа и никой не е застрахован, че няма да има среща с тях и в бъдеще. Трябва да се помни. Никой никога не може да гарантира безоблачно бъдеще и стойността на една публика е точно в това - да помни историята си и да отстоява традициите, да си пази клуба!

Годината започна в пълна неизвестност около съдбата на отбора - Христолов правеше отчаяни опити да стартира първенството с каквото може за да спаси кожата на своето практически несъстоятелно дружество. До последно не се знаеше дали изобщо ще има играчи, които да носят жълто и черно през пролетния полусезон на 2009/10. Скалъпи се на две, на три формация от анонимни италиански полупрофесионалисти, готвещи се на лагер-сбор в някакво градче на Апенините и така съставения отбор кацна ден преди подновяването на мачовете. Тоталната съпротива на привържениците и обсадите на булевард "Източен" 10, летище "Враждебна", хотел "Беркут" в крайна сметка излъчиха победител в сагата "Христолов vs Пловдив" - БФС изхвърли административно отбора на ПФК Ботев 1912 АД за състезателната година и от тук започна разплитането на миризливия чорап от Брягово. Съдбата на клуба изцяло вече зависеше от характера и способностите на своите привърженици. 

Следваха юридически хватки. Сдружението с нестопанска цел "Ботев" (по Закона за лицата и семейството), предходник и съучредител на Професионален ФК Ботев 1912 АД (по Търговския закон) анулира участието си и делегираните през 1999 година права за преобразуване в търговско предприятие. Десетгодишния срок за погасяване на задълженията на Сдружението отдавна бе изтекъл, а пък от своя страна Христолов имаше малък, но решителен пропуск в тънките си сметки - бе забравил да ликвидира де юре организацията-предшественик на АД-то. Така Сдружението възкръсна и пое съдбините на "отбора най-велик"...

Краят на 2010 заварва любимия ни Ботев Пловдив да играе в Югоизточна "В", чувства се добре на първа позиция, в добро здраве от най-много точки и най-голяма посещаемост в България!

Безпристрастната оценка от София на националните футболни номинации за 2010 посочи БПФК като -  

"Феникс на годината"
В тази категория има особена игра на думи и значения - хем е намесена думичката фен, хем го има мотивът за възродилата се от пепелта птица. Разбирайте го както искате, но победител е пловдивският Ботев. След епичната битка с Христолов и победата на запалянковците легендарният отбор започна отначало и се върна в калта на родния футбол да мери сили с Гигант, Асеновец и Загорец. Въпреки тази сериозна конкуренция на мачовете на Ботев идват хиляди жълто-черни ултраси - от почти хиляда на гостуване до 5 и даже 6 хил. на домакинство. Което, простете ми клишето, ни връща вярата във футбола в България. (в-к "7 дни Спорт", бр. 5966 , 23/12/2010) 

Тези скромни думи, казани по наш адрес, нека бъдат Коледната честитка за ботевистите-възрожденци, хората, които изнесоха на плещите си възстановяването на най-старият футболен клуб от пепелищата на разрухата. 

Готов е!

"Лудите, лудите – те да са живи!".
..И най-накрая БФС се размърда. Постави ултиматум на ПФК Ботев 1912 за да започне пролетния полусезон в А-група. Условията, при които ще се допусне отборът до участие в първенството и то единствено, ако се изпълнят всичките три, са:

- да се платят задълженията към БФС;
- да се компенсират БФС и Георги Христов за делото в Лозана;
- да се представят 20 футболисти с професионални договори.

От централата признават вече официално, че Христолов има и други задължения, но на този етап може да му се направи компромис, ако изпълни споменатите по-горе 3 условия. Срокът е до петък (26.02.), ден преди първия пролетен кръг.

Селякът трябва да плати борчовете, които е натрупал към федерацията на стойност 100 000 лева. Освен това трябва да възстанови 5000 евро  на БФС и Георги Христов за делото, което не бе разгледано в Арбитражния съд в Лозана. Третото условие е да картотекира 20 футболисти с професионални договори за пролетния полусезон на шампионата 2009/2010.

Първите две Христолов може и да успее все някак си да оправи, италианските му приятелчета ще го покрият, освен ако и те вече не са го разкрили. Третото условие обаче е неговата гибел. Готов е!

Проблемът с Ботев Пловдив

С последните си изстъпления бултрас отново приковаха вниманието и демонстрираха за пореден път непримиримост в битката си с Димитър Христолов-Селския. Както и друг път е ставало, самодоволната журналистическа гилдия с малки изключения не пропусна случая да оплюе бунтарите.
Дали защо им завижда за свободното волеизлеяние или заради нещо друго, но т.нар. "четвърта власт" даде отрицателна оценка за дързостта и позицията на "жълточерните" шалчета. Щом нечие страдание, нечие усилие не се припознава от политическата власт като нещо струващо си и значимо, значи не са такива и не съществуват изобщо. Това е принципът на днешните български журналисти. Вместо да бръкнат в раната и да назоват проблема с истинското му име, да го поставят под сериозен натиск, самозваните обществени трубадури се нахвърлиха върху анонимното множество от футболни фенове, понеже е по-лесно, безболезнено и безопасно. Един типаж, титулован за "генерал" (Бог да пази тази страна, щом такива като него са ѝ генералите) и подозиран в нечистоплътни контакти с разбойнически среди, чак се изстъпани с официално писмо по медиите да призовава към смиреност и раболепие!
Отново се вменява колективна вина, предопределя се "неправилно поведение" само защото не се вписва в естетиката на настоящото обществено-политическо блато. Иначе на думи всички са за свободно гражданско общество, което да е коректив със знания и действия на всяка тирания и неправда. Дрън-дрън, лъскаво опаковани празни приказки за будали.
Същевременно обаче никой от загрижените по проблема не запита публично, не надигна глас да отправи въпросът – поради что се бунтуват тия в Пловдив? Какво ги тика към драстични действия, радикални да са спрямо собствения си любим отбор? Защо едно магаре се инати и се противопоставя на волята на мнозинството? Защо една своеобразна обществена група е заложник на своеволията на един некадърник? Известната с автоцензура си и импотентна в критиката си журналистическа гилдия мълчи и към властниците, и към набедените за "собственици". Открай време е така, дали защото е заслепена от доволство? Колко безочлив и нагъл трябва да си за да пренебрегващ исканията на хиляди граждани?

Хилядите ботевисти, чието единствено желание е да видят отбора си пак нормално съществуващ, имат право да са гневни. Нужно е само малко пояснение за да се вникне в същността на проблема им.
Клубът е сформиран от група средношколци, водени от простичкото желание да ритат топка с връстниците си, нищо повече. Нямало е идея да стават знаменити, да са голям клуб, хегемон, шампион на вселената, да стават религия и прочие клишета на съвременната журналистика. За времето на своето съществуване обаче, пловдивското отроче ФК Ботев успява да постигне слава, да има стойност. Съизмерено с нечии други не е особено впечатляващо, но така или иначе има с какво да се похвали. Казано образно, има какво да сложи на масата и така да бъде различаем. И нещо много важно, ако не и най-важното – формира отношение на голяма група от хора, готови да го следват, да го подкрепят "в успех и в беда". Точно това му отрежда правото да претендира за институционалност не само във футбола, а и в гражданското общество. Настоящият проблем с Ботев Пловдив е, че един безочлив тарикат с методична наглост разрушава бъдещето на една любима гражданска рожба. Това е.

Открит сталинист като Жан Виденов, по стечение на обстоятелствата пловдивчанин и ботевист, показа през 1996 как се пада под натиска на градските маси. Дали ако на негово място беше мерзавецът Христолов щеше да се стигне до същата развръзка?

Vattene e basta!

Излезе послание от обединените фракции BULTRAS и Клуб 1912 към новите, които се готвят да започнат пролетния полусезон. Малко позакъсняло, но все пак по-добре и така:

За пореден път, надяваме се за последен, Христолов, Салерно и компания, правят опит да измамят футболната общественост в град Пловдив, болееща за проблемите и състоянието на най-стария български футболен клуб! Дали футболният съюз и държавата, като такава, ще позволят гаврата да продължи, можем само да гадаем.
Но след вчерашната закрила на един селски тарикат и престъпник с парите на данъкоплатците и ползването на полицията като лична охрана, нещата започват да стават ясни. Дали името на това бряговско чудо на природата няма да се окаже до това на Батков и компания в папките на бившата ДС?
Ние, привържениците и ветераните на футболен клуб Ботев Пловдив, сме длъжни, в този критичен момент, да припомним нашето ясно и категорично становище!
Това недоразумение, което се "подготвя" в Италия, не е нашият "Ботев"! Кухото откъм съдържание акционерно дружество, чиито собственик е лицето Христолов, е юридическият наследник на традициите и историята на нашия любим клуб. Това е точно толкова вярно, колкото и фактът, че същите тези традиции и история, в лицето на феновете, легендите и пловдивската общественост, не познават Христолов, Салерно, Борго, Реки и т.н., като част от тях!
Фарсът, който в момента се разиграва, след поредните нагли и безумни изказвания на Франческо Салерно, ни прави още по-сплотени! Същият този "бизнесмен" няколко месеца лъжеше, че клубът вече е негов и Христолов няма нищо общо. Ние повярвахме веднъж на неговите лъжи, втори път няма да има! Наглостта, с която въпросното лице се изказва, че трябва да сме му благодарни, че спасява "Ботев", както и смехотворният опит за "подкуп" към привържениците, са достатъчно ясни сигнали за липсата на разлики между него и лицето Христолов!
Приказката свърши, пак сте си същите мърши!
Салерно, призоваваме те цивилизовано: не идвай в Пловдив! Ти си затворена страница за нас! Нито фиктивната продажба на клуба, нито поредните гръмки обещания, този път ще свършат работа! Върви си с мир!
Феновете на Ботев не се предават!!! Феновете на Ботев не се продават!!!
Не разбереш ли ясно това послание, Пловдив ще е твоето лично Ватерло! Пренебрегнеш ли това, което ти казваме сега, ще чакаме с интерес теб и всички футболни бездомници, които си събрал някъде в Италия, за да ви поздравим сърдечно с: "Добре дошли в АДА!"

Няма какво повече да чакаме! Сега е момента да ги пречукаме и да си върнем БПФК! Христолов е жив труп и ако не са заблудените италианчета досега да си е останал само с табелката "Ботев 1912" АД...

Размисъл за на Салерно ходовете и ДХ-С

Трудно е в детайли да се опише бъркотията около БПФК, но размислите на @sorcererals във форума Gong.bg си струват:

Никой не се надява, че Франческо Салерно ни е купил или ще ни купи. Интервюто на италианеца ме кара да се замисля за бъдещето при различни развития. Някои от тях определено не са в наш интерес, за да се реализира проекта започнат в хотел "Империал". Много ми е болно, че не можем ние, феновете, да постигнем за момента единство в позициите си, но докато нямаме изразени вождове, които да действат, но и да носят отговорност за действията си, явно ще е така.

1. За казуса "На кого са акциите". Моята информация е, че са на името на адвокат Шилев и няма значение по какъв начин се отразява едно джиросване. Днес определен процент са мои, утре ги джиросвам на някой, което не е задължително да се отрази в търговския регистър, освен ако не става дума за 100% от акциите. И примерно се събуждаш с нов съакционер (или съдружник, ако предпочиташ), който на всичкото отгоре ти се явява шеф, защото притежава контролния пакет и може да прави с теб каквото реши.

2. Салерно казва, че сделка все още няма, а само договор за управление. Нещо, което е незадоволително като решение за нас и което не променя позицията ни - "Христолов вън!".

3. Никой не му дава време на италианеца. Реално няма какво да направим, докато не реши да се появи в България другата седмица, както обеща. Иначе, той времето си го има, но пък не ни възпрепятства да си работим по плана започнат в "Империал". Тази схема с управление на клуба е била първоначално исканата от Салерно, впоследствие се появяват Реки и Борго, които уж щяха да дават пари за акциите. Селският се полакоми, щото виждаше как взима кеш пара и стопира нещата със Салерно, но сега като усети, че няма да стане неговия номер, пак се върна на първия вариант. Това са нещата, които разбрах и за които си направих изводи от разговорите си с италианците, адвоката му, феновете и някои странични хора, запознати частично със ситуацията.

4. Дали Бареков е навредил или помогнал е рано да се каже. Ще дам простичък пример защо мисля така. Имаше среща на феновете на която присъства и Христо Андреев, обсъждаше се точно плана от хотел "Империал". Изрично се уточни, че тази информация ще се задържи за няколко дни, за да имаме време да разговаряме с необходимите хора, разбирай адвокати, финансисти, потенциални бъдещи инвеститори в новия проект и т.н. На следващия ден цялата информация излезе като топ-новина в сайта на Бареков. Реално дадоха гласност на нещо, което не беше доизчистено и по-този начин се форсираха нещата, а както знаем, нещо направено набързо , винаги има сериозни пропуски. Бъди сигурен, че на Шилев това му е било достатъчно за да се подготви с контра на проекта и да забави реализирането му достатъчно, така щото Селякът да има време за маневри. Това за мен беше прибързано и навреди за една по-спокойна и успешна реализация.

5. Радвам се за ветераните, но съм резервиран за действията на част от тях. Последните няколко години всячески им се молехме да застанат с имената си на позиция, да ни помогнат, само Марин го направи. Останалите се измъкваха по всякакви начини. Резерви относно част от феновете също имам, предвид доказани машинации от тяхна страна. Иначе казано, във всяка група хора има такива, които искат само да се показват, да говорят, но реално да не вадят от себе си, но ако може да се облагодетелстват.

6. Лично според мен се действа крайно импулсивно и стихийно. Нещата се претупват! Но аз съм от хората, които обичат да се подготвят повечко и може би заради това така ми се струва.

Алчност и некадърност

Алчност и некадърност – това са причините поради които Христолов не си тръгва от "Източен" 10. За годините на своето некадърно управление той на няколко пъти отблъскваше предложения за продажба на акциите си в ПФК Ботев 1912 АД. В случаите, когато имаше възможност да продаде Христолов искаше необосновано високи суми за собствеността си, която докара до просешка тояга. Поне десетина реални възможности за отърваване от бремето, което толкова, по неговите думи, го гнети и всеки път резултата беше един и същ.
Ботев Пловдив оставаше негово владение, сгромолясващо се от година на година поради некадърността на Христолов. Кандидат-купувачите или бяха завличани с пари, дадени авансово като своеобразно капаро или още на старта на търговските преговори бяха отблъсквани с нереалистично високи суми.
Селският иска милиони за стоката си, която не струва пукната пара. Дружеството му е кухо, без активи и без потенциал, само борчове и организационен хаос. Традиционно аргументът на алчния некадърник е, че бил инвестирал милиони. Все едно като хвърлиш хилядарки по един москвич, после да му искаш цена като за ферари. Дали наистина е дал толкова пари по Ботев Пловдив само той и вярното му куче, адвокат Дечо Шилев знаят. Ако наистина е инвестирал както сам твърди „милиони”, а резултатът е, че фактически славният някога клуб не съществува, значи е тотално некадърен.
Аргументите за некадърността му се подсилват и от това, че не може да продаде дори един отбор - за периода на неговото управление на "Колежа" градските съперници от Локомотив на 4 пъти смениха собственика си.
Мити Селското живее в собствената си лудост и единствената му амбиция е да унищожи напълно Ботев Пловдив, ако не успее пък, поне да добута до 100-годишнината на клуба и така да се запише като президента на юбилея. Пред нищо не се спира да прави напук на хорските въжделения и с ината си да дразни, да държи цяла една общност в заложник на собственото си безумие. Времето ще покаже, но за поколенията отсега е останал примерът как един болен човек с подкрепата/пасивността на разни политически клики, успешно се гаври с чувствата на хиляди граждани.