Дали защо им завижда за свободното волеизлеяние или заради нещо друго, но т.нар. "четвърта власт" даде отрицателна оценка за дързостта и позицията на "жълточерните" шалчета. Щом нечие страдание, нечие усилие не се припознава от политическата власт като нещо струващо си и значимо, значи не са такива и не съществуват изобщо. Това е принципът на днешните български журналисти. Вместо да бръкнат в раната и да назоват проблема с истинското му име, да го поставят под сериозен натиск, самозваните обществени трубадури се нахвърлиха върху анонимното множество от футболни фенове, понеже е по-лесно, безболезнено и безопасно. Един типаж, титулован за "генерал" (Бог да пази тази страна, щом такива като него са ѝ генералите) и подозиран в нечистоплътни контакти с разбойнически среди, чак се изстъпани с официално писмо по медиите да призовава към смиреност и раболепие!
Отново се вменява колективна вина, предопределя се "неправилно поведение" само защото не се вписва в естетиката на настоящото обществено-политическо блато. Иначе на думи всички са за свободно гражданско общество, което да е коректив със знания и действия на всяка тирания и неправда. Дрън-дрън, лъскаво опаковани празни приказки за будали.
Същевременно обаче никой от загрижените по проблема не запита публично, не надигна глас да отправи въпросът – поради что се бунтуват тия в Пловдив? Какво ги тика към драстични действия, радикални да са спрямо собствения си любим отбор? Защо едно магаре се инати и се противопоставя на волята на мнозинството? Защо една своеобразна обществена група е заложник на своеволията на един некадърник? Известната с автоцензура си и импотентна в критиката си журналистическа гилдия мълчи и към властниците, и към набедените за "собственици". Открай време е така, дали защото е заслепена от доволство? Колко безочлив и нагъл трябва да си за да пренебрегващ исканията на хиляди граждани?
Хилядите ботевисти, чието единствено желание е да видят отбора си пак нормално съществуващ, имат право да са гневни. Нужно е само малко пояснение за да се вникне в същността на проблема им.
Клубът е сформиран от група средношколци, водени от простичкото желание да ритат топка с връстниците си, нищо повече. Нямало е идея да стават знаменити, да са голям клуб, хегемон, шампион на вселената, да стават религия и прочие клишета на съвременната журналистика. За времето на своето съществуване обаче, пловдивското отроче ФК Ботев успява да постигне слава, да има стойност. Съизмерено с нечии други не е особено впечатляващо, но така или иначе има с какво да се похвали. Казано образно, има какво да сложи на масата и така да бъде различаем. И нещо много важно, ако не и най-важното – формира отношение на голяма група от хора, готови да го следват, да го подкрепят "в успех и в беда". Точно това му отрежда правото да претендира за институционалност не само във футбола, а и в гражданското общество. Настоящият проблем с Ботев Пловдив е, че един безочлив тарикат с методична наглост разрушава бъдещето на една любима гражданска рожба. Това е.
Открит сталинист като Жан Виденов, по стечение на обстоятелствата пловдивчанин и ботевист, показа през 1996 как се пада под натиска на градските маси. Дали ако на негово място беше мерзавецът Христолов щеше да се стигне до същата развръзка?
No comments:
Post a Comment