Сезона на Мърляча с калъфката

Станимир Стоилов пристигна с огромно напомпано самочувствие с покритие, приблизително колкото е тиражът на българския "Дон Балон". Поиска много и го получи. Дори нещо повече - публиката на Ботев го преглътна, стисна зъби и не каза гласно всичко, което подозираше, че ще се случи. След 18 месеца работа в Пловдив може вече да се тегли чертата.

Стоилов e начело на отбор, мечта за всеки треньор в България - с модерна тренировъчна база, обезпечени условия за подготовка и селекция, свободен избор на спортно-технически решения, публика, която да го бодри и в тежки моменти. Въобще все фактори, които би трябвало да помогнат за изграждането на нещо впечатляващо. Лошо, но явно компетенциите на Мъри са далеч от претенциите му. Той взе отбора на 4-5-о място в класирането и след 18 месеца година нашите момчета са си пак там. Гръмко лансираното "ще подобряваме, ще надграждаме" всъщност се оказа едно излищно харчене на пари за нищо.
Под "правилното" му ръководство изиграхме 6 мача със шлагера Лудогорец и не спечелихме нито един. Гостувахме три пъти на ЦСКА и не им вкарахме нито гол. Три пъти бяхме на "Герена" и ни биха три пъти, и то с най-жалкия си отбор за последните 50 години. Мърлявият Ботев Пловдив завърши сезон 2013/2014 със серия от 4 поредни мача без да отбележи гол - 0:0 с Лудогорец, 0:3 с Литекс, 0:0 с ЦСКА и пак с Лудогорец - 0:1 във финала за Купата. И всичко това при положение, че Мъри (или Мърли, както вече е популярен) разполага с едни от може би най-класните играчи в българския футбол.

Има нещо тотално отблъскващо в цялостната "концепция" на този треньор, като се почне от самото му персонално излъчване, публичните му изказвания и се свърши с начина му на работа. С поведението си той многократно жегна ботевистката общественост, но това е друга тема, пък и самите ботевисти не са очаквали нещо по-различно. Обаче голямата болка на всички, които милеят за Пловдивския Ботев е играта на отбора. 

Футболът на Мъри се подчинява уж на т.нар. "тактическа дисциплина". При него няма импровизация, няма изненада, няма свобода да се твори на терена, да се правят нестандартни решения в хода на самия мач. Всичко в абсолютна противоположност на пловдивското разбиране за Играта. Мъри залага на методичното мачкане, скачане, търчане. Мъри излиза с една и съща игрова схема, тактика, замисъл срещу всеки съперник и почва "да се надиграва", както обича сам да казва. Това негово надиграване може да се обрисува като едно млатене, първо те, после ние и в такава последователност 90 минути, и на който му върже той печели. Нямаме удари от дистанция, нямаме светкавични контри, нищо въодушевляващо.
Общо взето картинката е една и съща - цък-цък в центъра, пас назад към Стахо, той шутира напред, следва боричкане по фланговете и ако върже да я вземем, топката се сипе в центъра, а там вече каквото стане. Ботев Пловдив през пролетта на 2014 има мачове в който за периоди от по 20-25 минути няма шутиране, изобщо някакво насочване на топката към противниковата врата!

Казват, че надеждата умирала последна. С Мъри обаче, надежда всяка оставете. Просто толкова си може и не ни остава нищо друго освен пак да стискаме зъби. Пак е нещо, защото иначе алтернативата е в пълната апатия към отбора...

Златното момче

 

Отиде си. 

Завинаги. 

Георги Славков - ЗАВИНАГИ! 

Пресели се в небесните футболни терени. "Златната обувка" на пловдивския футбол остана в своята вечна 90-та минута и блести по-ярко от всякога преди. Безсмъртна звезда. 

Толкова ми е тъжно, думи не стигат да го опишат...

Заради него станах от Ботев. 

Заради него се запалих по тази проклета игра футбола. 

Той вкарваше голове, много голове. Отвсякъде вкарваше - от фаул, с дрибъл, с шутове, със задни ножици, с глава. Играеше и се биеше. Истински лидер, вдъхновяващ пловдивски гамен, дарен от Бога да прави нещата различни. Когато отиде в ЦСКА...сякаш светът свърши за мен. Ходех като болен и само питах батковците в квартала "какво ще правим сега без него?". 

Бенкса беше героят на моето детство. Ходех да гледам филмите със Стив Макуин, а на живо моят супергерой беше той, Славков.

Отиде си, остана само тъгата и паметта за златното момче със заразителна усмивка. И не ще умре! Заради хилядите, които възпламеняваше с голове. Заради хилядите, които подлуди с онази чудна игра и онзи вълшебен Ботев Пловдив. Не ще умре, не ще умре...

Почивай в мир, Бенкс!

Постижението на 2013

В края на всяка календарна година настъпва време за равносметка. Нашият любим Ботев Пловдив изпраща 2013 година с противоречиво настроение и точно поради това сега най-силно изпъква "постижението на годината". Не връщането ни в евротурнирите, не отпадането ни от там без загубен мач, не поредицата от красиви успехи на терените са най-голямото, което успяхме да направим. Откриването на клубната тренировъчната база в Коматево е Събитието на 2013 година. Нека остане за историята и поколенията, и нека се помни:

Stadiums In Construction

Скандинавия. Достатъчно е само това за да е ясно, че качеството винаги се поставя над количеството. Малки, скромни размери, тъкмо по мярка за техните си полупрофесионални футболни дивизии. Това са Gudfageln Arena (10000 капацитет, от 2011) в Калмар, Gamla Ullevi (за 15000 зрители) в Гьотеборг (новооткрит през 2009) и Swedbank Stadion (за 18000 зрители) в Малмьо. За този последния са отишли близо 80 милиона евро, но в сметката влизат и парите за благоустрояването около стадиона.

Чакаме Новия Колежа! Дано строителството и изпълнението на новите дрехи на "старчето от Източен 10" бъде на висотата на нашите очаквания.

Вечната наша надежда - Ботев ДЮШ

Ботев Пловдив започва да развива своята детско-юношеска школа веднага след като футболът в Пловдив и България започва регулярно организиран живот след Първата Световна война. В самото си начало, нашият клуб е съставен от средношколци и поради тази проста причина не е имало обособено направление за подготовка на подрастващи играчи. През 1922 управителният съвет взима решение да се създаде клубна секция, занимаваща се само с футболното обучение на децата в Пловдив, а задачата е възложена на Никола Щерев-Старика, Тодор Манев и Жак Грайф. През 1924 Старика е командирован на 40-дневен треньорски курс в Австрия и след завръщането му цялата дейност на ботевистката школа е организирана по подобие на тези от Средна Европа. Първоначално са сформирани 3 юношески отбора - "Черният", бил е нещо като резервен отбор на представителния тим, "Жълтия" и "Трикольор". В последствие са създадени детски тимове, без възрастово разделение както е в наши дни, а просто обособени по квартали и махали. Това са били отборчета с имена, свързани с живота и поезията на нашия клубен патрон, Христо Ботйов - "Калофер", "Радецки", "Козлодуй", "Дунав", "Вола", "Околчица", "Балкан", "Хайдути", "Чавдар", "Хаджи Димитър". В периода 1924-1926 отборите от школата са играели помежду си във вътрешноклубен шампионат, който стартирал винаги през април месец.

Non bis idem

Последните дни масово се спекулира със събития, свързани с нашия клуб и с тригодишна давност. Немалко вестникари смело и безотговорно правят аналогии между сегашната ситуацията Литекс-ЦСКА и тази на Ботев с Металик Сопот. Тъй като мнозина не знаят или не са разбрали точно какво се случи през 2010 година, ще е добре да осветлим паметта на искащите да знаят с помощта на анализ от един юрист, участвал в жълточерните събития от Април`2010.

След 1990 година в БГ-футбола започва реорганизация, като клубовете, които дотогава са обществени организации, се задължават да се регистрират в съда по тогава действащия Закон за лицата и семействата. Именно като следствие на тази реорганизация всички футболни отбори в България правят едно и също - извършват съдебна регистрация. Нашият клуб се регистрира като сдружение и до 1999 година се състезава в А група като организационната му форма бе Сдружение ФК Ботев. Председатели на Управителния съвет на дружеството в периода 1990-1999 година са всички познати ни като "президенти" - Виден Апостолов, Христо Данов, Михаил Маркачев, Васко Нинов и т.н., та чак до Димитър Хростолов-Селския.

Сезона на канарчетата - 2013/2014

Чудесен сезон! Нищо не спечелихме, само малко подобрихме статистиката си, но въпреки всичко и всички (които ни пречиха) постигнахме нещото, което жадувахме от години - Ботев Пловдив играе готино, бие се здраво и води до пристрастяване. Почнахме с Феро, завършихме с Мъри. Бихме Левски София. След 15 години само сълзи ги бихме, мамка им, но биели сме, ще бием и занапред. Сполай на Бога и комплименти за момчетата в жълто и черно, успяха да ни накарат да истерясаме по този "Ботев 2013/14", както преди го правихме през най-добрите му години. 

Върхът на този сезон, типично по ботевистки обаче не е свързан с успех – най-високо стои онзи мач в Стара Загора и неговото второ полувреме. Единици са моментите в нашата история, когато сме се вдигали от 0:2 като гост и не просто сме газили, а направо навираме противника в малкия му пеналт. Ужасно страшни "канарчета" в онази дъждовна тракийска вечер! Е, бутнаха им аванта, чист гол ни отмениха в 90-та, лишиха ни от заслужен Х, педери нещастни, но това са подробности за аритметиката. Важното е, че точно тогава Ботев Пловдив пак стана шампион. Шампион на жълточерните сърца е най-големият успех, който 11 човека на игрището, могат да постигнат в живота си. Можеш да играеш за Палмейрас, Висла Краков, за Барса или Байерн, дори за Лудогорец и да отрупаш хола си с медали, но това е нищо. Да играеш в колежанско жълто и черно, да падаш и се изправяш по-силен от преди, това е великата магия, която прави Пловдивския Ботев толкова любим.

Факелът на жълточерната страст запали дори задрямала Монтана и запечата за поколенията милата картинка на местните деца, стоящи на моста на Огоста и радостно приветстващи нашите пътуващи легиони. Техният чистосърдечен жест казва всичко за отминалия сезон – играхме страхотно с един вълнуващ отбор и подкрепяхме поразително с една красива публика. Поклон пред ботевизма! Години наред ни сочеха с пръст и ни щамповаха с "хулигани", "лумпени", гледаха ни под лупа и само чакаха да стъпим накриво. Този сезон не им дадохме да гъкнат. Легионите носиха хилядолетната пловдивска цивилизация по стадионите навсякъде и предизвикваха възхита с безрезервната си подкрепа, чиста и необременена от омраза към противника. Енигматичният номер 12 беше винаги в играта – пазеше на вратата, атакуваше през центъра и по крилата, подаваше в средата – и никога не спираше да навива без да се щади ("заааапей със цяло гърло…") за своите момчета.

Независимо, че Ботев Пловдив не успя да добави трофей във витрината си, завръщането му в елита на българския футбол е впечатляващо откъм статистика. През изминалия шампионат "канарчетата" счупиха клубния 50-годишен рекорд за най-много победи навън. Какво постигнахме в шампионата 2012/2013:

Подобрени рекорди -

най-много победи като гост – 7 (стар рекорд – 6 от сезони 1962/63 и 1966/67);

най-много мачове без допуснат гол – 16 (стар рекорд -14 от 1962/63);

най-малко допуснати голове – 21 (стар рекорд – 24 от 1966/67);

най-малко допуснати голове като гост – 15 (стар рекорд – 16 от 1966/67 и 1993/94).

Изравнени рекорди -

най-много спечелени точки – 60 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95);

най-много постигнати победи – 18 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95).

Общо нашите завършиха с 18 победи, 6 равенства и 6 загуби, което е абсолютно изравняване с постиженията от вицешампионския сезон 1985/86 и бронзовия успех през 1994/95, за което: 

 

Благодарим ти, Вуйчо Ваньо! Благодарим ви, Тоше, Дана, Бобане-майсторе! Děkuji, Tomas! Ангел Рахов - завинаги един от нас! Obrigado Arthur, obrigado Vander!!...Благодарим ви, момчета, бяхте страхотни! Ще ни липсвате до следващия сезон!

"...never, never, never shall be slaves"

Смелост, твоето име е Жена!

Винаги съм ги подозирал за безкрайно смела нация или поне достатъчно смела, че да завладее света. Снимката е покъртителна - много, адски много смелост и умопомрачаващ крясък на човеколюбие. Три жени сами срещу фанатизиран касапин, току-що обезглавил клетия момък и все още размахващ заплашително окървавеното си мачете. Три жени - нито една от тях не е роднина или близка на убития, нито пък има нещо общо с полицията. Три жени, случайно събрани от съдбата на една и съща улица в Лондон в момента на много страх и много болка. Аз лично бих изпаднал в амок...
Три жени - NO SURRENDER! (...We shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender!) Виждал съм много снимки от атентати срещу нашата цивилизация, не мога да се сетя за нещо подобно. Покъртително!

I'm quite proud and happy with being Bulgarian, but if I had to choose another lane of my life, I'd go British all the way.

Хвала, Феро! Заповядай, Мъри!

Благодарим ти, Феро! Благодарим ти за приключението! Респект пред отношението ти към футбола! С теб беше вълнуващо и романтично. Харесван си, защото си съвестен и читав. Легиони ботевисти се мъкнаха подир отбора ти в София, Варна, Гоце Делчев, Ловеч, Враца, Търново и това без думи изрича всичката признателност в жълто и черно за твоето време на Колежа. Дори и заради малкото, което не успя да сториш. Повече биехме, отколкото падахме, повече пропускахме, отколкото вкарвахме, но беше дяволски вълнуващо да се чака следващия мач на "отбора най-велик". Какво по-хубаво от това да се съпреживява 1Х2-футбола на твоите момчета? Остава тъгата...Късно е вече за обеснения в любов, дано ни помниш с добро. Остани си със здраве и бъди щастлив, където и да си. Успех, Феро!

Продължаваме нататък...

Мъри, заповядай на Колежа! Дано се почувстваш като Рафаел Бенитес на "Стамфорд Бридж"! Сигурно си струва да работиш за нас, но едва ли ще спечелиш повече от пачки банкноти. Ние знаем кой си и помним какъв си. Опитай се поне с нещо да си ни от полза или поне малко повече забавен. Футболът в Пловдив не е "победа и пак победа", може би защото не е така "правилен", както ти го разбираш, но има време (поне 6 месеца, ако е рекъл Биг Боса) да се спогодиме с теб. Само те молим - не преигравай! Ти сам дойде при нас, ние теб не сме те искали. Профиклубът "Ботев Пловдив" има своя голям проект напред в дните си, големи амбиции, дано ги изпълни, но идеята "Ботев Пловдив" е отвъд всякакви амбиции, отвъд всякакви титли, купи и всевъзможни блещукащи дрънкулки. Не го забравяй и се дръж прилично!

Цената на свободата

Две поредни загуби разбуниха и без това размирните легиони на ботевистите. Ботев Пловдив видимо показва спад в играта си, но няма как да се пренебрегнат обстоятелствата, че загубите се случиха в мачове с меко казано, съдийски грешки в наша вреда. С Лудогорец на Колежа – (1) отменен гол заради уж засада, като още на първо четене се виждаше, че такава няма, (2) несанкционирана игра с ръка в пеналта на гостите и (3) победен гол за "лудата гора" (всъщност, автогол на Бобан Грнчаров след рикошет) при ситуация в която извеждащото подаване за техния нападател си беше доста съмнително. После в мача за Купата психологическият втори гол на Славия дойде след абсурдно неотсъждане на оффсайта, а беше очевидно нарушение дори и за тези, които нямаха добра видимост към т.нар. "линия на засадата". Не трябва да се подминава и това, че натрупването на редица реферски порязвания от предишни мачове води и до определен психологически срив в отбора. В едно от последните си интервюта, Феро си го каза в прав текст:

...идва момент, в който се натрупва негативна енергия. Футболистите са хора, особено чужденците – как да им обясним това, което става срещу отбора? Един мач, втори мач, когато върху даден човек се въздейства по подобен начин, идва момент, в който се обезверява, трудно се мотивира.

Гадно ми е да го призная, но това за демотивацията го прогнозирах още в началото на сезона, след мача ни на Герена (там също имаше поредица от неадекватни присъждания в наш ущърб).

Видимо класата на Ботев Пловдив, разликата между отбора от миналия сезон и този, се дава от чужденците – Бобан, Иршак, Рубен, Артур Енрике, Вандер. Също така видимо е, че има спад в изявите им на терена и в отношението към играта като цяло. Красноречив пример за който се сещам на прима виста е случка от мача ни на Овча купел за Купата. След здраво единоборство беше присъден фал срещу нас, замесеният в събитието Томаш Иршак реагира нервно на това отсъждане, метна топката, развика се, от яд дори захвърли ръкавиците (btw не понасям практиката от модерния футбол, полевите играчи да си слагат ръкавици в студеното време) и съответно получи жълт картон за апострофиране на рефера. Такова нещо от страна на чеха не можеше да се види по-рано, нямаше да го направи и не го правеше в началото на сезона. Винаги съм му се възхищавал как играе до последно, бие се като овчарско куче, гони до дупка и докато не свири съдията не спира, не се разправя и не се обеснява, независимо от ситуацията на терена. А сега...

Срещу БПФК има подмолна война, в това вече съм повече от убеден. И в интерес на истината, не в полза на определен отбор, наш противник, а от аванта за дребни мошеници, препитаващи се покрай футбола. Атаката върви и по фронта на психологическото въздействие, посредством мижитурките, горди с прозвището си "спортни журналисти", а в действителност работещи като обслужващ персонал на футболната мафия. То да е мафия, ами то кръчмарски рекет – диктатура на таблоида и "информирането като спектакъл" в пълния им извратен блясък, мамка му. Всевъзможни поръчкови статии вкарват интриги, пускат абсурдни "достоверности от кухнята". Пускат ни царевички и чакат да захапем, целят да се самоизяден заради усложливо предоставени "разкрития", а на пловдивчани малко им трябва от мухата слон да направят. Особено пък на Колежа лесно се пали кибрита на самоунищожението.

Засадата преди втория гол на Славия - 2  декември 2012

Атаките срещу нас не са от вчера, те започнаха още от миналия сезон в Б група, когато се знаеше, че имаме и амбиция, и способности, а и пари да атакуваме първото място. Ние бяхме единствените, които от самото начало твърдо заявиха целите си и това беше добредошло за футболната мафия. Ние бяхме (и си оставаме, за жалост) удобно пушечно месо за рекет. В битката ни за промоцията съдийството в нашите мачове беше обективно. Лошо няма, точно така трябва да бъде, но в нашия случай имаше редица моменти, когато съдийските отсъждания бяха твърде "неутрални". Дали е имало през последните 15 години някой друг претендент за каквото и да е било призово място в Републиката с толкова много получени наказания, при това в домакинските си срещи? Имаше поне 3-4 случая при които можеше да се даде дузпа за нас на Колежа т.е. преди да идем на Беркут и трескаво да драпаме за точки през пролетта. Знакът беше ясен – или си плащайте, или ще берете ядове. 

Е, брахме ги ядовете! Във възловия мач с Нефтохимик на Колежа получихме червен картон и не ни се даде дузпа! После дойде резачката във Варна на Коритото, повече от очевадна. Обективната свирка на скандалния мач с Етър (3:1) пък допълнително наля масло в огъня. Като десерт ни оставиха драмата с баража. Седмица преди мача, общоизвестните тотоиграчи от Своге се обаждат да ни се предложат, после пък реват като магарета, че сме ги били "пробили"...Та ако си бяхме платили (още есента) вси това щеше да ни бъде спестено и щяхме да финишираме с поне 10 точки пред втория в надпреварата на Източна Б група, сезон 2011/2012. В това съм абсолютно сигурен.
 

Така, че крушката си има опашка не от вчера. Далеч съм от мисълта, че трябва да хленчим и да се оплакваме, но пък не ни подхожда да се самоизяждаме и да се правим на великодушни футболни романтици, когато срещу нас се води подмолна кампания. Да загърбим личните си предпочитания, да смалим малко голямото си его и да се държим задружни. Само това ни спасява и ще ни направи още по-големи!

Не отричам слабостите, които имаме като клуб и отбор, но определено вярвам, че свободата има цена и трябва да сме готови да я платим. Да се приготвим за кръгова отбрана, защото, ако се изядем помежду си заради спекулации и интриги, крепостта ни ще падне без бой. Цяло десетилетие въжделеехме за "Свободен Ботев" и сега, когато го имаме трябва да браним завоюваното. Да се сплотим и да застанем и зад малкото, което сме постигнали на този етап от историята си!

Retrievably

Stay Classy On Your Ground

Football and sport in fact... the most important thing is that it is ultimately a human thing. An exchange of ideas, the feeling of unity and belonging, being part of a group. It is something that is a by-product of social evolution. Ultimately winning and losing means nothing and the pursuit of victory in place of everything else is entirely pointless. I think the most important thing is the part where you come together and enjoy being part of something positive that is bigger than just yourself. A shared journey. And part of that is respect. Di Matteo was not respected. The fans have not been respected. Relentless winning at the cost of all of the above would just erode the soul. Do you think Suarez diving is a great thing or that the Shakhtar players' conduct in Denmark is justified? They won after all, eh? Competition is great, but it isn't life or death. A sense of fairness, togetherness and sportsmanship is what stops sport from being entirely pointless.

I can understand a professional player placing a bigger importance on winning than I do. It is their livelihood after all. But I cannot understand a supporters who places it above everything else. I am very suspicious of those types of people. The ones who require validation via the proxy of people they've never met who happen to wear the same kit. The reflected glory to fill some hole in their psyche. I think people with that mentality are quite tragic. Childlike in a way even some call them "glory hunters"...