Сезона на канарчетата - 2013/2014

Чудесен сезон! Нищо не спечелихме, само малко подобрихме статистиката си, но въпреки всичко и всички (които ни пречиха) постигнахме нещото, което жадувахме от години - Ботев Пловдив играе готино, бие се здраво и води до пристрастяване. Почнахме с Феро, завършихме с Мъри. Бихме Левски София. След 15 години само сълзи ги бихме, мамка им, но биели сме, ще бием и занапред. Сполай на Бога и комплименти за момчетата в жълто и черно, успяха да ни накарат да истерясаме по този "Ботев 2013/14", както преди го правихме през най-добрите му години. 

Върхът на този сезон, типично по ботевистки обаче не е свързан с успех – най-високо стои онзи мач в Стара Загора и неговото второ полувреме. Единици са моментите в нашата история, когато сме се вдигали от 0:2 като гост и не просто сме газили, а направо навираме противника в малкия му пеналт. Ужасно страшни "канарчета" в онази дъждовна тракийска вечер! Е, бутнаха им аванта, чист гол ни отмениха в 90-та, лишиха ни от заслужен Х, педери нещастни, но това са подробности за аритметиката. Важното е, че точно тогава Ботев Пловдив пак стана шампион. Шампион на жълточерните сърца е най-големият успех, който 11 човека на игрището, могат да постигнат в живота си. Можеш да играеш за Палмейрас, Висла Краков, за Барса или Байерн, дори за Лудогорец и да отрупаш хола си с медали, но това е нищо. Да играеш в колежанско жълто и черно, да падаш и се изправяш по-силен от преди, това е великата магия, която прави Пловдивския Ботев толкова любим.

Факелът на жълточерната страст запали дори задрямала Монтана и запечата за поколенията милата картинка на местните деца, стоящи на моста на Огоста и радостно приветстващи нашите пътуващи легиони. Техният чистосърдечен жест казва всичко за отминалия сезон – играхме страхотно с един вълнуващ отбор и подкрепяхме поразително с една красива публика. Поклон пред ботевизма! Години наред ни сочеха с пръст и ни щамповаха с "хулигани", "лумпени", гледаха ни под лупа и само чакаха да стъпим накриво. Този сезон не им дадохме да гъкнат. Легионите носиха хилядолетната пловдивска цивилизация по стадионите навсякъде и предизвикваха възхита с безрезервната си подкрепа, чиста и необременена от омраза към противника. Енигматичният номер 12 беше винаги в играта – пазеше на вратата, атакуваше през центъра и по крилата, подаваше в средата – и никога не спираше да навива без да се щади ("заааапей със цяло гърло…") за своите момчета.

Независимо, че Ботев Пловдив не успя да добави трофей във витрината си, завръщането му в елита на българския футбол е впечатляващо откъм статистика. През изминалия шампионат "канарчетата" счупиха клубния 50-годишен рекорд за най-много победи навън. Какво постигнахме в шампионата 2012/2013:

Подобрени рекорди -

най-много победи като гост – 7 (стар рекорд – 6 от сезони 1962/63 и 1966/67);

най-много мачове без допуснат гол – 16 (стар рекорд -14 от 1962/63);

най-малко допуснати голове – 21 (стар рекорд – 24 от 1966/67);

най-малко допуснати голове като гост – 15 (стар рекорд – 16 от 1966/67 и 1993/94).

Изравнени рекорди -

най-много спечелени точки – 60 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95);

най-много постигнати победи – 18 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95).

Общо нашите завършиха с 18 победи, 6 равенства и 6 загуби, което е абсолютно изравняване с постиженията от вицешампионския сезон 1985/86 и бронзовия успех през 1994/95, за което: 

 

Благодарим ти, Вуйчо Ваньо! Благодарим ви, Тоше, Дана, Бобане-майсторе! Děkuji, Tomas! Ангел Рахов - завинаги един от нас! Obrigado Arthur, obrigado Vander!!...Благодарим ви, момчета, бяхте страхотни! Ще ни липсвате до следващия сезон!