Сезона на Мърляча с калъфката

Станимир Стоилов пристигна с огромно напомпано самочувствие с покритие, приблизително колкото е тиражът на българския "Дон Балон". Поиска много и го получи. Дори нещо повече - публиката на Ботев го преглътна, стисна зъби и не каза гласно всичко, което подозираше, че ще се случи. След 18 месеца работа в Пловдив може вече да се тегли чертата.

Стоилов e начело на отбор, мечта за всеки треньор в България - с модерна тренировъчна база, обезпечени условия за подготовка и селекция, свободен избор на спортно-технически решения, публика, която да го бодри и в тежки моменти. Въобще все фактори, които би трябвало да помогнат за изграждането на нещо впечатляващо. Лошо, но явно компетенциите на Мъри са далеч от претенциите му. Той взе отбора на 4-5-о място в класирането и след 18 месеца година нашите момчета са си пак там. Гръмко лансираното "ще подобряваме, ще надграждаме" всъщност се оказа едно излищно харчене на пари за нищо.
Под "правилното" му ръководство изиграхме 6 мача със шлагера Лудогорец и не спечелихме нито един. Гостувахме три пъти на ЦСКА и не им вкарахме нито гол. Три пъти бяхме на "Герена" и ни биха три пъти, и то с най-жалкия си отбор за последните 50 години. Мърлявият Ботев Пловдив завърши сезон 2013/2014 със серия от 4 поредни мача без да отбележи гол - 0:0 с Лудогорец, 0:3 с Литекс, 0:0 с ЦСКА и пак с Лудогорец - 0:1 във финала за Купата. И всичко това при положение, че Мъри (или Мърли, както вече е популярен) разполага с едни от може би най-класните играчи в българския футбол.

Има нещо тотално отблъскващо в цялостната "концепция" на този треньор, като се почне от самото му персонално излъчване, публичните му изказвания и се свърши с начина му на работа. С поведението си той многократно жегна ботевистката общественост, но това е друга тема, пък и самите ботевисти не са очаквали нещо по-различно. Обаче голямата болка на всички, които милеят за Пловдивския Ботев е играта на отбора. 

Футболът на Мъри се подчинява уж на т.нар. "тактическа дисциплина". При него няма импровизация, няма изненада, няма свобода да се твори на терена, да се правят нестандартни решения в хода на самия мач. Всичко в абсолютна противоположност на пловдивското разбиране за Играта. Мъри залага на методичното мачкане, скачане, търчане. Мъри излиза с една и съща игрова схема, тактика, замисъл срещу всеки съперник и почва "да се надиграва", както обича сам да казва. Това негово надиграване може да се обрисува като едно млатене, първо те, после ние и в такава последователност 90 минути, и на който му върже той печели. Нямаме удари от дистанция, нямаме светкавични контри, нищо въодушевляващо.
Общо взето картинката е една и съща - цък-цък в центъра, пас назад към Стахо, той шутира напред, следва боричкане по фланговете и ако върже да я вземем, топката се сипе в центъра, а там вече каквото стане. Ботев Пловдив през пролетта на 2014 има мачове в който за периоди от по 20-25 минути няма шутиране, изобщо някакво насочване на топката към противниковата врата!

Казват, че надеждата умирала последна. С Мъри обаче, надежда всяка оставете. Просто толкова си може и не ни остава нищо друго освен пак да стискаме зъби. Пак е нещо, защото иначе алтернативата е в пълната апатия към отбора...