Коледния подарък

Тъкмо да си заслужи похвалите за дето горе-долу закрепи отбора, Вили Вуцов взе, че се издъни като овчар на панаир на книгата. Отпаднахме от Купата, не е толкова болка, ама 0:3 в Пловдив от вечния ни подуенски синдром - това вече си беше жестоко и нямаше оправяне. Нищо не направихме с фокусите на Вуци - див ентусиазъм, надъхване, яко скачане и здраво ритане - негова запазена марка от години. Анализ на глупавите му треньорски решения е излишно да се прави, той не направи нищо по-различно от това, което повечето ботевисти очакваха. След като си тръгна излязоха наяве доста негативи от психологическо и спортно-техническо естество, за които ще трябва време да мине за да се излекуват. Трудно ще го запомним с нещо същество, освем може би със съновидението  му "За какво са ми крила, не съм самолет" и от там истеричния му инат да се бъхтим по игрището без флангови играчи. 

С оглед последните рокади в клуба най-хубавото е, че постепенно се изчистихме от левскарската хунта. Кривия, Мърли, Цанко, Херо, Чиликов, Вуцов работиха в клуба като кучето на нивата и с поведението си единствено допринесоха за затвърждаване на вродения ни негативизъм към всичкото софийско синьо. Тяхното изнизване тихомълком (но пък с подути джобове) е коледният подарък за всички жълточерни сърца.

Новият ни хоризонт е с Пепо и Коце. Успех, момчета! Каквото и да направите - обичаме ви! Няма нужда от излишни приказки, няма нужда да преигравате като "сините вождове" преди вас. Знаем се и ви вярваме. Ние сме с вас, така, както вие сте едни от нас! Живи и здрави, бъдете силни!

Една година като цяла една история

Ботев Пловдив играе, бори се и мечтае. Понякога бие, понякога пада. То така е май винаги било. Годината 2014 побира цялата му история само в 365 дни - гръмки настроения, бомбастични очаквания после пропадане, срив и наново изправя снага от жаравата на изпепелените си мечти. Дързък поглед в бъдещето, и отново, и отново, и отново...старата орисия - или тотално отписан за живот, или наблъскан с хипер надути очаквания. Просто Ботев Пловдив.

От януари до юни се залъгвахме с Хамзата, Ферибота, Мадагаскар-2 (любимо филмче на Лаута), рицаря на "правилния футбол" Сър Мов, бързия и яростен Домо с back-up легендата Везалов и любезния Педро. Истинско съзвездие в царството на сънищата! И се събудихме де, макар и с цената на "изпълнена задача" от колосалния Станимир Стоилов. Какво има да му се сърдим за безобразните ни мачове и липсата на доблест, липсата на грижа, дори на слабо усилие да се задоволи пловдивската амбиция по футбола? Мърлявият Стоилов похарчи чували с пари и успя - класира ни за евротурнир! Гранде успех на фона на мършавите години с Христолов. Подробности за дребнавци е, че стана през задния вход с 4-то място и загубен финал. С пожара от рекламните пана на "Лазур" изгоряха и надеждите за идващи насреща успехи в жълточерно. Челният сблъсък с тях не се състоя, само един Санкт Пьолтен дойде за сутрешното ни кафе.

Вече е друго, наближава обед, шеф Вуцов яко е запретнал ръкави в кухнята ни. Дали защото баща му тръгва от Ботев и му е придал частица от отношението към БПФК, дали защото просто темпераментът на Вуци съвпада с колорита на ботевизма, но засега му се получава. Велислав Вуцов, с всичките си минуси и плюсове като тренер успява да направи вкусно меню за апетита на пловдивчани. Ботев Пловдив играе весело, с много перипетии и без да се взима на сериозно. Дали е 8-и или 5-и на кого му пука, нали прави мачове 3:3 като домакин, губи в последната секунда на Герена и хвърля бомба в Ловеч. Това е стойност, а не безпочвените каламбури от празни приказки за "надграждане", "облик", "владеене на инициатива".

Играем с Чунчуков, Гамаков и Алекс, държим се здраво в реалността с Цар Иван (да се свети името му!), Мацата и Иршак, и се радваме на живота, който имаме. Живот с Ботев Пловдив (завинаги!).

Една година като цяла една история. Една година в която единствено липсва "Колежа" за да бъде щастието пълно. Кога ли пък е имало пълно щастие с Ботев Пловдив? Няма значение!  Щастието, всъщност, е да живееш с Ботев Пловдив. Бъди благословен, Мой Ботевъ!

Keep calm and just support

Запезете спокойствие и подкрепяйте пловдивските "канарчета". Запазете спокойствие и не се поддавайте на емоция. Мнозина слагат знак на равенство между каламбура от събития с Корпоративна търговска банка (КТБ), сагата "Дебелян иска да лапне цялата държава" и състоянието на т.нар. "Проект Ботев". Сигурно има резон, драматургията (или може би по-скоро симулацията на драма) около КТБ да се връзва с настоящето и бъдещето на "жълточерните", но преди всичко трябва спокойствие за да има трезва оценка. Само едно е ясно към момента - ботевизмът е превърнат в разменна монета на боричкания извън обсега на действие на институцията "Ботев Пловдив". И точно поради това не трябва ботевистите да се обвързват с лично отношение към манджата, която притоплят и пробутват разни новоизлюпени политичари, набедени юристи, мъгляви банкови корифеи, абонати на дебелариуми и прочие сволач от българското ежедневие. Пред ботевизма стои една единствена цел и задача, която да се преследва оттук насетне - построяването на "Новия Колежа". Не бива да сме наивници и с убеденост трябва да признаем, че ще ни използват и в бъдеще. Майната им! Искаме си Колежа, без значение дали КТБ или КГБ ще го построи. Подкрепа само за тези, които бранят Ботев Пловдив, за другите си има вестници и телевизии да ги дават и чешат егото им.

Драматичен Ботев - истинския Ботев

Само до преди 2 месеца нещата в Пловдив изглеждаха по съвсем различен начин. ПФК Ботев се радваше на стабилно финансиране и гледаше дръзко, поне привъжениците му, в бъдещето. После вси се обърна и клубът се върна в добре познатото си русло на мъглявина и болка от настоящето. Изигра един трагичен финал за Купата, сякаш повече за протокола и в добавка към поредицата разочарования от историята си. Нищо ново под слънцето. С годините все по-силно помръкват чисто статистическите стойности, защото Ботев няма с какво съществено да се похвали вече повече от 25 години. Към момента играе в така мечтаните преди време евротурнири, но и това някак си стои просто като случаен щрих в картинката. Ботев Пловдив пак е болен и пак единственото, което има значение за съществуването му е верността на тези, които го следват. Доскоро беше един "амбициозен проект", който привличаше всякакви екземпляри, жадни за пари и бързи успехи. Сега отново е сам в драмата си и само онези, вечно недоволните с жълточерни шалчета, стоят около болното му тяло. Те са Ботев Пловдив, те са всичко, което има. Парите идват и си отиват, също като футболистите, пари се печелят на комар и се губят на улицата. Било каквото било, прах при прахта, пепел при пепелта.
А какво ли би бил Ботев Пловдив, ако нямаше драма? Сигурно поредния мегапродукт с който да се фукат индивидуалисти без лична стойност в живота. Силата да обичаш, това е пловдивският ботевизъм. И колкото повече Ботев страда, толкова по-силно да го обичаш!

Allez ЛюБотев!!!

Любослав Пенев стана треньор на нашия отбор! Голямо име във футбола, спорна фигура в живота, но може би такъв ни трябва сега в създалата се ситуация. Другото при него, което всъщност най би радвало нашата публика е, че ЛюБо подчертано залага на младата кръв и е противник на чужденците, които нямат класа. Една притча твърди от старо време, че най-тъмно било преди зазоряване. Пристигането на Любослав Пенев за старши ръководител на отбора е като зора на разсъмване след мрачния "сезон на Мърляча". 

Завареното наследстово никак не е добро, Станимир Стоилов му оставя обезличен отбор - без изградена основа, гръбнак, без изразен стил на игра и с редица пропуски във всички компоненти на играта. Нещо повече, мърлявото управление от последните няколко месеца изглежда е водело към преднамерени щети за клуба. Така и не стана "ясно и гласно" защо Стоилов си тръгна 2 дни преди старта на предсезонната подготовка. Версиите логично са две, като и двете са хипер нелицеприятни - едната, че Мърли се опитал да се облажи в тандем с новоназначения (само на 2 дни директор) Херо с комисионни по привличане на поредния мега "надграждащ" играч от Румъния. Втората, Стоилов нарочно е чакал до последно да обяви оттеглянето си за да вкара в огромно затруднение ръководството на клуба със ситуация при която няма време да отреагира. Върхът на наглостта му обаче беше прехвърлянето на вината към привържениците, нещо, което слагачески журналисти от София прегърнаха на момента и развяха като "опорни точки" в опита си да замажат разкритата некадърност и непочтеност. 

Точно преди година и половина посрещнахме Стоилов за добредошъл с предупреждение, не хранехме особени топли чувства към него, точно поради съмнения в чисто личностните му качества. Сега се разделяме с още по-студено отношение. В крайна сметка такъв е животът и продължаваме напред. Ботев Пловдив не е "проект" с който някои да си подклаждат амбициите, Ботев Пловдив е отношение! Отношение към света, към хората, към Играта.
Да пожелаем успех на Пенев и ЛюБотев, кураж и най-вече хладнокръвие. За Ботев Пловдив се иска трезв ум и яка душа за футбол.
Allez ЛюБотев!!!

Сезона на Мърляча с калъфката

Станимир Стоилов пристигна с огромно напомпано самочувствие с покритие, приблизително колкото е тиражът на българския "Дон Балон". Поиска много и го получи. Дори нещо повече - публиката на Ботев го преглътна, стисна зъби и не каза гласно всичко, което подозираше, че ще се случи. След 18 месеца работа в Пловдив може вече да се тегли чертата.

Стоилов e начело на отбор, мечта за всеки треньор в България - с модерна тренировъчна база, обезпечени условия за подготовка и селекция, свободен избор на спортно-технически решения, публика, която да го бодри и в тежки моменти. Въобще все фактори, които би трябвало да помогнат за изграждането на нещо впечатляващо. Лошо, но явно компетенциите на Мъри са далеч от претенциите му. Той взе отбора на 4-5-о място в класирането и след 18 месеца година нашите момчета са си пак там. Гръмко лансираното "ще подобряваме, ще надграждаме" всъщност се оказа едно излищно харчене на пари за нищо.
Под "правилното" му ръководство изиграхме 6 мача със шлагера Лудогорец и не спечелихме нито един. Гостувахме три пъти на ЦСКА и не им вкарахме нито гол. Три пъти бяхме на "Герена" и ни биха три пъти, и то с най-жалкия си отбор за последните 50 години. Мърлявият Ботев Пловдив завърши сезон 2013/2014 със серия от 4 поредни мача без да отбележи гол - 0:0 с Лудогорец, 0:3 с Литекс, 0:0 с ЦСКА и пак с Лудогорец - 0:1 във финала за Купата. И всичко това при положение, че Мъри (или Мърли, както вече е популярен) разполага с едни от може би най-класните играчи в българския футбол.

Има нещо тотално отблъскващо в цялостната "концепция" на този треньор, като се почне от самото му персонално излъчване, публичните му изказвания и се свърши с начина му на работа. С поведението си той многократно жегна ботевистката общественост, но това е друга тема, пък и самите ботевисти не са очаквали нещо по-различно. Обаче голямата болка на всички, които милеят за Пловдивския Ботев е играта на отбора. 

Футболът на Мъри се подчинява уж на т.нар. "тактическа дисциплина". При него няма импровизация, няма изненада, няма свобода да се твори на терена, да се правят нестандартни решения в хода на самия мач. Всичко в абсолютна противоположност на пловдивското разбиране за Играта. Мъри залага на методичното мачкане, скачане, търчане. Мъри излиза с една и съща игрова схема, тактика, замисъл срещу всеки съперник и почва "да се надиграва", както обича сам да казва. Това негово надиграване може да се обрисува като едно млатене, първо те, после ние и в такава последователност 90 минути, и на който му върже той печели. Нямаме удари от дистанция, нямаме светкавични контри, нищо въодушевляващо.
Общо взето картинката е една и съща - цък-цък в центъра, пас назад към Стахо, той шутира напред, следва боричкане по фланговете и ако върже да я вземем, топката се сипе в центъра, а там вече каквото стане. Ботев Пловдив през пролетта на 2014 има мачове в който за периоди от по 20-25 минути няма шутиране, изобщо някакво насочване на топката към противниковата врата!

Казват, че надеждата умирала последна. С Мъри обаче, надежда всяка оставете. Просто толкова си може и не ни остава нищо друго освен пак да стискаме зъби. Пак е нещо, защото иначе алтернативата е в пълната апатия към отбора...

Златното момче

 

Отиде си. 

Завинаги. 

Георги Славков - ЗАВИНАГИ! 

Пресели се в небесните футболни терени. "Златната обувка" на пловдивския футбол остана в своята вечна 90-та минута и блести по-ярко от всякога преди. Безсмъртна звезда. 

Толкова ми е тъжно, думи не стигат да го опишат...

Заради него станах от Ботев. 

Заради него се запалих по тази проклета игра футбола. 

Той вкарваше голове, много голове. Отвсякъде вкарваше - от фаул, с дрибъл, с шутове, със задни ножици, с глава. Играеше и се биеше. Истински лидер, вдъхновяващ пловдивски гамен, дарен от Бога да прави нещата различни. Когато отиде в ЦСКА...сякаш светът свърши за мен. Ходех като болен и само питах батковците в квартала "какво ще правим сега без него?". 

Бенкса беше героят на моето детство. Ходех да гледам филмите със Стив Макуин, а на живо моят супергерой беше той, Славков.

Отиде си, остана само тъгата и паметта за златното момче със заразителна усмивка. И не ще умре! Заради хилядите, които възпламеняваше с голове. Заради хилядите, които подлуди с онази чудна игра и онзи вълшебен Ботев Пловдив. Не ще умре, не ще умре...

Почивай в мир, Бенкс!