Историята ще ни оправдае

Безмълвно. Стоим в ступор и няма думи с които да го изречем. Очите гледат, но не вярват, мозъкът блокира от вида на стореното.

26 ноември 2003 година. Димитър Христолов-Селския поруга 86-годишен символ (Пловдивският Ботев приема за официални свои цветовете жълто и черно през 1917). Толкова е тъп, че едва ли съзнава стореното. В мач за националната купа, отборът на Пловдив загуби с 0:5 в София, но след време кой ще ти го помни. Раната е отвъд футбола, отвъд играта в мача, резултата. Нарича се гавра с паметта на десетки хиляди хора.

И понеже днес в "Република Пловдив" (а и като цяло в Българията) трудно се дири сметка, редно е да оставим белег за поколенията за да отсъдят след години размерът на раната. 

"Римските" екипи са завършената картина на безобразието христолово. От есента на 2000 година Митьо Селкият твори чутовни мерзости и по всичко личи, че скоро няма да се спре. Нефелната спортна общественост още ли се чуди защо ботевистите негодуват и се бунтуват? Българите винаги сме се славели с късата си памет, та за да не мине тихо и този срамен ден в историята, нека с рекапитулация да отбележим сторените мерзавщини от Христолов досега.

 

През пролетта на 2001 година той изгони от клуба с обвинения, че не му се подчинявали (даже "зло му мислили") следните играчи:

1. Сашо Ангелов

2. Тодор Симеонов
3. Манол Георгиев
4. Асен Караславов-Молива
5. Николай Киров-Белия
6. Васко Кръстев
7. Армен Амбарцумян
8. Георги Владимиров
9. Георги Ив. Георгиев
10. Иван Танчовски
11. Спас Колев
12. Димитър Хаджиев
13. Красимир Димитров
14. Шенер Ремзи
15. Христо Стаев
16. Пламен Крумов

Есен`2002:

1. Васил Колев
2. Мариан Тодоров
3. Енгибар Енгибаров

През есента на 2003 г. натирени бяха:

1. Румен Иванов-Коча
2. Мариан Германов
3. Гриша Иванов
4. Стефан Киков
5. Васил Димитров
6. Автондил Гвианидзе
7. Стоян Терзиев-Мечката
8. Йонко Неделчев-Багажника
9. Свилен Стоилов
10. Милен Кунчев

Същевременно заради пословичната си стиснатост и липса на елементарни човешки обноски, той не можа да задържи в отбора "млада кръв" с футболно бъдеще. Христолов изпусна Мартин Камбуров, Борислав Димитров, Иван Георгиев, Румен Попов, Георги Гривов. Знаково за това му поведение е случая с вратарчето от Битоля, Паце Коруновски, студент в НСА, който от септември`2002 до февруари`2003 бе държан "на проби" с обещанието "утре подписваме". Празните приказки и въздухарски обещания на "предприемача" от Крумово, дори Народна библиотека "Иван Вазов" не може ги побра в хранилището си.

Христолов е вече четвърта година на стадиона в квартал Каменица. С арогантното си поведение и лъжи няма как да не предизвика омерзение и омраза у иначе хора ларж като пловдивчани.
А Ботев Пловдив ще го бъде! Дали след 5, 15 или 20 години, клубът ще го бъде. Ще надмогне гаврите, ще надживее обидите и сплетните, ще оцелее. "Не ще умре, не ще умре един отбор в (поне) едно сърце..". Рано или късно всичко на този свят се връща. А дотогава:

Хайде, Боби!

Когато дойде на "Колежа" беше просто един от онази банда от Долна баня на Петьо Курдов. Твоята игра и твоите голове те направиха №1 за Трибуна Изток. Боготворен си за всичко, което ни даде в трудните битки за оцеляване. Никога няма да забравим колко мача взе сам, така както го направи в София срещу "Рилецо".
Сега някои те оплюват и обвиняват. Прости им! Любовта, понякога заслепява. И те, и ние, всички жълточерни искаме голове и победи. Прости, така както и ние ти прощаваме – когато бъркаш и се моткаш в пенала, когато пропускаш. Прости ни за това, че толкова много искаме от теб. Ти оставаш нашето знаме, нашата футболна гордост сега, когато е толкова мъчно да изправиш глава и твърдо да заявиш своята жълточерна любов.
В последните години ти си единственият за когото си заслужава да отидеш на стадиона. Не просто защото си от нашите, а защото знаеш тази игра, можеш да я правиш, играеш я. Ние ценим това. Толкова е важно да имаме своя красив Ботев Пловдив!
Ти знаеш кои са играли на "Колежа" – плеяда класици – Чико и Тумби, Кючуков, Сашо Иванов, Бенкса, Зехтински, Васко Симов, Гецата и Коце Видолов. Опитай се да станеш един от тях. Нашата история те задължава...
Давай, Боби, вкарвай! Ние сме с теб и те обичаме! Искаме те в национала!

Благодарности за всичко

Искаме да благодарим на нашия отбор за играта му през полусезона. Искаме да благодарим за разтърсващите мигове, които ни поднесе.

Искаме да благодарим на момчетата, че въпреки “скромното, но точно” отношение на президента те все още са при нас. Искаме да благодарим на всички за всеотдайната им и концентрирана до последната минута игра в Дербито. Искаме да им благодарим за това, че дотикаха нещата до 3:4 в Симитли и не се огънаха при 0:3 във Варна. Искаме да благодарим и за "потенциала" (както каза президента), който демонстрираха на Овча Купел и който ни спаси от разгром срещу Нафтекс и Марек. Искаме да благодарим за отношението им към привържениците.

Искаме да благодарим на нашия вратар Лилчо за спасените дузпи и хилядите отразени удари. Да благодарим на Мечката за малкото му грешки в защита. Хиляди прегръдки за халфовете, благодарности и на нападателите за постигнатите резултати в атака, корнери, дузпи, фалове пред дъгата. Искаме да благодарим и на треньорите, които въпреки многото въртележки успяха да съхранят вярата ни, че още сме в играта.

Искаме да благодарим, но не можем. Сълзите ни пречат...

Има ли пилот в самолета?

На "Колежа" отдавна витае усещането, че всичко се случва като във филм на ужасите, режисиран от садистичен клоун! Уимбълдън от периода 1987-1992 може само торти и пасти да яде пред това, което е Ботев Пловдив`99-...!!!

Сега след подмяната на Митко Джоров с Трифон Пачев, нищо не ни остава освен да чакаме президентът с характер да докара в отбора Дженифър Лопес и да играем само демонстрационни мачове. И без това резултатите до момента са ни такива – два пъти 3:4 (единия път след като си водил с 3:1), 2:4, 0:3 и 0:5, и заради тръпката – победа над шампиона!

На "Колежа" пак се пише история! Това едва ли успокоява изтерзаните жълточерни души, защото друг случай в БГ-футбола, като нашия просто няма. Такова нещо не се е виждало. За по-младите, на които им е трудно все повече да приемат Ботев Пловдив като сериозен и елитарен клуб, само ще припомня фактите, който ни пращат в историята, но с обратен знак:

- шефът "урежда" предсезонна подготовка в Турция, завършваща със задържането на отбора в полицейски участък в Одрин заради неплатен хотелски престой!

- изпадане в Б, след като шефът гони 14 футболисти, оставили отбора 7-ми през есента в А!

- шефът назначава за изпълнителен директор бивш шахматист, и то локомотивец, Тороз Папазян!

- седмица преди новия шампионат, шефът гони треньора, който връща отбора в А група без загуба!

- шефът барикадира стадиона като чилийски затвор, а му обират съблекалнята като пазарска сергия!

- шефът подписва "договор за сътрудничество и обмен" с аматьорския ФК Брестник от ІV-та дивизия!

- шефът нарича публиката на отбора "изроди", а преди това "терористи" и "виновни за изпадането"!

Това пък, че шефът има мерцедес за десетки хиляди евро, а клубът няма собствен автобус е друга история. За настоящето на нашия отбор просто няма какво да отбележим освен това, че свещената фанелка носиха и носят такива "потенциали" като Чушката и Багажника, а най-добрият ни халф е Вратаря 100-кила!

Единственото ясно нещо за бъдещото на "гордостта на Тракия, славата на Пловдив" е че може и да е по-лошо от сега. Историята продължава, а в задачата се пита има ли пилот в самолета или по-скоро има ли разсъдък президентът?

Счита се, че пълен стадион и успехи са равни на умна клубна политика. При нас празнината на "Колежа" изглажда е пропорционална на нечия друга празнина.

През 2002

Отминалата 2002 година със сигурност е най-противоречивата и странна в историята на любимия Ботев Пловдив Футболен Клуб.

Навършихме 90 години.

Завърнахме се в А-група.

За благодарност, Тенчо го махнаха.

От федерацията ни линчуваха два-три, пет пъти.

Селският си нареди нова управа в клуба.

Нарекоха ни терористи.

Загубихме с 3:5 от кюстендилския отбор и съдията Йордан Сталев на нивата в Лаута.

Вкарахме 17 гола, а получихме два пъти повече само за 13 мача в един полусезон.

След Общото събрание на 11 октомври 2002, кланът "Христолови" (брат, сестра, син, снаха) постави шефът на Държавната агенция по приватизацията, Апостол Апостолов и шефът на Панаира, Атанас Радев в Управителния съвет на клуба. И двамата не са лоши хора, но определено Селският го направи това за да се сложи и на "новото време", така както преди се слагаше на генералите Михо Михов, Никола Колев, Стефан Попов, Гиньо Тонев. От тях му дойде баницата с ремонтния завод за самолети, части от ВМЗ-Сопот и държавната поръчка за обзавеждането на щаба на многонационалната бригада "Югоизток". Двамата нови в управата на БПФК са параван. Веднъж за пред публиката на отбора и второ, за пред ченгесарите от НДСВ. И няма кой да го бутне в Пловдив скоро.

Какво печели от това ботевизма? Нищо, а с увеличаването на капитала на акционерното дружество се затрива и последния шанс за запазването на 90 годишната традиция. 

Сега през новата година остава да чакаме развитие на поредната смехория - "договорът за приятелство" между ПФК Ботев 1912 на Христолов и ФК Милан на Берлускони. Уникално ще е! Ама умряха балъците. Борбата продължава.

Искаме Боби в национала!