Историята ще ни оправдае

Безмълвно. Стоим в ступор и няма думи с които да го изречем. Очите гледат, но не вярват, мозъкът блокира от вида на стореното.

26 ноември 2003 година. Димитър Христолов-Селския поруга 86-годишен символ (Пловдивският Ботев приема за официални свои цветовете жълто и черно през 1917). Толкова е тъп, че едва ли съзнава стореното. В мач за националната купа, отборът на Пловдив загуби с 0:5 в София, но след време кой ще ти го помни. Раната е отвъд футбола, отвъд играта в мача, резултата. Нарича се гавра с паметта на десетки хиляди хора.

И понеже днес в "Република Пловдив" (а и като цяло в Българията) трудно се дири сметка, редно е да оставим белег за поколенията за да отсъдят след години размерът на раната. 

"Римските" екипи са завършената картина на безобразието христолово. От есента на 2000 година Митьо Селкият твори чутовни мерзости и по всичко личи, че скоро няма да се спре. Нефелната спортна общественост още ли се чуди защо ботевистите негодуват и се бунтуват? Българите винаги сме се славели с късата си памет, та за да не мине тихо и този срамен ден в историята, нека с рекапитулация да отбележим сторените мерзавщини от Христолов досега.

 

През пролетта на 2001 година той изгони от клуба с обвинения, че не му се подчинявали (даже "зло му мислили") следните играчи:

1. Сашо Ангелов

2. Тодор Симеонов
3. Манол Георгиев
4. Асен Караславов-Молива
5. Николай Киров-Белия
6. Васко Кръстев
7. Армен Амбарцумян
8. Георги Владимиров
9. Георги Ив. Георгиев
10. Иван Танчовски
11. Спас Колев
12. Димитър Хаджиев
13. Красимир Димитров
14. Шенер Ремзи
15. Христо Стаев
16. Пламен Крумов

Есен`2002:

1. Васил Колев
2. Мариан Тодоров
3. Енгибар Енгибаров

През есента на 2003 г. натирени бяха:

1. Румен Иванов-Коча
2. Мариан Германов
3. Гриша Иванов
4. Стефан Киков
5. Васил Димитров
6. Автондил Гвианидзе
7. Стоян Терзиев-Мечката
8. Йонко Неделчев-Багажника
9. Свилен Стоилов
10. Милен Кунчев

Същевременно заради пословичната си стиснатост и липса на елементарни човешки обноски, той не можа да задържи в отбора "млада кръв" с футболно бъдеще. Христолов изпусна Мартин Камбуров, Борислав Димитров, Иван Георгиев, Румен Попов, Георги Гривов. Знаково за това му поведение е случая с вратарчето от Битоля, Паце Коруновски, студент в НСА, който от септември`2002 до февруари`2003 бе държан "на проби" с обещанието "утре подписваме". Празните приказки и въздухарски обещания на "предприемача" от Крумово, дори Народна библиотека "Иван Вазов" не може ги побра в хранилището си.

Христолов е вече четвърта година на стадиона в квартал Каменица. С арогантното си поведение и лъжи няма как да не предизвика омерзение и омраза у иначе хора ларж като пловдивчани.
А Ботев Пловдив ще го бъде! Дали след 5, 15 или 20 години, клубът ще го бъде. Ще надмогне гаврите, ще надживее обидите и сплетните, ще оцелее. "Не ще умре, не ще умре един отбор в (поне) едно сърце..". Рано или късно всичко на този свят се връща. А дотогава: