Без догма

През 1887 г. Захари Стоянов не могъл лесно да намери средства да издаде написаната от него Ботева биография. За портрета на "Войводата от Калофер", който искал да приложи към своята книга, Захари Стоянов пише:

"Употребих най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив, доколкото това беше възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме оня, който туряме и който е работен в Лайпциг. Той е фотография от 1875 г. Тоя портрет е най-верният от всички, които той е оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем не си приличат, както да не са на един човек."

Отпечатването на книгата от великия възрожденец съвпада с издаването на "Портрет на Войводата" изпълнен с черен молив от Георги Данчов–Зографина през 1887 година. Това дава основание да се мисли, че единият от художниците е той. Захари Стоянов и Георги Данчов са били близки и не може Зографинът да не е бил поканен да помогне с илюстрация за книгата. В подкрепа на версията за Ботевото изографисване от Данчов излиза и Стоян Заимов - в критичните си бележки за книгата, той отбелязва, че портретът от Данчов бил по-верен.

Много по-късно се изяснява, че третият художник на Ботевия образ през 1888 г., се казва Димитър Панайотов, непознат за широката българска общественост. Той бил редактор на търновския вестник "Янтра". Знае се, че на първа страница на своето издание помествал графични портрети на български политически и културни дейци. От Димитър Панайотов е гравюрата, с която пък е илюстрирана книгата на Захари Стоянов, "Васил Левски (Дякона)", издадена в Пловдив през 1884 година.

Ранните Ботеви изображения до голяма степен се различават, дори първият му изобщо паметник, този във Враца (оригиналният, не сегашният гранитен) го показва с различен лик от популярния му сегашен образ. Във времето са се наложили няколко почти еднотипни илюстрирания, сякаш за да претворят заклинанието на Захарий по повод на някои подмятания за "нехранимайко, вагабонтин, хайдук, авантюрист и харамия" - "Аз ще направя от Христо Ботйов кумир за българската младеж".

До наши дни Ботйов е рисуван за различни издания, календари и плакати от стотици художници. Великанът на духа е представян и в монументални платна с неговите четници и други негови съратници, а в много български градове има негови бюстове. 

В архива на БАН се съхранява едно от първите художествени изображения на кораба "Радецки" и Ботевата четата. Дело е на художника Лазар Биненбаум. Той е роден през 1876 в Одрин, после семейството му емигрира в Руската империя преди да се установи в края на XIX век в Пловдив. Учи в Мюнхенската художествена академия. От 1918 г. се установява в Цариград, където остава до края на живота си през 1953 година. Автор е на портрети на Стамболов, кайзер Вилхелм II, Мусолини, Ибрахим Рефет Беле.

Повод за тези редове е неотдавнашният спор в ботевистката общественост как точно да се показва ликът на клубния патрон в клубната пропаганда. Дали в канонично строгото му изображение, наложено през втората половина на ХХ век или всеки творец може да изобразява великият бунтар по начина по който само го възприема. Отделно стои въпросът доколко се преекспонира ликът на Христо Ботйов в злободневието сегашно. 

Национализмът има своята политическа философия, обосновка и мироглед, които заслужават уважение и почит. Но те не подстрекават вресливи изстъпления, претендиращи да са изрази на патриотична вярност и отношение. А когато се преиграва с тях, фактически е тотално принизяване на чистоплътни идеали за национална самоидентичност и общочовешка стойност до ниво на плажни кърпи, татуси, порцеланови чаши, стенни часовници, графити, химически ароматизатори.

Парадирането със символи единствено насажда в публиката търпимост към повърхностен, еклектичен и кичозен вкус, фалш и празнословие. Ботев Пловдив е първо - футболно дружество и чак после патриотична организация. Христо Ботйов е първо - общочовешки символ на вяра и свободолюбие, и чак после патрон на една обществено значима за пловдивчани дейност каквато е футболът.

 

 

Вървете след Ботев

Ядосайте се, идете на мач!

Хайде, всички вие, които твърдите, че не се интересувате от политика, ядосайте се. Бъдете гневни на воля. Вбесете се и излезте на трибуните, после по улиците. Стига стойте настрана, не защото не се интересувате, а защото ви мързи. Излезте най-сетне. Излезте да ядосате мисирките и да им оберете хейта, ама с вдигнат среден пръст.

Идете на мач. Идете да видите играта на пловдивски терен. Идете да освиркате свинските черва, които ни влачат. Да си излеете гнева от отиграванията на петлешковци, копринковци, калинстоянчовци, сарафовци, оня врачанския, дето никой не му знае името, кмета от каратето, пластмасовия съдия, на тиквата ибриците.

Ядосайте се най-сетне, не заради това, че сметката ви за ток и такса смет я надуват нагли галфони. Ядосайте се заради вас си. Ядосайте се, идете на мач. Само там остана свободата. Не чакайте покана, не чакайте подкрепа, отвсякъде дебнат предатели и лицемери.

Не се ядосвайте за пари. И без това никога няма да ви стигнат. Ядосайте се мъжки. Ядосайте се заради всички избълвани лъжи по ваш адрес.

Ядосайте се, но не на масата вкъщи, на две ракии в компания. Ядосайте се навън. Не вдигайте напразно шум. Не крещете само хаотично в пространството – празно като държавата ни. Ядосайте се по пловдивски, истински и ефектно.

Ядосайте се, идете на мач!

Пожарът на бунта да гори

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

 

При този прогнил режим на алчни простаци, където гласове се купуват, а правосъдието е произволно, нека всеки един ботевист се изправи и изрази гражданска доблест! Кураж в борбата срещу произвола и лъжите.

Хората на Пловдив трябва да се изправят обединени срещу хунтата на подлогите, която се опитва да рекетира, руши и граби за пореден път.

Има директна атака с цел да бъде овладян Стадион Ботев като инфраструктура от група нехранимайковци, подлоги на всяка политическа власт. В Общински съвет на Пловдивград има две бизнес формирования - лобито на боклукчиите (заради които се иска двойно вдигане на такса смет) и "Браво, Пловдив", които са свързани с един бивш бопаджия, спряган за човек на трафика по държавните граници.

"Браво"-то се издържа от Иван Петлешков, директор на Кюстендилския клуб в Пловдив по времето на тото-Коко Динев. Формацията излъчва и замкмет на Града, в лицето на г-н Ерол Садъков. Та тия двамата искат да сложат всички спортни обекти (стадиони, игрища, басейни и зали) в един джоб. Да се направи общинско предприятие, което да се разпорежда с обектите, като всъщност се търси лична изгода чрез отдаване на стопанисването на техни хора. Печално известно е, че когато Община Пловдив се грижи за нещо, то бива разграбено и съсипано (примери - Голямата къща, Градски транспорт).

Всичко предстои да бъде официализирано чрез гласуване на общинската сесия на 19 Декември 2024. Петлешков и хората му вече владеят Кюстендилския клуб чрез обществената поръчка за строежа на трибуната им, дадена на техен човек. Искат сега да лапнат и съоръжението на "Източен" 10 с прилежащите му помещения и зали. Залите вероятно ще да бъдат бутнати, ако това общинско предприятие реши да презастрои квартал Каменица с още кооперацийки. Община Пловдив е наведена, защото знае, че патрони на тия са от "държавни органи" и че ползват протекции от най-високо политическо ниво (Президентство, Събрание, Министерство, Агенция). Контролират не само КПП-тата на държавата, но и националната ѝ сигурност.

Директор на този вид "национална сигурност" е един врачанец, който все повече влиза в ролята на арменски поп. По едно време беше излязъл в нелегалност, защото му искаха оставката и гражданите бяха активно протестиращи по улици и площади. Обаче като дойде правителството на Главчо, изведнъж изпълзя като гущер на припек и започна пак да се занимава с несвойствени дейности.

Първо пое да разследва кой е дал лиценз на болницата "Мама и аз", а всеизвестно е, че решението е дал Министерският съвет. След това пък се "самосезира" от репортаж по телевизията, в който журналисти купиха отговорите от матурите на зрелостния изпит по български език. Междувременно проспа - кражби на асфалт по националната пътна мрежа, ПАВЕЦ Чаира, взривяване на складове с боеприпаси, Чирен, Булгартрансгаз, Брендо, оня Галевия, дето хвърли топа в тях си докато нашите "служби" го диреха по света, Боташ и прочие...

Към момента тоя врачански елемент взима активна позиция в рейдърството над фирмата "ПФК Ботев Пловдив АД", собственост на Лусид Футбол Холдинг БГ.

За честта, суетата и някакви пари

"С Ботев Пловдив никога не е скучно!" е стара максима още от времето на дядо Евмолп, може би. Днешната ботевистка не-скука обаче е доста различна от обичайните. Породена от поредна гражданска война, тя застрашава фундаментите на този стар велик клуб. Малка група фенове, подбудени от знайни "герои на нашето време" се въвлича в интрига, злепоставяща цялата ботевистка общественост. Срещу тях се изправя мнозинство, подкрепящо настоящата клубна политика и организация. Картите са свалени и отчетливо се различава кои къде са на барикадата. Разделението не е лидерско, не е заради трагични резултати, излъгано доверие, празни обещания или пък пренебрегнат глас на публиката. Делението се корени в дълбоко принципни различия. Едните са хора за които Ботев Пловдив е много повече от клуб – живот и страст е, без дивиденти, без комерсиални обвързаности и които искат нормално функциониращ клуб. От другата страна са защитници на конюнктура от меркантилни интереси и зависимости, обвързаност и "криворазбрана цивилизация".  

Откачената 2023 година

Ботев Пловдив изпрати поредна откачена година от 111-летната си история. Умопобъркващо е, ако човек се абстрахира от статистиката и проследи събитията мач по мач, седмица по седмица. За 12 месеца клубът се спусна до дъното на ада, изпи горчиви чаши, обра подигравки от близо и далеч, и в крайна сметка се въздигна като феникс (отново). Дори мачът с нахлуване на публика на игрището и ритуално сваляне на фланелки от играчи не бе върхът на драмата. Тя се самовъзпроизвеждаше отново и отново всеки път, когато си мислехме, че повече от това няма накъде. Криво-ляво статистиката бе добутана до 2 загуби повече от победите ни. За 40 официални мача отборът ни спечели 14 пъти, 10 мача завърши наравно и нямаше радост в 16 срещи. Завършихме обаче впечатляващо с 9 поредни мача без загуба. 

Не че не сме го правили и преди. Последно други подобни серии имахме в края на 2019 г. - 7 поредни победи с Феро, лека му пръст, както и есента на 2017-та с Белия - 15 поредни без загуба. Но сега някак си звучи по-гръмко на фона на мизерните игри, в пряк и преносен смисъл, от януари до септември.

10/02/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:0
18/02/23 ЦСКА-София – Ботев Пловдив 3:1
26/02/23 Ботев Пловдив – Берое 1:0
04/03/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:2
10/03/23 Септември – Ботев Пловдив 2:1
19/03/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 1:1
10/04/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 2:1
17/04/23 Ботев Пловдив – Спартак Варна 1:1
24/04/23 Славия – Ботев Пловдив 0:0
29/04/23 Ботев Пловдив – Левски София 0:1
04/05/23 Пирин – Ботев Пловдив 2:4
07/05/23 Ботев Пловдив – Лудогорец 0:2
13/05/23 Славия – Ботев Пловдив 1:0
19/05/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:2
23/05/23 Арда – Ботев Пловдив 2:1
29/05/23 Ботев Пловдив – Славия 0:0
01/06/23 Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
06/06/23 Ботев Пловдив – Арда 0:3
16/07/23 Локомотив Пловдив – Ботев Пловдив 1:1
22/07/23 Ботев Пловдив – Левски София 1:3
29/07/23 Пирин – Ботев Пловдив 0:0
04/08/23 Ботев Пловдив – Арда 0:2
12/08/23 Хебър - Ботев Пловдив 1:0
20/08/23 Ботев Пловдив - Крумовград 1:2
28/08/23 Етър - Ботев Пловдив 1:2
01/09/23 Ботев Пловдив - Славия 3:1
16/09/23 Лудогорец – Ботев Пловдив 2:2
22/09/23 Ботев Пловдив – ЦСКА-София 1:2
26/09/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:0
30/09/23 Ботев Пловдив – Берое 4:1
07/10/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 1:0
21/10/23 Ботев Враца – Ботев Пловдив 3:5
26/10/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 6:0
03/11/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 0:0
08/11/23 НК 1/16-финал: Струмска слава - Ботев Пловдив 0:3
12/11/23 Левски София – Ботев Пловдив 1:1
25/11/23 Ботев Пловдив – Пирин 3:1
01/12/23 Арда – Ботев Пловдив 0:2
07/12/23 НК 1/8-финал: Етър - Ботев Пловдив 2:4
10/12/23 Ботев Пловдив – Хебър 1:0

Числата не могат напълно да нарисуват моментната картина на събитията през отминаващата 2023 година. Тя безспорно бе белязана с връщането ни у дома след близо 10 години емиграция. Самото свещенодействие по завръщането на новия "Стадион Ботев" е отделна тема, достойна за творба на великия Станислав Стратиев. Сготвената отвара от политико-икономически интереси залъга копнежът ни с едно полузавършено спортно съоръжение, но и на това сме благодарни. Остава още доста докато се "наредят керемидите" и се върне обратно уютът "да сме на Колежа".

Котерийни интриги около домоуправлението обаче бяха в основата на вътрешно клубната нестабилност и се отразяваха на представянето на отбора до края на август. Направихме повече победи като гост през годината, отколкото в Пловдив и това следва да се пише на сметката на трусовете от настаняването в новореконструирания ни дом. Защото същите играчи, които не знаеха какво изобщо вършат на терена, вече даваха густо на публиката в края на годината, когато се въведе ред и се разбра кой говори в тази къща (при нас винаги е крайно задължително да се знае кой какво и защо). Лудостта всякога е била най-ревностна спътница на БПФК. "Дали пада или бие, с Ботев Пловдив никога няма покой", навремето още го е казал Филип II Македонски на сина си Александърчо, докато го водил за ръка по "Богомил" и ние от малки си знаем, че е така.

И все пак друго си е когато се мъкнеш в компания из уличките на Каменица преди мач на "канарите". Нищо не измерва в качествена стойност усещането да си част от ритъм на живот, предаван от поколение на поколение. Правили са го дядо ти и баща ти, правиш го ти, ще го правят и децата ти. "Минават годините, сменят се героите", старо клише, но вярно. 

Сега имената са Ивелин Попов, Дуле Керкез, Рафа Ферейра, Артур Платек, Алексей Киричек. Историята ще им даде оценка след време. Без време обаче остава преклонението, когато загубим герои от огромната ни история. Иван Занев. Ферарио Спасов. Вечна им памет в пантеона на жълточерната любов!

Идва нова година. Идва и по-трудното - да  задържим нивото и да надградим. Манталитет се гради дълго, а не с 10 последователни добри мача. Трябва да достигнем постоянство в силата, защото в последните 20-25 годин сме постоянни единствено в непостоянството си. Идват нови дни. Дано идват с повече дарове за нас, макар нуждаем се най-вече от три неща. Сдържаност. Твърдост. Благоразумие.

 

ЮТ ще изгрее

ЮТ изтърпя доста критики и "напътствия" откакто бултрата се завърна в Каменица. Някои са основателни, други пък са от дисциплината "мрънкане за здраве". В крайна сметка ситуацията с днешната генерация радикали на БПФК е такава, каквато е, не пада от небето и е следствие на близо 2 десетилетия ходене по мъките. На момчетата от южната трибуна на Колежа ще им трябва доста време и трупане на точки докато преодолеят "вакуума" заложен в Коматево. Ще трябва и много подкрепа, и насърчение, и бащинска прегръдка от останалата част на ботевистката общественост. 

Липсата на опит и организация си пролича в използването на пирото в последния голям домакински срещу ЦСКА-София. Няма място за сравнение зарядът на този мач с онзи, който беше при скалъпеното "откриване", Април`2023. Тогава - еуфория, емоции, умопомрачения, нетърпение и прочие такива - мина, замина, остана ни само кофти резултата и изпитанието да носим с години подигравки от него.

Сега напълно излишно бе на два пъти да се прави мъгла от баклядата в ситуация, че нашият отбор догонва в резултата. Спирането на играта бе в негов ущърб, накъсва ритъма, разсейва излишно. В подобно трудно положение само якото дране на гърла от сите трибуни има смисъл, а тонът естествено е да се зададе от ЮТ. Нали целта е да се вдига отборът, да се навива, да се бодри, а не да се разконцентрира. (Подобна попара си надробихме 2014 година на финала в Бургас). И без това в момента отборчето ни е крехко психически, слабичко в изпълненията по терена. После пък имаше някакви епизодични и произволни факли в самия край на мача. Кому бе нужно? Можеше да се спести това. Да бяхме водили в резултата, пред победа да сме - става, ама в противен случай е като "детска радост, бенгалски огън".

Иначе ЮТ-експозицията по повод националният ни празник, Деня на независимостта беше добра, смислена и в идеята, и в изпълнението. Могат само да съжаляват ония, които не бяха част от нея и загърбиха южняшката масовост. Очевадно е, че трябва да минат доста мачове за да се подреди бултрата в Каменица. Те първа ще се градят нови хави, нови обичаи, традиции, ще има и нови капани, естествено. Няма как и да не се плати цената за вакуума от 9 годин на "Старика". Преди това пък бяха 10-те сезона на Христоловото иго, с яко мразене и анти на всичко. Такива катаклизми не се преодоляват лесно, нито бързо. Много е трудно да вдигнеш глава, да се мобилизираш "да обичаш на инат", когато отборът ти носи само скръб и печал. Трябва си време - Пловдив не е построен за ден, култура тримона не е от месец - но не прохалакано на айляк, а време изпълнено с мисъл и усилия. Важно е да се помни - бултрата не е самоцел. Не може да си живее сама за себе си, така заради модата или пък заради криворазбрана бунтарщина. 

Бултрата е за Ботев Пловдив. Да му носи вяра и кураж, да брани ботевизма от близо и далеч, да дава тон за песен. Иска се само скромност, дисциплина, отдаденост, ведрост и повече постоянство. И ЮТ ще изгрее.

(Събрано съчинение от мнения в Независимия форум)