И в най-тежките времена за Ботев Пловдив преди, публиката му нерядко отбелязваше средна посещаемост от над 5 хиляди при домакинствата. Днес това звучи повече като фолклор отколкото като достижимо пожелание. Въпреки активното облъчване за абонаментни карти всеки сезон, цифрата все се върти около 3 хиляди продадени бройки. Дали средно статистически са съпоставими Преди и Сега, предвид промените в житието и битието на Дядо Пловдив, е безпредметен въпрос, ако не се отчете качественото изменение в отношението към футболния мач.
Изтля навикът да се пуснеш "надолу по Богомил" или да си чукаш среща с единоверци на "Варшава", или светофарите на "Източен". Дължи се на сезоните прекарани в камерната сцена на Коматево. При цялата вярност и отдаденост на най-коравите фанатици, тази малка трибунка с обем на киносалон нямаше как да държи живо усещането за общност и да трупа културни традиции. Липсата на сакрални кътчета – под таблото, изтока с вход 5 и слънчевия си бряг, от стълбите на централната вдясно/вляво и т.н. и т.н. – вакуумира отношението към деня на мача, неформалните ритуали "преди и след мача" изчезнаха.
Природата не търпи празно и дупката се запълни с интернет облъчвания, заклинания тип "веднъж да се върнем на Колежа" и препиране на стари легендировки. Това шано фенстване натресе - заинтересованост на приливи и отливи, болнави мечтания, склонност към апокалиптични драматизации от много wannabe напъване, съответно тежки комплекси от разминаването между желано и реално. Все сериозни неща, та направо се погуби забавлението.
Сривът си личи много ясно по отмирането на емоциите преди и след мач. От средата на 80-те докъм края на 90-те имаше повече разнообразие на субкултури, отколкото в лустросаното XXI настояще със свободен достъп до каквото си поискаш. "Имаше едно време" всевъзможни откачалки, истински алтернативни, различни, колоритни...и безкористни. Хора бягащи от общоприетото с весела оригиналност и без претенции да са основатели на живота или поне футбола. Ярко изразяване (отпреди всеки да си има мнение) на дух, който най впечатляваше с дрескода си – задължително шалче в любимите клубни цветове.
Доста се промени стадионната култура оттогава, а и като цяло генофондът на Пловдив също. Едно време какво друго да правиш в събота следобед освен да идеш на мач и после на кръчма. Нямаше конкуренция в развлеченията и харченето на пари. Така стадионът концентрираше в себе си много цвят, разнообразие от сдържана енергия или пък спотаен гняв, останал от тегави делнични дни. Мачът свършваше, а хора не се разотиваха с часове. След него, при входа на Централа бъкаше от идеологии, конспирации, теории, пророчества. Колорит от остроумия и закачки. Много характерно за тази разнородна плетеница от запалени страсти бе ехидната самоирония в допълнение на пловдивското "над нещата". А днес всичко вече се взима насериозно, дори прекалено на моменти, та чак да се шегуваш стана конфиденциално.
Хората се еманципираха. Днешната активна възраст (25-55) си угажда, обича да "разпуска някъде", щъка насам-натам. Достатъчно места и то лесно достижими има, където да пилее време, сили, средства. Защо да се хаби за нещо, което много често повече боли и натъжава, отколкото да дава дзен, пауър или чилаут?
Редовият запалянко, който по принцип дава масовката и стои за параван на ядрените глави, все по-рядко намира мотиви да се домъква до Каменица. Причини много, не е само заради липсващия градски транспорт. Масовият фен обича да се идентифицира с нещо успешно и вървежно, а сега при тия натрупани неуспехи на българския футбол, интересът към него е на екзистенц-минимум. Допълнително сравнението с мачовете от Европа направо докарва депресия у мнозина.
Има го и икономическия фактор, не може да се отрече. Ако се търсят 4-5 хиляди абонамента, редно би било да са на цени, така, че на 8-ми или 10-ти мач да се избият парите. В момента чак на 15-то посетено домакинство от 18 за сезон идва ползата. Негатив е също и пълното неведение кога точно се играят кръговете от шампионата – а има летни отпуски, семейни събирания, непредвидени ангажименти, 3-4 пъти мачът се оказва в работно време и цъфва минуса от това абониране.
Има и факторът телевизия. Г-н Масовия засяда пред телевизора и си спестява – разкарване в безумния трафик на Пловдивград, висене по опашки, проверки от полицаи и за сметка на това на полувремето може да иде до собствения си кенеф, а не да се реди с други 100 в неподдържания и вмирисан на стадиона. Футболът отдавна не е племенен спорт на пролетариата.
Има и кретения от БФС. Жребие за кръгове се тегли, но без точни часове и дати на случване. Обикновено те се съобщават за три предстоящи напред и така до следващите три поред, когато им дойде времето. За да се угоди на един бизнес партньор и палячо на властта, тия дати и часове са разтеглени за цяла седмица понякога, та да може диемите му да предават всеки един мач от кръга. Футболният сезон почва в Горещниците на юли, уж да са готови българските отбори за евро турнирите, ама пък те най-често се оказват приключили там още в края на август. Да се били готвели в игрова обстановка е мотивът за това почване рано, обаче пък въпросните отбори отлагат повечето си срещи за да не се преуморят преди решителната фаза от участието си в Европа. Продуктът, който трябва да привлича потребители на стадиона е убит още в зародиш. Защо да ходиш?
Отговор са думите на 64-годишната римлянка Франческа Дакуа - "Преди го възприемах като абонамент за списание, плащаш-получаваш, после като средство да подпомагам клуба. Едва след смъртта на съпруга ми осъзнах, че абонаментната ми карта е моята ангажираността към света в който израснах, помъдрях и сега остарявам".
Преведена на разговорен пловдивски език, тази изповед би звучали така - Ботев Пловдив не е пореден състезателен клуб в един спорт. Той е уникален в съизмерение с еднообразната българска действителност, постна и скучновата почти във всичко. За разлика, той е вълнуващ, колоритен, прескачащ често границите между очаквано и получено, действително и мечтано, нормално и абсурдно. Струва си да бъдеш с него, дори и само за мълчалива компания в живота ти! Абонамент за всеки твой Божи ден.
No comments:
Post a Comment