Скука за развлечение

Да правят каквото щат, изобщо не ме интерисува. И без това футболът вече не е моята игра. Всичко банално опира до едно и също - пари, реклама, глупости. Забавлението е толкова оскъдно, почти колкото е добрият хумор в България, та изобщо не си струва да хабиш време да му отделяш. Изпращаме година от която нищо няма да запомним и посрещаме нова, от която пак нищо не очакваме. Все едно и също е. Модерният футбол е фабрика, никакво удоволствие не може да има в една фабрика. Тя е важна главно за поминъка и хляба. Ако успееш да произведеш - живееш, ако ли не - страдаш.  Ботев Пловдив дори и това не успява да направи. Уж го живее живота си, ама страда, страда яко. Не се знае какви ги върши изобщо. Диша ли, действа ли, спи ли?

Футболът вече живее само по телевизията. Играе се всеки ден от седмицата, повторенията се въртят до откат в youtube. Ако се съмняваш в засада ще ти я врътнат стотици път на "ястребово око", да ти я докажат. Оригинални цветове по екипите няма, има Найки с преливащ десѐн. Играят всевъзможни татуирани глупаци с всякакви изчанчени имена, не че утре ще ти трябва да ги помниш, ама играят за много пари - горе-долу 4-5 "колежа" ще вдигнеш с тях. "Милион долара" стана като трохи на масата, разговор по вайбър, брошура на кауфланд. Смешници! Играят гримирани, гелосани и с ръкавици, ако е разкаляно. Когато вкарат гол цели карнавални сцени разиграват. Преди беше достатъчно просто да вдигнеш ръка и надъхаш публика и съотборници.  Бразилия губи с 1:7 у дома полуфинал на Световно, едно време щеше да има масови убийства. Сега просто превключваш канала.

Е и? Догодина ще е същото. За какво ми е да се притеснявам отсега? Футболът вече не е на нашата улица, няма го в квартала, даже и стадион си няма.

Защо тъгува Ботев Пловдив

Беден, несретен, бездомен. Ръководството - шега. Отборът - подритван от цялата "А група", плюс алчните копелдаци от БФС. Стадион - няма такъв. Домакинства - на тренировъчно игрище пред близо 200-300 "ценители" средно на мач. Гостувания - по 2-3 файтона хора-мечтатели. Знамена, застави, шалчета - по чужди агитки накачени трофеи. Във виртуалните мрежи - клипове как хлапаци от школата гонят за автографи чужди играчи. Основен публичен дебат - дали Наш Радо и Серкански имат място в титулярния състав. Обичайно заподозрени - Белия и Сдружението. Целият водевил - образът на Ачо Сълзата в очакване на #няКОЙ.

Има само 2 безнадеждни отбора на света - Ботев Пловдив и юношите на Ботев Пловдив, за второто не съм много сигурен, но знам - да си "жълточерен" значи да носиш на мъка. Толкова много мъка, та чак да не знаеш къде изобщо си в пространството и времето.

22/10/16 Ботев Пловдив - Черно море 2:3

27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Нац. купа, 1/8-финали)
30/10/16 Ботев Пловдив - Левски София 1:1
03/11/16 Монтана - Ботев Пловдив 3:1
20/11/16 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 2:0
26/11/16 Ботев Пловдив - Лудогорец 1:3
30/11/16 Славия - Ботев Пловдив 3:2
05/12/16 Ботев Пловдив - Верея 2:1
09/12/16 Нефтохимик - Ботев Пловдив 4:0

Ние срещу тях

Винаги когато дойде време за голямото дерби на Пловдив срещу София нещата преминават отвъд чисто футболните измерения. Нашият отбор от доста години е в миманса, но това няма значение за страстта в жълто и черно. Ние им се зъбим, по-често само заради джурото да има нерва, а те ни го връщат като редят пасквили по наш адрес. Не пропускат да ни спретнат интрига, да ни измислят скандал, да ни обявят за варвари едва ли не. Все сме "неизрядни", все сме пред разпад или "тежко финансово състояние". На война като на война, но още от времето на стария ботевист Публий Вирдий Юлиан, ние си знаем - Oderint dum metuant!

Вековния враг на ботевизма е Левски София! Двата клуба са двете страни на една и съща монета: - общоградски организации, носители на характера на своите градовете. София - амбициозна, безскрупулна, успех с цената на всичко ("през трупове и кърви Левски пак е първи"). Пловдив - безгрижие, романтика, удоволствие за сметка на другото ("за да видим онази игра, мечта на много отбори по света").  Като публична подкрепа - от всеки "възраст, пол, занятие", екстракт от всички елементи на градското, с тази разлика, че Левскиту привлича орди от всякакви географски райони, като средство за избиване на комплекса от месторождението. И съответно с противоположни разбирания за същността на играта, като израз на градските "национални" черти.  При нашите вековни сини съперници няма густо, няма го истимарото да си направиш весело просто заради живота, който ти е отреден да съпреживееш, да си над нещата и да не предиряш, че непременно трябва да оставиш следа. За жителите на Република Пловдив тези неща са ясни, но редно е да ги напомняме винаги на нашите северозападни съседи с цитат от един виден пловдивски общественик:

Нашият клуб е най-големият в България! Няма по-голям от Ботев! Разбрахте ли?! Тези приказки за грандове, фаворити, отбори на народи, сърца милиони и прочее тъпотии, си ги разправяйте по китните села и платените софри! В Пловдив не вървите!

Ici c`est Plovdiv, както накратко и за благозвучие биха възкликнали край бреговете на Сена, парижката Марица. Напред, мой Ботевъ!

...il tempo se ne va

Времето минава. Нижат се мач след мач, минават сезони, трупат се години. Сега отборчето ни играе впечатляващо за стандартите ни от последните 20 години, момчетата се стараят, бият се, раздават се, борят се. Школата си работи, печелим на всякакви фронтове, даваме национални състезатели...И какво от това? Нямаме си стадион и още по-лошо - няма изгледи скоро да го имаме. Публиката прави каквото може, организира кампания, събраха се фенове и средства за разчистване бурените на Строежа. Обаче времето минава!

Колкото и хубаво да играе отборът, каквито и зрелища да спретва публиката, няма ли стадион - наш, роден, с трибуни, със сектори, с дух и магия - нищо не става. Бурени и ръжда обгръщат този клуб ден след ден. Пловдивчани вече дори не могат да се израдват напълно, даже и след победи като тази последната ни в Стара Загора. Нагарча всичко. Какво е футболен успех, ако няма къде да го отпразнуваш? Каква стойност има едно спортно постижение, ако не можеш да го споделиш пред десетки хиляди "от нашите"?

Времето минава. Можеш да стискаш зъби и да чакаш. Може да бълваш думи за успокоение и да вярваш сляпо. Да стиснеш времето, да го спреш, не можеш. Времето минава.

Всяка стара снимка с пълните трибуни на "Колежа" носи болка. Кога пак ще видим домът си накипрен, екзалтиран, целият в агитка, надъхана да взриви небето тракийско? Улиците на "Каменица" в събота следобед, кръстовището на "Богомил" и "Варшава" след мач? Толкова много липсват, без тях животът с Ботев Пловдив е само на хартия, разни цифри важни единствено за статистиката на журналята. Тишината на "Източен" 10 е по-болезнена от всякакво безмълвие след загуба. Убийствена тишина...

Времето минава, тъгата остава. Без "Колежа" няма Ботев Пловдив!

За една концесия в повече

“Търпението е незабележима форма на гниенето!”, казал го е великия Радой Ралин. Е, ботевизмът доста потърпя, та и за това загнива. Толкова търпяха ботевистите, че повече от година дори и не повдигаха резонни въпроси към псевдоръководителите на клуба си - Чандъров и Самуилов. А те просто се оказаха страхливци, подобно на стотината "едри бизнесмени" в Българско и още при първите срещи с будната пловдивска общественост побързаха да се скрият. Писаха се съсобственици, а всъщност се оказаха служебно назначени домоуправители. Тръгнаха си обидени. Шегичка. Изнизаха се! 

Ботев Пловдив не осиротя с тяхното предизвестено бягство, напротив - събуди се от будната кома в която го държаха тия две парвенюта. За една година те тиражираха толкова много голи обещания и лъжи, че почти застигнаха творчеството на Димитър Христолов-Селския.

Тандемът Чан-Сам се скри зад извинението, че не можели да строят и "инвестират", щото феновете им пречели, бъркали им се в бизнес начинанието. Смехории! Все едно феновете назначиха Костов за треньор да съсипе що-годе скалъпен някак си отбор. Той си пое отговорността и си тръгна, чудо голямо, все едно им пука дали губят или печелят тия наши домоуправители. Кофти обаче, че с късогледството си почти доунищожиха хубавата клубна база в Коматево. Защо им трябваше да се пънат да играят в компрометираната "А група" и да отговарят на смешните й критерии - осветление и селекция? Заради това осветление разкопаха базата, потрошиха пари за прищявки на треньора Костов. За какво са ни тия бразилци? Не беше ли по-добре да си подадем документите за Б група и да си се наслаждаваме на безобидни мачлета, докато криво-ляво трупаме парички за "Строежа на Колежа"? После, провокацията с "назначаването" на прословутия льохман Николай Митов-Жадното...

Никой сериозен инвеститор във футбола не се е отказвал заради неразбирателство с фенове на един отбор! Чан-Сам направиха инсценировка и страхливо се ометоха, дори нямаха доблестта да признаят "Не ни се дават пари за обществено благо (стадион), защото ни трябват за коли, яхти и екскурзии в чужбина"...

Това е българския олигархичен капитализъм и "предприемачите" са ни такива - не чакай да измислят нещо сами, да рискуват свои пари и да направят нещо на ползу роду. Те могат единствено гешефти с пари на данъкоплатеца или пък нагаждане за концесийки, издигнати в ранг на инвестиционен бизнес.

Беше почти публична тайна, че тия двама хубостници Чандъров и Самуилов са хванати от плажовете за да работят за Ботев Пловдив. От самото им встъпване в клуба прозираше нежеланието им да се занимават с нас, усещаше се, че им стиска тази инвеститорска риза, наложена им с политическа поръчка. Но защо трябваше да ни спретват този театър? Кому бе нужно да лъжат година време?

Човешката природа е изтъкана от недостатъци. Един от най-големите пороци, който е залял човечеството от зората на съществуването му и който не спира да се практикува от абсолютно всички хора по света, е лъжата!
Изобщо, поводите да излъжем са безкрайно много! Но има един тип хора, които са заклети лъжци по природа. Те са коварни и дори опасни понякога. Способни са не само да ви накарат да се чувствате зле, но и да ви навредят. Постоянно сме заобиколени от злонамерени лъжци, но знаем ли как да ги познаем?
Лъжците дават прекалено много детайли...
Обикновено лъжците обсипват обекта на заблуда с хиляди подробности, за да изглежда историята по-достоверна. Това обаче е сигурен сигнал, че нещо не е наред. Ако следите внимателно подробностите ще се убедите, че отнякъде ще изникне неточност, която ще ги издаде.
Трябва да сте много наблюдателни, за да разпознаете заклетия лъжец. Обикновено те са много статични в горната част на тялото си, забравят да движат ръцете и главата си, защото са съсредоточени в структурата на гигантската лъжа, с която занимават съзнанието ви.
Злонамерените лъжци осъществяват силен контакт с очи, за да ви накарат да повярвате в това, което казват. Очите на дребните лъжци обикновено шарят напред-назад, стараейки се да избегнат погледа ви, но истинските манипулатори втренчват погледа си повече от обикновено.
Характерна за изпечения лъжец е ехидната усмивка с едното ъгълче на устните. Тя се появява по лицето им от задоволството, което заблудата им доставя.

Кауза да живеем

Каузите били разменна монета само за пред наивници и търгаши, се казваше в един коментар по повод някоя си годишнина от антикомунистическите протести в БГ. Въпреки, че лесно се екзалтират и бързо униват ботевистите не са наивни и имат своя кауза, наложена от външни злочинци и обстоятелства. И дано не се оставят да бъдат похарчени от "силните на деня", онези мухльовци и нарциси, облечени във власт и пари. Защото историята помни - едни разбойници в костюми за по 20 бона, с действия или бездействия, набързо взривиха една банка, лапнаха парите и зарязаха стадиона ни недовършен, а отборът ни рита...където намери. Похарчиха ни през лятото на 2014 година!

Сега същите разбойници си измислят регламенти, лицензи, всякакъв балкански кан-кан, само и само да лапнат още народна пара. Дребен пример - икономическият холдинг "Химимпорт" (собственик на авиокомпания, телевизия, банка и прочие дейности) се явява спомоществувател на славен БГ клуб. Понеже бедничък е холдингът, не може задели парички за обществено благо - да оправи игрището на отбора, та заради това се налага министерство да отдели от залъка на народа за да даде на закъсалия холдинг. За 1 милион лева само става дума, нищо не е. И понеже всички "бизнесмени" в БГ са назначени, за това сега са се наредили на опашка и за тях да отдели някой лев народът, та да се напъчат и те гордо като "строители". Пост-соц помияри, които само папкат и слушкат за да не разсърдят "ония, от по-горе"...А каузите си остават за тия, които могат да носят!

Пак доиграваме

Дали има пари или няма пари, Ботев Пловдив винаги прави едни и същи глупости - доиграва си сезона, поредния. То май вече всичко доиграваме. Без стръв, без амбиции, просто заради традицията на пролет да цъкаме мачлета. 

Пробвахме на Герена с Левски София да се "надиграваме, а не да се затваряме в търсене на резултат". Така го каза тренера Костов след мача в който ни разпориха с 3 гола. 

После в домакинство с Монтана само шанса ни спаси от нова загуба, но дори при развой 1:2 ние тръгнахме да импровизираме като вкарахме на смяна 2-ма, (двама!) централни бранители. Явно търсехме обиграване на защитна формация с оглед запазване на резултата. Не паднахме де, докопахме хикса. 

В градското дерби радостното било, че сме успели да пресираме противника. Имаше и утешителни коментари за младата кръв в отбора и това бил пътя занапред. Чудно, като падаш какво възпитаваш в младите? Чувство да стискат зъби и да траят всяка загуба?

ОК, тренер Костов е без алтернатива. Дано остане по-дълго в отбора, та поне да изгради някакъв сносен облик, щото пишман станахме всяка есен да си вярваме, а на пролет да се утешаваме. Ясно е, че в следващото десетилетие ще го играем само за едната чест. Друго не ни остава при липсата на каквато и да е алтернатива за развитието на клуба. Да изразяваме гласно амбиции само ще ни довлече подигравки. Ние сме безнадежден случай!

Ако има капчица надежда, то тя е в строителството на стадиона ни в квартал "Каменица". Ама там е такава мъгла, чак дори по-голяма от ролята и мястото на Грегъри Нелсън в отбора. Нашия дом, кога ли пак ще си го имаме? Витаят само слухове разни. Уж имаме ръководство, което ден и нощ мисли и действа как да се измъкнем от безнадежността, обаче

Доскоро тайничко се надявах, че лансираният от хорската мълва нов вожд, Румен Чандъров може да вземе нещата при сърце и да направи смели стъпки за изграждане както на клуба, така и на стадиона. Към момента, 26 април 2016, съм повече разочарован, отколкото обнадежден. В живота си съм се научил да вярвам само на това, което виждам, а не на това, което ми казват. От есента на 2015 до сега единственото, което видях е, че ползваме базата на фирма ДИТ (игрища и хотели), собственост на г-н Чандъров "и брат му". Иначе клубът живее щото някой (#кой?) от някъде (#откъде?) вади "едни пари" и плаща. Дано наистина да плаща, а не само на документи, та след време отнякъде да изквичат за наши борчове.
Прословутото "обследване на обекта" т.е. да видим какви пари ще трябват за да се довърши Колежа засега остава само прах в очите. Минава цяла година почти, а още няма яснота какво, как и колко. Това единствено може да навява мисълта, че никой не си мърда пръста. Иначе как да си обясним, че една импозантна сграда в София стоя "замразен строителен обект" близо 7-8 години, "обследваха" го за има-няма 6 месеца и достроиха за 1 година. И то при променено вътрешно проектиране, горе-долу напълно нова сграда отвътре. При нашия строеж на булевард "Източен" №10 такова нещо не се налага да се прави, значи не е чак толкова трудоемко и отнемащо време.

Не се искат кой знае колко пари! Дори един убитак като Николай Банев се оказа, че има скътани 40 милиона в офшорки. Едни 50 хиляди на месец са достатъчни строежът да върви, не с темпове, но поне да не замръзва. 

Проблемът ни е, че тия които могат да задвижат (и трябва да задвижат нещата) са от породата "съвременен БГ-бизнесмен". А тази порода се харектеризира не с онова, което знаем и виждаме по белия свят - упоритост, труд, прозорливост, адекватност, а с други неща - нагаждачество, наглост, сервилност и безцеремоност според конкретния случай. И с тези си качества те нищо не могат да направят по въпроса със строителство на "обект от обществено значение". Те работят с пари наготово - "вземи тук, сложи ги там", "да завъртим", "да усвоим" и чакат благоволение "отгоре", обикновено от общинска или държавна софра да изпадне някоя баница, та да прибавят още някой милион към банковите си авоари.
Като предтекст, че работите не могат бързо да станат се лансира тезата, че прехвърлянето на акции на ПФК Ботев-Василев е ъъъъ "има подробности за уточняване"...На книга сегашното дружество е във владение на Сдружението на привържениците и някаква имагинерна фирма от разпадналия се финансов конгломерат на Цветан Василев. Разцъфтелите политико-икономически карамболи от бастисването на Корпоративна търговска банка са извън обсега на действие и способности на ботевисткото общество. Поради тази причина огромната фенска маса е в тотално невидение какво изобщо става с клубните дела. Както се казва, в България рано или късно нищо не се разбира, така че и тук едва ли ще се разбере някога кой на кого какво е дал-взел. Въпросът е, че БПФК е здраво в батака, а от цялата дъндания прозира как са се наредили банда закоравели БГ-бизнесмени и чакат да подушат откъде ще се процеждат капките с милиони от фалираната КТБ.

Подозирам, че амбициите на Чандъров са само дотолкова, доколкото да изгради инфраструктура на детско-юношеска школа, която да продава, а Пловдивският Ботев да е просто витрина на продукцията.
За останалите спонсори, дето си кичат рекламните пана на базата в Коматево, нищо съществено не може да се кажа. При тях се открояват мастодонтите Самуилов и Ветко. Подробности за работоспособността и качествата на двамата могат да се намерят във всеки документален разказ за посткомунистическия капитализъм в България. На мен лично, присъствието им в БПФК (ако изобщо има такова де) малко ми нагарча заради прословутото им "предприемачество", но пък не бих се учудил, ако тяхната благодетелност е спусната с политическо указание по модела "Веселин Марешки в Локомотив Пловдив".
Явно ще трябва да доиграем и този мач.
Засега обаче си оставаме "Безнадеждните от "Източен" 10"!

104th Anniversary

The Botev Plovdiv Football Club was founded in March 1912 by a group of youngsters. The exact date of  foundation is not clear though the supporters claim to celebrate its birthday on the twelve day of the month. The club is named after the Bulgarian national hero Hristo Botyov Petkov. Coloured in yellow and black the club has another obscure back story. One states that choice was made as a symbol of unity between schoolboys-founders, Catholic Collegians (golden) and Orthodox Students (black), while other version presents a plain prosy - colours of Thrace - yellow as the sun, black as the land.  However BPFC remains one of the most popular clubs in Bulgaria even has not earned a major success for the last three decades. The club flirted with flamboyant attitude but never fulfilled its potential on the pitch. Botev Plovdiv has always enjoyed the patronage of celebrity supporters because of its fashionable old glory. Many star players graced the team in the post-communist years but nevertheless only gained a reputation as the proverbial "nearly team"...

Happy Birthday, Old Glory!

Зимата на нашето бъдеще

Още нищо не сме видели! Мина година и половина, откакто чичкото с големите мангизи изчезна и нашето корабче пак се залюшка из бурното море на БГ действителността, футболна, политическа, съдебна, банкова, конюнктурна...Преди поне имахме пристанище, точно на "Каменица" ("където Филип ІІ е водил малкия Александърчо на мачове") и там намирахме що-годе някаква утеха, че сме заедно и че сме много. Сега сме безпризорни.

Не сме единствените закъсали го, ама...бе нямаме стадион и каквото и да си говорим, докато го нямаме ще си останем клети и сиротни! Доста хора се упражняваха и упражняват на наш гръб с "ще" и "евентуално", но от това арматурата по Колежа май само повече корозира. Сега се говори за някакъв конгломерат от "мощни" ("едри бизнесмени"). Много мощни видяхме, минаха и заминаха, ама не ни трябват "едри", искаме ги работливи. 

Чували с пари да се излеят в един клуб като нашия пак няма гаранция, че машинката ще тръгне, че системата ще функционира като жив организъм и няма са нужни "чичковци-освободители". Повече от 20 години все не можем точно това да направим. Мераци има, хвърлят се и усилия,  и с това си оставаме плюс горчиви спомени. Сега имаме и горчив строеж на Колеж.

В момента клубът ни не струва нищо. Разбира се, за феновете той има огромна стойност, но животът не се измерва в сантименти. От чисто прагматична, съответно и финансова гледна точка, този клуб може просто да се самовзриви докато се ослушва какво ще дойде утре. Пазарната стойност на ПФК-то е отрицателна, хайде и оптимистично да приемем, че няма дългове (кой в БГ изобщо може да каже кой кому дължи нещо), то в най-добрия възможен вариант е на 0 (нула). Едно 0:0 щеше чудесно да ни устройва в това безвремие, ако имахме възможност както преди да се събираме по "Богомил", "Варшава" и "Източен". Без дом нищо не става. 

Опитвам се да проумея какво биха могли да ни донесат одумваните бъдещи "едри" собственици. Първо ме притеснява дали няма останат още дълго "бъдещи. После, не е ясно формулирана обосновката как така се захващат с БПФК и съответно как и какво ще направят. Има подозрения да не би всичко да е просто пионерско поръчение от "опраскващия с каките" и до там да е целия напън (пък и нали пълничкият, прокурорът, не депутата, също е ботевист). Чичкото от Белград надали е заровил голямо имане в полето край Коматево, така, че едва ли сме съблазнителни за ухажори с кинти, а и със средна посещаемост 1000 на мач дори за предизборна пропаганда не сме аудитория.
Има едно много удобно винаги клишe за "потенциала". То тоя потенциал го изтъркахме от потенциалност - много сме хубави, много сме умни, ама тротоари нямаме като белите хора, а сега за капак и стадион нямаме. Гледам и завиждам какво нещо вдигнаха в Уругвай. Не ги знам какви еврофондове усвояват, какъв остров на стабилност са, какви големи шлемове от енергийни източници правят, ама си спретнаха стад дето ние само по картинки виждаме.

С годините станах закоравял песимист по отношение на Ботев Пловдив. Голяма част от кошмарните ми сънища ги видях с очите си как стават реалност, сега се стягам за дълга зима. Дано не съм прав!