Постижението на 2013

В края на всяка календарна година настъпва време за равносметка. Нашият любим Ботев Пловдив изпраща 2013 година с противоречиво настроение и точно поради това сега най-силно изпъква "постижението на годината". Не връщането ни в евротурнирите, не отпадането ни от там без загубен мач, не поредицата от красиви успехи на терените са най-голямото, което успяхме да направим. Откриването на клубната тренировъчната база в Коматево е Събитието на 2013 година. Нека остане за историята и поколенията, и нека се помни:

Stadiums In Construction

Скандинавия. Достатъчно е само това за да е ясно, че качеството винаги се поставя над количеството. Малки, скромни размери, тъкмо по мярка за техните си полупрофесионални футболни дивизии. Това са Gudfageln Arena (10000 капацитет, от 2011) в Калмар, Gamla Ullevi (за 15000 зрители) в Гьотеборг (новооткрит през 2009) и Swedbank Stadion (за 18000 зрители) в Малмьо. За този последния са отишли близо 80 милиона евро, но в сметката влизат и парите за благоустрояването около стадиона.

Чакаме Новия Колежа! Дано строителството и изпълнението на новите дрехи на "старчето от Източен 10" бъде на висотата на нашите очаквания.

Вечната наша надежда - Ботев ДЮШ

Ботев Пловдив започва да развива своята детско-юношеска школа веднага след като футболът в Пловдив и България започва регулярно организиран живот след Първата Световна война. В самото си начало, нашият клуб е съставен от средношколци и поради тази проста причина не е имало обособено направление за подготовка на подрастващи играчи. През 1922 управителният съвет взима решение да се създаде клубна секция, занимаваща се само с футболното обучение на децата в Пловдив, а задачата е възложена на Никола Щерев-Старика, Тодор Манев и Жак Грайф. През 1924 Старика е командирован на 40-дневен треньорски курс в Австрия и след завръщането му цялата дейност на ботевистката школа е организирана по подобие на тези от Средна Европа. Първоначално са сформирани 3 юношески отбора - "Черният", бил е нещо като резервен отбор на представителния тим, "Жълтия" и "Трикольор". В последствие са създадени детски тимове, без възрастово разделение както е в наши дни, а просто обособени по квартали и махали. Това са били отборчета с имена, свързани с живота и поезията на нашия клубен патрон, Христо Ботйов - "Калофер", "Радецки", "Козлодуй", "Дунав", "Вола", "Околчица", "Балкан", "Хайдути", "Чавдар", "Хаджи Димитър". В периода 1924-1926 отборите от школата са играели помежду си във вътрешноклубен шампионат, който стартирал винаги през април месец.

Non bis idem

Последните дни масово се спекулира със събития, свързани с нашия клуб и с тригодишна давност. Немалко вестникари смело и безотговорно правят аналогии между сегашната ситуацията Литекс-ЦСКА и тази на Ботев с Металик Сопот. Тъй като мнозина не знаят или не са разбрали точно какво се случи през 2010 година, ще е добре да осветлим паметта на искащите да знаят с помощта на анализ от един юрист, участвал в жълточерните събития от Април`2010.

След 1990 година в БГ-футбола започва реорганизация, като клубовете, които дотогава са обществени организации, се задължават да се регистрират в съда по тогава действащия Закон за лицата и семействата. Именно като следствие на тази реорганизация всички футболни отбори в България правят едно и също - извършват съдебна регистрация. Нашият клуб се регистрира като сдружение и до 1999 година се състезава в А група като организационната му форма бе Сдружение ФК Ботев. Председатели на Управителния съвет на дружеството в периода 1990-1999 година са всички познати ни като "президенти" - Виден Апостолов, Христо Данов, Михаил Маркачев, Васко Нинов и т.н., та чак до Димитър Хростолов-Селския.

Сезона на канарчетата - 2013/2014

Чудесен сезон! Нищо не спечелихме, само малко подобрихме статистиката си, но въпреки всичко и всички (които ни пречиха) постигнахме нещото, което жадувахме от години - Ботев Пловдив играе готино, бие се здраво и води до пристрастяване. Почнахме с Феро, завършихме с Мъри. Бихме Левски София. След 15 години само сълзи ги бихме, мамка им, но биели сме, ще бием и занапред. Сполай на Бога и комплименти за момчетата в жълто и черно, успяха да ни накарат да истерясаме по този "Ботев 2013/14", както преди го правихме през най-добрите му години. 

Върхът на този сезон, типично по ботевистки обаче не е свързан с успех – най-високо стои онзи мач в Стара Загора и неговото второ полувреме. Единици са моментите в нашата история, когато сме се вдигали от 0:2 като гост и не просто сме газили, а направо навираме противника в малкия му пеналт. Ужасно страшни "канарчета" в онази дъждовна тракийска вечер! Е, бутнаха им аванта, чист гол ни отмениха в 90-та, лишиха ни от заслужен Х, педери нещастни, но това са подробности за аритметиката. Важното е, че точно тогава Ботев Пловдив пак стана шампион. Шампион на жълточерните сърца е най-големият успех, който 11 човека на игрището, могат да постигнат в живота си. Можеш да играеш за Палмейрас, Висла Краков, за Барса или Байерн, дори за Лудогорец и да отрупаш хола си с медали, но това е нищо. Да играеш в колежанско жълто и черно, да падаш и се изправяш по-силен от преди, това е великата магия, която прави Пловдивския Ботев толкова любим.

Факелът на жълточерната страст запали дори задрямала Монтана и запечата за поколенията милата картинка на местните деца, стоящи на моста на Огоста и радостно приветстващи нашите пътуващи легиони. Техният чистосърдечен жест казва всичко за отминалия сезон – играхме страхотно с един вълнуващ отбор и подкрепяхме поразително с една красива публика. Поклон пред ботевизма! Години наред ни сочеха с пръст и ни щамповаха с "хулигани", "лумпени", гледаха ни под лупа и само чакаха да стъпим накриво. Този сезон не им дадохме да гъкнат. Легионите носиха хилядолетната пловдивска цивилизация по стадионите навсякъде и предизвикваха възхита с безрезервната си подкрепа, чиста и необременена от омраза към противника. Енигматичният номер 12 беше винаги в играта – пазеше на вратата, атакуваше през центъра и по крилата, подаваше в средата – и никога не спираше да навива без да се щади ("заааапей със цяло гърло…") за своите момчета.

Независимо, че Ботев Пловдив не успя да добави трофей във витрината си, завръщането му в елита на българския футбол е впечатляващо откъм статистика. През изминалия шампионат "канарчетата" счупиха клубния 50-годишен рекорд за най-много победи навън. Какво постигнахме в шампионата 2012/2013:

Подобрени рекорди -

най-много победи като гост – 7 (стар рекорд – 6 от сезони 1962/63 и 1966/67);

най-много мачове без допуснат гол – 16 (стар рекорд -14 от 1962/63);

най-малко допуснати голове – 21 (стар рекорд – 24 от 1966/67);

най-малко допуснати голове като гост – 15 (стар рекорд – 16 от 1966/67 и 1993/94).

Изравнени рекорди -

най-много спечелени точки – 60 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95);

най-много постигнати победи – 18 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95).

Общо нашите завършиха с 18 победи, 6 равенства и 6 загуби, което е абсолютно изравняване с постиженията от вицешампионския сезон 1985/86 и бронзовия успех през 1994/95, за което: 

 

Благодарим ти, Вуйчо Ваньо! Благодарим ви, Тоше, Дана, Бобане-майсторе! Děkuji, Tomas! Ангел Рахов - завинаги един от нас! Obrigado Arthur, obrigado Vander!!...Благодарим ви, момчета, бяхте страхотни! Ще ни липсвате до следващия сезон!

"...never, never, never shall be slaves"

Смелост, твоето име е Жена!

Винаги съм ги подозирал за безкрайно смела нация или поне достатъчно смела, че да завладее света. Снимката е покъртителна - много, адски много смелост и умопомрачаващ крясък на човеколюбие. Три жени сами срещу фанатизиран касапин, току-що обезглавил клетия момък и все още размахващ заплашително окървавеното си мачете. Три жени - нито една от тях не е роднина или близка на убития, нито пък има нещо общо с полицията. Три жени, случайно събрани от съдбата на една и съща улица в Лондон в момента на много страх и много болка. Аз лично бих изпаднал в амок...
Три жени - NO SURRENDER! (...We shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender!) Виждал съм много снимки от атентати срещу нашата цивилизация, не мога да се сетя за нещо подобно. Покъртително!

I'm quite proud and happy with being Bulgarian, but if I had to choose another lane of my life, I'd go British all the way.