Хвала, Феро! Заповядай, Мъри!

Благодарим ти, Феро! Благодарим ти за приключението! Респект пред отношението ти към футбола! С теб беше вълнуващо и романтично. Харесван си, защото си съвестен и читав. Легиони ботевисти се мъкнаха подир отбора ти в София, Варна, Гоце Делчев, Ловеч, Враца, Търново и това без думи изрича всичката признателност в жълто и черно за твоето време на Колежа. Дори и заради малкото, което не успя да сториш. Повече биехме, отколкото падахме, повече пропускахме, отколкото вкарвахме, но беше дяволски вълнуващо да се чака следващия мач на "отбора най-велик". Какво по-хубаво от това да се съпреживява 1Х2-футбола на твоите момчета? Остава тъгата...Късно е вече за обеснения в любов, дано ни помниш с добро. Остани си със здраве и бъди щастлив, където и да си. Успех, Феро!

Продължаваме нататък...

Мъри, заповядай на Колежа! Дано се почувстваш като Рафаел Бенитес на "Стамфорд Бридж"! Сигурно си струва да работиш за нас, но едва ли ще спечелиш повече от пачки банкноти. Ние знаем кой си и помним какъв си. Опитай се поне с нещо да си ни от полза или поне малко повече забавен. Футболът в Пловдив не е "победа и пак победа", може би защото не е така "правилен", както ти го разбираш, но има време (поне 6 месеца, ако е рекъл Биг Боса) да се спогодиме с теб. Само те молим - не преигравай! Ти сам дойде при нас, ние теб не сме те искали. Профиклубът "Ботев Пловдив" има своя голям проект напред в дните си, големи амбиции, дано ги изпълни, но идеята "Ботев Пловдив" е отвъд всякакви амбиции, отвъд всякакви титли, купи и всевъзможни блещукащи дрънкулки. Не го забравяй и се дръж прилично!

Цената на свободата

Две поредни загуби разбуниха и без това размирните легиони на ботевистите. Ботев Пловдив видимо показва спад в играта си, но няма как да се пренебрегнат обстоятелствата, че загубите се случиха в мачове с меко казано, съдийски грешки в наша вреда. С Лудогорец на Колежа – (1) отменен гол заради уж засада, като още на първо четене се виждаше, че такава няма, (2) несанкционирана игра с ръка в пеналта на гостите и (3) победен гол за "лудата гора" (всъщност, автогол на Бобан Грнчаров след рикошет) при ситуация в която извеждащото подаване за техния нападател си беше доста съмнително. После в мача за Купата психологическият втори гол на Славия дойде след абсурдно неотсъждане на оффсайта, а беше очевидно нарушение дори и за тези, които нямаха добра видимост към т.нар. "линия на засадата". Не трябва да се подминава и това, че натрупването на редица реферски порязвания от предишни мачове води и до определен психологически срив в отбора. В едно от последните си интервюта, Феро си го каза в прав текст:

...идва момент, в който се натрупва негативна енергия. Футболистите са хора, особено чужденците – как да им обясним това, което става срещу отбора? Един мач, втори мач, когато върху даден човек се въздейства по подобен начин, идва момент, в който се обезверява, трудно се мотивира.

Гадно ми е да го призная, но това за демотивацията го прогнозирах още в началото на сезона, след мача ни на Герена (там също имаше поредица от неадекватни присъждания в наш ущърб).

Видимо класата на Ботев Пловдив, разликата между отбора от миналия сезон и този, се дава от чужденците – Бобан, Иршак, Рубен, Артур Енрике, Вандер. Също така видимо е, че има спад в изявите им на терена и в отношението към играта като цяло. Красноречив пример за който се сещам на прима виста е случка от мача ни на Овча купел за Купата. След здраво единоборство беше присъден фал срещу нас, замесеният в събитието Томаш Иршак реагира нервно на това отсъждане, метна топката, развика се, от яд дори захвърли ръкавиците (btw не понасям практиката от модерния футбол, полевите играчи да си слагат ръкавици в студеното време) и съответно получи жълт картон за апострофиране на рефера. Такова нещо от страна на чеха не можеше да се види по-рано, нямаше да го направи и не го правеше в началото на сезона. Винаги съм му се възхищавал как играе до последно, бие се като овчарско куче, гони до дупка и докато не свири съдията не спира, не се разправя и не се обеснява, независимо от ситуацията на терена. А сега...

Срещу БПФК има подмолна война, в това вече съм повече от убеден. И в интерес на истината, не в полза на определен отбор, наш противник, а от аванта за дребни мошеници, препитаващи се покрай футбола. Атаката върви и по фронта на психологическото въздействие, посредством мижитурките, горди с прозвището си "спортни журналисти", а в действителност работещи като обслужващ персонал на футболната мафия. То да е мафия, ами то кръчмарски рекет – диктатура на таблоида и "информирането като спектакъл" в пълния им извратен блясък, мамка му. Всевъзможни поръчкови статии вкарват интриги, пускат абсурдни "достоверности от кухнята". Пускат ни царевички и чакат да захапем, целят да се самоизяден заради усложливо предоставени "разкрития", а на пловдивчани малко им трябва от мухата слон да направят. Особено пък на Колежа лесно се пали кибрита на самоунищожението.

Засадата преди втория гол на Славия - 2  декември 2012

Атаките срещу нас не са от вчера, те започнаха още от миналия сезон в Б група, когато се знаеше, че имаме и амбиция, и способности, а и пари да атакуваме първото място. Ние бяхме единствените, които от самото начало твърдо заявиха целите си и това беше добредошло за футболната мафия. Ние бяхме (и си оставаме, за жалост) удобно пушечно месо за рекет. В битката ни за промоцията съдийството в нашите мачове беше обективно. Лошо няма, точно така трябва да бъде, но в нашия случай имаше редица моменти, когато съдийските отсъждания бяха твърде "неутрални". Дали е имало през последните 15 години някой друг претендент за каквото и да е било призово място в Републиката с толкова много получени наказания, при това в домакинските си срещи? Имаше поне 3-4 случая при които можеше да се даде дузпа за нас на Колежа т.е. преди да идем на Беркут и трескаво да драпаме за точки през пролетта. Знакът беше ясен – или си плащайте, или ще берете ядове. 

Е, брахме ги ядовете! Във възловия мач с Нефтохимик на Колежа получихме червен картон и не ни се даде дузпа! После дойде резачката във Варна на Коритото, повече от очевадна. Обективната свирка на скандалния мач с Етър (3:1) пък допълнително наля масло в огъня. Като десерт ни оставиха драмата с баража. Седмица преди мача, общоизвестните тотоиграчи от Своге се обаждат да ни се предложат, после пък реват като магарета, че сме ги били "пробили"...Та ако си бяхме платили (още есента) вси това щеше да ни бъде спестено и щяхме да финишираме с поне 10 точки пред втория в надпреварата на Източна Б група, сезон 2011/2012. В това съм абсолютно сигурен.
 

Така, че крушката си има опашка не от вчера. Далеч съм от мисълта, че трябва да хленчим и да се оплакваме, но пък не ни подхожда да се самоизяждаме и да се правим на великодушни футболни романтици, когато срещу нас се води подмолна кампания. Да загърбим личните си предпочитания, да смалим малко голямото си его и да се държим задружни. Само това ни спасява и ще ни направи още по-големи!

Не отричам слабостите, които имаме като клуб и отбор, но определено вярвам, че свободата има цена и трябва да сме готови да я платим. Да се приготвим за кръгова отбрана, защото, ако се изядем помежду си заради спекулации и интриги, крепостта ни ще падне без бой. Цяло десетилетие въжделеехме за "Свободен Ботев" и сега, когато го имаме трябва да браним завоюваното. Да се сплотим и да застанем и зад малкото, което сме постигнали на този етап от историята си!

Retrievably

Stay Classy On Your Ground

Football and sport in fact... the most important thing is that it is ultimately a human thing. An exchange of ideas, the feeling of unity and belonging, being part of a group. It is something that is a by-product of social evolution. Ultimately winning and losing means nothing and the pursuit of victory in place of everything else is entirely pointless. I think the most important thing is the part where you come together and enjoy being part of something positive that is bigger than just yourself. A shared journey. And part of that is respect. Di Matteo was not respected. The fans have not been respected. Relentless winning at the cost of all of the above would just erode the soul. Do you think Suarez diving is a great thing or that the Shakhtar players' conduct in Denmark is justified? They won after all, eh? Competition is great, but it isn't life or death. A sense of fairness, togetherness and sportsmanship is what stops sport from being entirely pointless.

I can understand a professional player placing a bigger importance on winning than I do. It is their livelihood after all. But I cannot understand a supporters who places it above everything else. I am very suspicious of those types of people. The ones who require validation via the proxy of people they've never met who happen to wear the same kit. The reflected glory to fill some hole in their psyche. I think people with that mentality are quite tragic. Childlike in a way even some call them "glory hunters"...

bultras on tour - Ловеч 21/10/12

Ово jе стандард!

Старото дерби отново - 19.08.2012

11 август 2012 - Върнахме се!

Ботев Пловдив - "гордостта на Тракия, най-доброто на Юга" - пак е в елитната футболна лига на Републиката. След дълги години на терзания, премеждия, унижения и безпътица, сега като феникс любимият клуб се връща на сцената. Ще трябва много търпение и яростна битка за да изчисти лекетата, полепнали по нашата патрицианска мантия от обезобразяващата ни спортна статистика за последните 15 години.

12 000 ботевисти аплодираха завръщането на отбора си

Presented: Ultras Arnhem

Briefly just 12 questions, symbolic as the number of fans shirt .

Q1: Introduce yourself

I am Westwood one of the members of Ultras Arnhem.

Q2: Present your football club & town

Vitesse Arnhem. Vitesse is one of the oldest clubs in the land 1892, only Sparta Rotterdam is older 1888. Our nickname are Vitas, or FC Hollywoord on the Rhine. We are located in the east of the country people may know our town of Arnhem from Operation Market Garden, also known as a Bridge too far – the biggest Airborne operation of the WW2. We are playing in yellow&black vertical stripe much similar as Botev Plovdiv. Our stadium is The GelreDome and it got a capacity is 25,000, and it is one of a kind. Its built in 1998, with a retractable roof and a convertible pitch. That can be retracted when unused during concerts or other events held at the stadium. Our Chairman is the Georgian old footballer Merab Jordania and we are first Dutch football club owned by a foreigner. Vitesse got a strong connection with the London Blue’s Chelsea, and beside that we have got one of the best football academy of the land. In good and in bad time, it’s never boring.

Q3: Present your firm

Ultras Arnhem, we are the biggest independent firm of the club. And this year’s we got our 10years anniversary. Under this name there are a lot of groups active like, RFA Rhine Front Arnhem. We combine and mobilizes all the divert groups, and organize for example our own pre and after match’s party. We stand up for the normal fans, and being critical when necessarily. We dare to say those thing the official supporters club doesn’t. We are Vitesse, and without us the it’s just a soulless club.

Епопея на завръщането

Победа в баража за влизане в А-група ни върна на мястото, което считаме за исторически полагащо ни се. Не бе лесно и както винаги се случва с нас нещата стават по трудния начин.

Традиционните 4-и

Кой кой е в пловдивския футбол? В последните години много се спекулира по футболното минало на отборите. Преди 20-30 години това го нямаше, докато сега е лесно - скалъпват се разни ирационални умозрения, пренаписват се чопнати оттук-оттам журналистически клишета на стари вестници (БГ-журналистиката не от вчера владее списването на малоумни дописки), произволно се представят само удобни за желаната митология информации и т.н. и т.н.. Едно време имаше живи свидетели на отминалите събития и нямаше как да се изопачават нещата в тяхно присъствие. С група приятели се постарахме да изнамерим и логически свържем преки и косвени материали представящи предисторията на "традиционните 4-и" в пловдивския футбол.

Фалитът на Радуканов-ХХХ

Той дойде с визитката на тренер, спечелил Купата на България, вярно, с ЦСКА, ама все пак Купата е това. Беше приет радушно и с надежда, не толкова заради някакво упование да е пътеводна светлина, колкото заради принципа, че който е начело на отбора има пълна подкрепа до последно. Не е много ясно той как ги е приел нещата, какво си е мислел за новата месторабота, целта поне трябва да му е била ясна – влизане в А група и игра, която да радва и води на стадиона хиляди!

Още с влизането си в Ботев Пловдив той получи правомощия и спокойствие за работа, както никой друг за последните 20 години на булевард „Източен” 10. Най-напред, както явно вече е мода в България, пофлиртува с феновете, правеше по 2-3 хвалебствени приказки по техен адрес при всяко свое изказване. Захвана работа, дебютира със загуба във Варна, домакинско равенство с Поморие и отново загуба, в град Любимец, и първите симптоми за фиаско се прокраднаха. Останаха замаскирани от 2 поредни победи за Купата – срещу Ботев Враца (1:0) и Черноморец Бургас (2:1) – получи се илюзията, че ако не друго то поне нахъсва играчите за свирепи битки до победа, каквато е традиционната школовка от ЦСКА.

Несъстоятелността му обаче прозираше от изявленията му, тривиални за съвременните български треньори, когато се оправдават при неуспехи – "Владеехме инициативата, контролирахме мача, но пропуски ни лишиха от победата", сякаш не се научиха тези хора, че колкото и да владееш топката, играта е на голове и те се броят накрая. Радуканов употреби това изтъркано клише при всичките си мачове в които не успя да победи. После отборът направи най-солидната си зимната подготовка от десетилетие – лагер в Турция, контроли с чуждестранни съперници, селекция. Последното като, че ли затри Радуканов и съсипа колективния дух в отбора.

Той не умира

Красота. Вяра. Борба. Вече 100 години. 

Една традиция, преборила превратностите на съдбата, тържествува.  Една любов, предавана от поколение на поколение, живее в Пловдив и днес празнува 100 години. Думите са излишни, може се окажат твърде леки. Достатъчни са само две - Ботев Пловдив! Ботев - като символ на свободолюбивия дух, Пловдив - като символ на сътвореното безвремие. 

Дванадесети март е символичната дата - защото Ботев винаги играе с дванадесет играчи, винаги с един повече от другите защото има любовта на своите. Ботев Пловдив живее с любов и от любов, от поколение на поколение, от век на век. Нищо да не бе постигнал, пак само заради това съчетание на традиция и любов Ботев Пловдив се нарежда сред най-достолепните постижения на българщината. Да съхраниш и предадеш нататък, докато достигнеш 100. Нека си пожелаем след още 100 с гордост да се каже както и сега -

Ботев Пловдив е част от възторга и страданието на един горд град. С името на този клуб са свързани и най-светлите, и най-тъжни мигове от историята на пловдивския футбол. А всичко започва през славната за България 1912 година, когато е основан Отборът, чиято първа звезда е  името на един национален гений – Христо Ботйов. От тогава до наши дни, "жълточерните" момчета от Kолежа са неизменно на българския футболен небосклон.

Честит рожден ден, жълточерни сърца! Напред, мой Ботевъ!

На 3 Март 2012

Eлате хиляди!

Да вкусим менюто от Ботев Пловдив на тренер Радуканов – Изключително важен мач по пътя ни обратно към дома – А-група – 3 Март – Да живее Майка България! - Съперник е Нефтохимик, заслужават адмирации и респект – Ще е Видовден сякаш – Накъде сме се отправили, накъде отиваме – Зимният лагер в Анталия вдъхна оптимизъм – с Корона (Килце, Полша) 1:1, с Академия (Кишинев, Молдова) 1:0, с Дьошдьор (Унгария) 2:3, с Делта (Тулча, Румъния) 2:2, с Бохемианс Прага 4:0 – Има нови момчета в състава – Изоставаме 5 точки от първия – Всяка битка до финала е финал – Пролетни цветове само в жълто и черно – Благодат и щастие само за жълточерните – Само най-хубавото в жълто и черно да бъде, от сега насетне – Нека да бъде! - Колежа бие с всяко свое сърце, подкрепя с всеки свои глас – Елате хиляди, елате!

Елате много!

За BVB с любов

Имах щастието да живея близо до Дортмунд през 1997, когато Борусия спечелиха Шампионска лига. На следващата сутрин, естествено пътувах за празненствата. Влакът беше жълто-черен, а гарата, където пристигаха още много такива влакове беше врящ котел. Целият град беше задръстен от фенове. Кулминацията беше на площада пред общината. Имаше сцена с участия на актуални тогава музикални звезди. Бира се лееше на корем и когато отборът се появи на терасата с купата всички избухнахме. Незабравим спомен...Същата година бях и на Южната трибуна, на мача срещу Щутгарт (с Балъков в състава). Невероятно усещане беше. Бях сам, а мобилните телефони почти не бяха навлезли, дори и в Германия, а така ме напираше да споделя атмосферата с приятелчетата от Кичука. Трибуната, естествено бе препълнена, а аз имах късмета да си купя билета на черно, на двойна цена. До мен имаше един доста хард ултрас, с едно яке цялото в нашивки с текстове срещу холандците. Пя се здраво цял мач, пък аз в уникалния шум пеех и за Ботев с пълно гърло :)

Мисля, че в сегашното състояние на Борусия и Ботев Пловдив има доста сходни моменти. И двата отбора са пълни с млади и талантливи футболисти, стремят се да играят креативен, красив и атакуващ футбол. Млади и амбициозни треньори, със сходен темперамент. И двата отбора имат най-вярната публика в страната си и са съответно най-посещаваните.

Имах един колега немец, който беше затънал в дългове от хазарт. Беше осъден или да влиза в затвора или да остане на работа и заплатата му да се превежда директно към държавата, като за него остава само социалният минимум. И все пак, беше намерил вариант да си купува абонаментни сезонни карти и не пропускаше мач. Говорим за човек на около 50 години. Клубните цветове няма какво да ги коментираме - те са ясни.

Разбира се, пиша това с ясното съзнание, че Дортмунд са все едно на друга планета сравнено с нас, но съм оптимист, че сме тръгнали по верния път и те може да са ни светъл пример. А за тях се надявам да дублират титлата си в Германия и догодина да постигнат пробив в Шампионска лига.

Yellow blood от Независимия форум на ботевистите

Those were the days...

The history of Botevism is a magnificent novel of adventures, inspired by true friendship and pure passion. All ingredients are there – love, hatred, joy, pain, frays, scandals, rage, tears. Once upon a time...

Whenever stories about ultras of Botev, so-called Bultras, penetrate Bulgarian media they invariably come dripping with negative connotations - extreme chanting, violence and dirty war against former club owner and other depressing accounts. All these help portray the Botev's supporters as a repugnant bunch of ignorants. In recent decade the Plovdiv`s football obsession has become renowned nationwide for a certain type of urban subculture. However, the local terrace culture is still in its juvenile years since it arose in late 90s when hardcore fans started to gather and come into their own, modelling themselves on the unruly way known as Ultra` on the stands in Europe. Unfortunately not the whole story is covered in English, so the curiosity might be satisfied if glimpse upon their pictures from glory days ago, from Plovdiv mid-90s and so...

Нашия живот, нашето дело

Които знаят - не се нуждаят от обяснение.
А онези, които не разбират нямат никакво значение!

Подробности в историята

Голямата, преобладаващата част от обвиненията в черно и бяло отправяни към Ботев Пловдив за периода на Народната република са неоснователни и базирани на невежеството. Непознаването на историята, на обществено-политическите процеси и особеностите на събитията обаче не оправдава съзнателното изопачаване. В стремеж да обосноват конюнктурните си претенции, апологетите на анти-ботевизма залагат на повърхностните асоциации и на фриволните съждения, загърбвайки "свободната от ценности" (по Макс Вебер) чиста мисъл. Разбира се, това се обуславя от два коренно различни подхода към научното знание, два типа мислене, цивилизационни схващания и манталитет, съгласно моралните и интелектуални качества на отделната личност и предопределящи нейния свободен избор на съждение.

 

В самото начало е нужно да се отбележи какво заварва времеразделната дата "9 ІХ 1944" в спортен Пловдив, а именно съществуването на дузина дружества, обособени на граждански (самостоятелни) и федеративен (т.е. имали са присъединени под-тимове) признак – Шипка, СГК (обединението на Сокол и Генерал Колев), Марица, Спортклуб, Ботев, Левски, Железничарски спортен клуб (ЖСК), Алтай, Хоментмен, Бар Кохба, Парчевич, Напредък, Кубрат и Княз Симеон Търновски. Само за по-малко от десетилетие картината коренно се променя с унищожаването на свободния живот и традициите в спорта, заместени от насаден модел на централизирано тоталитарно управление.

Новия изглед на стария Колеж

На картинка всичко изглежда добре. Дано добрите замисли се изпълнят и жълточерния народ да има своя любим Колеж в нова премяна!
У мнозина възникват въпроси за бъдещия стад, но най-вече за "Къде ще е ТИ?"
Отговорът може би се крие в простичкото обяснение -

Имена като "Трибуна Изток" носят символика, а не конкретика. Трибуна Изток живее единствено в сърцата и умовете на хората. Трибуна Изток е символно означение на място, където стои агитката. Никъде го няма официално сертифицирано-легализирано-формализовано-документирано-прошнуровано...и няма да е проблем, че северния край на стадиона ни ще се нарича ТИ! Нали като се зовем "Ботев Пловдив" не сме в родствена връзка с Христо Ботйов? Същото е и с географското понятие "изток" и името на трибуната на която стои агитката. Просто един от символите в нашата митологема и това си е.