Традиционните 4-и

Кой кой е в пловдивския футбол? В последните години много се спекулира по футболното минало на отборите. Преди 20-30 години това го нямаше, докато сега е лесно - скалъпват се разни ирационални умозрения, пренаписват се чопнати оттук-оттам журналистически клишета на стари вестници (БГ-журналистиката не от вчера владее списването на малоумни дописки), произволно се представят само удобни за желаната митология информации и т.н. и т.н.. Едно време имаше живи свидетели на отминалите събития и нямаше как да се изопачават нещата в тяхно присъствие. С група приятели се постарахме да изнамерим и логически свържем преки и косвени материали представящи предисторията на "традиционните 4-и" в пловдивския футбол.

1912

В "Ботевъ листъ" от 7 юни 1925, издание в памет на 49-годишнина от геройската кончина на великия български поет и във връзка с патронния празник на СК Ботевъ, пише следното:

Съвременният спорт датира от скоро време в България. Преди голямата и балканската войни, спортът не беше познат на широките народни маси и беше известен на малцина и то само в по-големите градове, където беше се почнало да се чувства влиянието на Запада и на Англия не само в спорта, но и във всяко друго било културно, било икономическо или друго начинание.

В гр. Пловдив благодарение на френския колеж "Свети Августин" спортът е бил познат повече на възпитаниците му българчета, които са го занесли като европейска новост между другарчетата си. И още в 1906-1907 година в Пловдив се образува първия футболен тим, а в 1910-11-12 год. вече и в града изникват дребни махленски клубчета с най разнообразни европейски и български имена. Но още в 1911 година се образува махленски спортен клуб "Ботев" от ученици, в които е имало и възпитаници на колежа. Но тогава тия ученически клубове са съществували като еднодневки, докато амбицията на инициатора е била твърда и силна. Така и спортен клуб "Ботев". В 1912 г. през месец март се образува пак спортен клуб ”Ботев” и за нещастие дохожда освободителната балканска война и спира неговия живот. В 1914 г. се възстановява неговия живот вече с утвърден устав от Министерството на Просвещението и учителския съвет на тукашната гимназия и се почва трескав живот. Но ето, че отново пречка – обявява се голямата европейска война, България и тя се намесва в нея да събере цялото българско племе в една държава и спортният клуб туря отново точка на своя живот. Едва в 1919 година в началото се възстановява клуба и с нова сила и енергия почва да работи. Около "Ботев" и друг клуб "Левски" се групират най-добрите спортисти и те са били школите и разсадника на спорта в Пловдив. От 1919 до днес спортен клуб "Ботев" е работил мъжки и не малко е изпитвал тежестите и трудностите на българската действителност, но неговите членове са имали силната воля и несломимата енергия да не се отчайват, а с удвоени сили да го издигнат на днешното му положение, когато всички други съвременни негови братя изчезнаха един след друг, унищожени от тая българска действителност. И днес в град Пловдив единствен най-стар и заслужил в спортно дело клуб е "Ботев". Нека днес, когато той празнува своя традиционен празник заедно с целия български народ, който празнува празника на най-великия българин Христо Ботев – гения на България, като дава самостоятелно големи атлетически и футболни игри, отдадем почит и дълбока признателност на певеца борец Ботев, в едно със спортен клуб "Ботев".

Запазен е автентичния изказ от съдържанието, само правописът е съвременен.

1921

Спортното дружество "Марица" се ражда на 20 септември 1921 година като обединение на футболните клубове от Каршияка - Вампир и Трите конски сили.

"Трите конски сили" се създава през 1913 от Кръстю Генов, Кръстю Милков, Партени Спасов, Васил и Георги Мутафчиеви, Янко Рашков, Иван Бонев, Христо Пеев и Васил Любенов – всичките от Каршияка и учащи се в Първа мъжка гимназия. Мобилизацията за Световната война (1914-1919) прекъсва спортния живот в България и повечето от членовете на отбора влизат във войската.

През 1919 в Каршияка възниква нов футболен тим. Основателите, в мнозинството си работници от тухларницата "Бай Ботю" (намирала се където сега е кръстовището на Окръжна болница), го кръщават "Вампир" с идеята "да плаши противника".

В учредителното събрание участват поручик Иван Бонев, поручик Павел Петров, братята Петко, Лука, Янко и Георги Рашкови, подпоручик Пенчо Митев Янко поп Неделев, Неделчо Неделев, Светослав Иванов, Борис Лафчиев, Георги Стефанов-Хаджията, Никола Стефанов, Георги Христев, Христо Данов, Петър Мумджиев, Димитър Джаров, Васил Петров, Крум Владов, Пейчо Пеев, Кирил Любенов, Кръстю Милков и Спас Генчев.

Предварително изготвеният устав е прочетен на събранието от Петър Мумджиев и одобрен с болшинство от съмишлениците, след което се избира клубно настоятелство в състав – поручик Бонев, подпоручик Митев, Луко Рашков, Светослав Иванов и Борис Лафчиев, а за председател е определен Янко Рашков, който имал най-голяма заслуга за сдружаването на футболните отбори от Каршияка. Той предлага и името, и цветовете на новосъздадения клуб - жълт и син – като жълтият цвят олицетворява плодородна Тракия, а синият - тихите води на реката Марица. На събранието е измислен и клубния девиз: "Здрави и силни – дружно за Отечеството".

Още на следващия ден се провежда и първата тренировка на играчите под ръководството на Луко Рашков. Той приветства събралите се привърженици и играчи с думите: "От този ден в Каршияка съществува спортен клуб "Марица" и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на квартала и на града".

Първия състав на отбора е: Георги Стефанов-Хаджията - вратар, Петър Мумджиев - ляв бек, Христо Петров-Ито - десен бек, Луко Рашков - централен защитник, Стефан Кръстев - десен халф, Георги Стефанов-Джогула - ляв халф, Пейчо Пеев - централен нападател, Светослав Мутафчиев - десен инсайд, Апостол Николов - дясно крило, Борис Лафчиев - ляв инсайд, Лазар Божилов-Лако - дясно крило.

На 12 февруари 1939 година клубът се сдобива с нотариален акт за терен на Пазарджишко шосе, западно от Захарната фабрика и железопътната линия за гара Филипово, където и в момента се състезава.

На 29 декември 1944 клубът влиза в обединение със СК "Стефан Караджа" под името "Спартак". После става Спартак-Текстилец за много кратко през 1947 след обединение с Текстилец на 15 юни с.г., а по-късно е преименуван на Бенковски. На 18 януари 1948 е върнато оригиналното име, което стои до 1949, когато става Строител, а в последствие Ударник от 1951 до 1957.

Историческото име на спортното дружество е възстановено през 1957.

1936

Железничарски спортен клуб (ЖСК) в Пловдив бил учреден в рамките на кампания по основаване на спортни клубове към БДЖ в цялата страна. На 1 април 1935 официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – "Железничарски подем" обявява създаването на Културно-просветен комитет към синдиката. Този комитет включвал няколко секции: читалищна, религиозна, музикална, туристическа, за хигиенна грижа, въздържателна, спортна и женска. Нужно било във всеки по-голям железопътен център да бъде учреден културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Клуб на пловдивските железничари (КПЖ) се осъществило на 13 юни 1935 година.

КПЖ решава името на спортната секция и устава да се определят на бъдещото първо събрание на членовете му. Така на 17 октомври 1935 се провежда Общо събрание на спортното дружество при Железопътно депо на Централна гара. С явно гласуване събранието избира Управителен съвет, който е оглавен от Филип Балабанов - председател на спортната секция на Културно-просветния подкомитет при Областното профсъюзно ръководство, контрольор при Районна инспекция Пловдив. Останалите в ръководството са инж. Тодор Атанасов, инж. Петър Михайлов и жп-работниците Ганчо Колев, Стоян Стоянов, Михал Шевкенов, Никола Копаранов и Станчо Станчев.

Клубът е официално картотекиран в БНСФ през първата седмица на май 1936, под името "Железничарски спортен клуб" (ЖСК) Пловдив. За официален рожден ден на дружеството се счита датата 7 май 1936 година. Този факт съобщава пловдивският вестник "Борба"в броя си от 8 май (25 април, стар стил) 1936 по повод срещата на новия отбор ЖСК с този на "Левски" (Пловдив). Основаването на ЖСК е намерило място в кратката дописка на вестник "Борба", брой 4509 (май 1936 г.) - "всички първооснователи работят в железниците: жп гара, товарна гара, локомотивно депо, жп секции - инженери, техници, ръководители на движение, началник влакове..."

Първоначално отборът няма собствено игрище и поради това ползва за тренировки и мачове терените на "Ботев" и "Борислав" в Кичук Париж, колодрума на дружество "Цар Симеон" и поляна край гара Филипово в Каршияка. Основния състезателен екип на ЖСК е фланелки в небесносиньо и бяло райе. Първите прояви на футболистите от ЖСК са епизодични и отразяват организационните неуредици тогава. Дълго време се води борба с Пловдивската окръжна спортна област и Българската национална спортна федерация за включване на отбора във Втора дивизия на Пловдив.

ЖСК Пловдив е приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938, а първия си официален мач играе на 25 юни 1939 година - 2:11 срещу Спортклуб Пловдив.

1938 - На 21 април управата на Пловдивската окръжна спортна област (ПОСО) приема за свой член ЖСК Пловдив. Отбрът е допуснат да играе в учредената година по-рано Втора дивизия на областта. На 20 май, БНСФ (Българска Национална Спортна Федерация) уведомява ПОСО, че пловдивският Железничарски спортен клуб е приет за член на федерацията.

1940 - ЖСК Пловдив участва във Втора футболна дивизия.

1943 – ЖСК води оспорвана битка с Ботев Пловдив за второто място в градското първенство, първото място било окупирано безапелационно от Левски Пловдив. Решителната среща между Ботев и ЖСК завършва 4:4, но "железничарите" подават контестация в ПОСО и молбата им е удовлетворена с присъждане служебна победа 3:0. Решението на пловдиската централа е оспорено от ботевистите и в крайна сметка софийската БНСФ потвърждава равенството от изиграния мач. Така Ботев запазва преднината си от 2 точки в класирането и от този момент започва вечното съперничество между двата клуба.

1944 – ЖСК печели Градското първенство на Пловдив. В първия кръг за Държавно първенство е отстранен Ботев Пловдив след 3:1 и 2:2, на 1/8-финал е победен тима на Хасково 4:3, но поради настъпилите политически събития в България шампионата е прекратен.

В периода 12-17 ноември 1944 ръководството на ЖСК постига съгласие за обединение със СК Левски Пловдив. Този "брак по сметка" напълно отговарял на необходимостите и на двата клуба. ЖСК в лицето на своето ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средствата основно на БДЖ (плюс малки суми от СК Левски Пловдив и Община Пловдив), на мястото на старото игрище на Асеновградско шосе още през 1943 бил изграден модерен стадион, разполагащ с масивни трибуни. Първоначално кокетния стадион носел името "БДЖ-Левски". Двата клуба се обединяват на тържествено събрание на 19 декември 1944, а новият отбор приема цветовете на "Левски" – черно и бяло.

Обединението не просъществувало дълго и само след година се разпаднало на съставните си части. Възвърналият самостоятелност ЖСК бил преименуван – на 27 декември 1945 приема днешното си име "Локомотив".

Локомотив играе до 1949 в Южната зона, а в последствие става част от ДСО "Енергия", обединяващ спортистите от системата на транспорта и тежката промишленост.

След мимолетно преименуване от "Енергия" на ДСО "Торпедо" профсъюзът на транспортните работници в България решава да изгради отделна Доброволна спортна организация (ДСО) носеща старото име "Локомотив".

От 1 януари 1951 до ден днешен клубът има това име.

1947

През различни периоди между двете световни войни в Кичук Париж се създават и развиват дейност множество футболни тимове. По-известните имена са:

Славия – съществува от 1918. През 1922 в редиците му се влива отбора на СК Слава, а две години по-късно и СК Свобода.

Македония – създаден през 1919 в района на улиците "Пере Тошев", "Скопие", "Охрид" и "Даме Груев", и играел мачовете си на поляната, където сега е градината "Бели брези".

Борислав – отбор от едноимения западен квартал на Кичук Париж, игрището му се намирало до фабрика "Балкан". Съществува до 1937 година, когато се влива в СК Ботев. 

Тракиец – също отбор от квартал Борислав, съществувал до 1942, когато се влива в СК Шипка. 

Родина – възниква през 1928 в района източно от Събота пазар и съществува до 1941, когато се влива в СК Левски.

През 1927 Славия се обединява със СК България под името БС`27, а в последствие към обединението се присъединява и СК Македония. Така на 28 юни 1929 в Шуменската бирария на Сточна гара се създава СК Шипка, по предложение на Илия Пенев. Избрано е ръководство с председател Александър Лютов и секретар Хачо Бохосян, за треньор е назначен Стоян Златарев. На следващата година начело на клуба застава капитан Георги Петров, член на Пловдивския военен съд, но въпреки това клубът продължавал да бъде негласно свързан с Работническата партия и нейния младежки съюз (РМС). Цветовете са червени фланелки, черни или сини гащета, а игрището на отбора се намирало при сегашния надлез "Родопи". 

През 1934 Шипка е градски първенец и печели областния шампионат след победа на финала над Бенковски Пазарджик с 6:0. Прочути играчи на отбора са Симеон Павлов, Атанас Мастагарков, Коста Бозуков-Таро, Георги Генов-Джогата. След политическите промени от есента на 1944, Шипка влиза в обединение със СК Ботев, но за кратко. Старите кадри на Шипка, водени от Симеон Чучев, Димитър Станчев, Райчо Манолов и Тодор Терзиев се махат от обединението с СК Ботев и преминават към НФД Септември.

През септември 1944 г. в Пловдив е създадено Народно физкултурно дружество "Септември", което е под прякото ръководство на Министерството на вътрешните работи и в основата му са бивши ръководители на СК Шипка. НФД Септември се обединява със СК Левски под името НФД Левски през 1946. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник. След месец следва нова промяна в името на футболния клуб. Новото име е Спартак - утвърдено на 15 ноември 1947 г. и запазено до днес. Това се счита и за рождената дата на клуба.

Първото ръководство на клуба е в състав: Благой Пенев - председател, Спас Томев, Найден Маслев и Атанас Куцалов. За технически секретар (треньор) е назначен Иван Георгиев. Утвърдени са клубните цветове - синьо, бяло и червено. Избрана е клубна емблема, останала непроменена през годините и дело на художника Борис Стаменов.