Presented: Aris FC Thessaloniki

На 25 март 1914 в кафене в солунския квартал Воци се събрали 22 съмишленици и решили да създадат спортна организация. Датата не била случайно подбрана, това е празникът на Гръцкото въстание срещу Османската империя. Първата задача за решаване пред тях била как да нарекат отбора си и се спрели се на идеята за Арис – бог на войната в древногръцката митология. 

Легендата разказва за избора основно повлиял фактът, че в Солун вече имало друг клуб с име на митичен герой, Ираклис (Херкулес), най-силен измежду човеците и полубог. И тъй като според митологията единствено Арис могъл да го победи за това и 22-мата от кафенето във Воци избрали него за свой патрон. Спрели се на името и чак пет месеца по-късно, типично по балкански, през август`1914 възродили идеята за Арис и изграждане на структурата му. 

За цветове избрали жълто и черно, като заемка от цветовете на Източната Римска империя (Византия) и мега въжделенията на гърците по Константинопол. В началото клубът се базирал в района на Арката на Галерий и черквата "Свети Георги" в самия център на Солун, но през 1919 и 1921 към него се вливат два по-малки отбора и така Арис се мести в близост до днешната улица "Флеминг".

Bloody Sunday morning

Фундаментът на хуманитарното право в модерността се състои в отношението на държавната власт към всяка човешка личност без оглед на социална позиция, образователен ценз, физическо състояние. Това е израз на разбирането, че всеки индивид е живо същество, чието достойнство има значение и вътрешноприсъща ценност за реализиране на живота си по свой избор. 

Въпреки спецификата на своята рутинна дейност, полицията не трябва прави изключение и да се отклонява от исконното право на гражданското общество – дължимо уважение към всеки свободно крачещ по улиците човек. Несъмнено би било много полезно – и естествено би увеличило колективната сигурност в обществото – ако полицията бе в състояние да праща в затвора редови граждани, смятани за заплашващи сигурността на другите, без протакането и възможните усложнения на съдебните дела. Всъщност би било от голяма полза, ако във войната с укриването на данъци, рекета, прането на пари и наркотиците можеха да се затварят хора, за които няма юридически издържани доказателства за извършено престъпление. Ние, народът, данъкоплатец и гласоподавател, не даваме на полицейските си сили такава възможност, колкото и голяма полза да би донесла, защото считаме, че човек разполага с правото да не бъде третирани по никакъв драстичен начин, произтичащ от волността на действията и преценката на хората с власт.

Задържането в клилия е крайна форма и не може да се оправдае налагането на такова наказание върху някого само по полицейско подозрение. Опазването на нощната тишина и спокойствие по улиците на Пловдивград по никакъв начин не може да бъде аргумент за полицейски произвол, освен ако полицаите не смятат, че животът на другите не струва нищо. Нарушение на правото е политиката на пловдивската полиция да осъжда публично в своите информационни бюлетини хора, заподозрени в престъпление без обвинение и без съдебен процес, или да се задържат хора, които не са сторили нищо нелегално, но са преценени от жандармите като опасни.

Възможно бе народът, като върховен суверен, да позволи на полицейските си служби сами да съдят онези, които са арестували, без да се допуска запознаване на арестантите с доказателствата срещу тях и възможността те да ги оборят, без съдебно преразглеждане на присъдата и това да бъде достатъчна справедлива процедура в случаите на улично насилие. Ала това не се е случило. Обратно, стигнали сме като общество до мисълта, че процедиране по такъв способ не би било достатъчно справедливо да оправдае огромната вреда и обида, каквато представлява пращането в затвора на група футболни привърженици, набедени за улични хулигани.

Това е напомняне към всички властимащи по повод на полицейските своеволия спрямо малка група бултрас и отзвука от уличната случка в квартал Капана. В сутрешните часове на неделя, 16 януари 2011, българската полиция с поведението си показа, че не смята хората от улицата за пълноправни човешки същества. Още недоспали си от полицията побързаха да разпространят тяхната версия за случката:
Девет хулигани са в ареста заради участие в масов бой пред заведението "No sense" в Капана. В ареста ще останат за едно денонощие. Задържаните са на възраст между 17 и 31 години и по първоначални данни са привърженици на Футболния Ботев. Инцидентът възниква около 1 часа сутринта. Полицейски автопатрул забелязва група от 50-ина човека, движеща се в посока на популярен нощен бар на улица "Евлоги Георгиев". Минути по-късно е получен сигнал за възникнал масов побой пред въпросното заведение. Пристигналите на място полицаи успяват да задържат няколко от участниците в боя, като всички били в нетрезво състояние и се държали агресивно. Приятели на задържаните в опит да ги освободят започнали да хвърлят камъни и бутилки по полицейските служители и автомобилите. Хулиганстващите лица са изтласкани към площада на Джумаята, но там те продължават с изстъпленията си. Констатирани са счупени витрини на сладкарницата на джамията и поражения върху околни сгради.  Напоследък в боеве между футболни агитки пострадаха няколко пловдивски заведения...

Има и още, но не си струва четенето. В общи линии случката е повече от обичайна за пловдивските улици - спречкване между две пируващи компании след което бой помежду им. Идват полицаите и поголовно задържат единствено по подозрение за участие. Остават въпросите. Защо граждани ще бъдат съдени, понеже са имали дързостта да подадат жалби срещу произвола на стражарите? Защо са задържани граждани, които изобщо не са влизали в пререкания?

The Plovdiv City police department has stated a formal communiqué on a street disturbance in the neighbourhood of Kapana:

The Police Department claims a mass brawl was prevented in front of a pub in the very early morning of Sunday as nine people were detained for a 24-hour custody. Allegedly all suspected men are football fans of the local team Botev Plovdiv. About 1 a.m, a bunch of 40-50 run rampage in the vicinity of the Evlogi Georgiev Street. Twenty minutes later they attacked with stones and bottles the task force dispatched to the incident. Two cars suffered damages in the morning turmoil. Nine arrested are aged between 17 and 31.

Наско Курдов в Лудогорието

Един луд трансфер в лудите гори тилилейски на Разградско разбуни духовете в Пловдив - Наско Курдов си тръгва от "Колежа" и отива не в Германия, не в Италия (както се очакваше), а в Лудогорец майна, даже не ги знаем с какви цветове на екипите играят. Буйната тракийска кръв пак е завряла и истерия се носи в жълточерната атмосфера. Нашият голмайстор ни напуска заради новоизлюпения богаташки отбор от Разград, за 100 000 лева предварително на ръка. Основателен повод набързо да се забрави торбата с голове, която набута на противниците ни през есента? Едва ли. Дълбоко се съмнявам съвременен футболист да пропусне подобна възможност, но пък е и естествена реакцията на Пловдивград - полюсът на бултра настроението, от "Осанна" до "Разпни го", е обичайно срещано явление по целия футболен свят.  Аз лично никога не съм си правил илюзии, че някой футболист ще ни е верен до гроб и ще си къса шортите за бясното густо на Трибуна Изток. 

Трезво погледнато, нищо особено не е станало, просто поредният добър футболист е приел поредната добра финансова оферта. За последните 10 години такава развръзка имахме и с Боби Димитров, и с Жоро Христов, сега е ред на Наско Курдов. След години сигурно нова подобна драма ще  ни се случи. Това са банални неща. Накърненото честолюбие на част от публиката ни трябва обаче да осъзнае, че Наско не е ботевист, а футболист и има право да избира къде да пласира наемния си труд. Всеки избира за себе си, той е направил избора си и това, че на някой не му харесва е проблем от частен характер. Важното е Ботев Пловдив да не умира по трибуните, защото там умре ли, няма да има никакво значение кой вкарва головете за нас. Ботев Пловдив е живот, останалото са ситни, дребни ядове от ежедневието.

Успех на Наско Курдов, където и да е!

Стари истини

Едно отдавна изтъркано клише се носи от Лаута винаги, когато искат да кажат колко неестествена била за Пловдивград страстта му в жълто и черно - "ФК Ботев бил тикан напред с протекции от властта по време на соц режима и реално нямал true fans, а само glory huntеrs, привлечени от изкуственото фаворизиране на тима". Поместените тук вестникарски изрезки (колкото и съмнителен по принцип източник да са журналистите) показват разположението по трибуните в шампионати, когато Ботев Пловдив не е на призово място - през 1968/69 сме  шести, а през 1979/80 сме пети в крайното подреждане. Дори в първия случай домашните ни любимци са пред нас в класирането - бронзови медалисти, първото им сериозно постижение изобщо в шампионатите на България  т.е. достатъчно основание да пълнят стадиона и да се радват на отбора си.

В легендировките и натъкмяванията "квото ни изнася" няма лошо, стига да е от необходимост за лъскане на собствения ореол, но чак пък да се посяга на чуждото право на гордост, да се изкълчва миналото с безпочвени интерпретации и да се насаждат абсурдни теории си е чист комунизъм. Реалността е еднаква - нашият Ботев Пловдив е бил винаги третият по популярност отбор в Българско, след шлагерните Левски София и ЦСКА. Sad but true :) 

Благодарности на Montreal Club Botevista за предоставените веществени доказателства! 

6 януари – Богоявление и Рождество Ботйово

Нашата нравственост определя възприятието ни за добро, нашите морални принципи изграждат задълженията и отговорността към другите. На идните поколения дължим спомена за онова, що ни крепи и държи у свяст, та нежели помръкне вярата им в собствените сили да хвърлят взор към небосклона на човешката история. Там грее звездата на вечната елегия за непримиримия дух – Ботйов и с блясъка на неговия пример да търсят с дързост пътя напред.

По празници и чествания обикновено се сипят тържествени приказки всякакви и тяхното излишество само по себе си замъглява смисъльт на почитания символ. Да не бъдем голословни и да се позовем на предците си, те най-добре казват откъде идем и накъде отиваме:  

"И в историята на нашия потъпкан и поробен народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли некога си нещо в историята на общочовешкия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почит и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на всеки честен, искрен и признателен славянин. Едно от тия събития, без съмнение, е кръщението на българския народ..." (Хр.Ботйов)

Цитатът от Ботйов за покръстването на българите е май най-сполучливата препратка към днешния повод за гордост и преклонение на дата, преплитаща две знамения на съдбата - кръщението на Бога-Човеколюбив и рождението на Човека-Свободолюбив.

"...Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи.
....... 
В Тракия в село Калофер, Пловдивски окръг, се е родил Христо Ботйов Петков, от родители чисти болгаре и православни. Това се е случило на знаменит ден, навръх Рождество Христово, 25 декемврий 1847 г., в началото почти на още по-знаменитата за новите идеи и свободни начала 1848 година. Самите дати на неговото появяване на бял свят като че предсказвали, че той ще да расте и умре в бури. По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай турили му името Христо, именник на Спасителя".  (Захарий Стоянов)

На 6 януари всяка година, по традиция ботевистите отдават почит на клубния си  патрон с поклонение пред паметника му на стадиона. Издигането на този постамент преди десетилетия е уникално за Града и само по себе си блестящо постижение на нашето дружество - това  е първата статуя на великия поет в Пловдивград.

В началото на 1927 година се учредява фонд за набиране на средства за градежа на бюст-паметника и се провежда конкурс за скулптурен проект. Сред членовете на комисията за определяне на избора са легендарният художник Цанко Лавренов, архитект Стойко Стойков – най-знаковата фигура в пловдивската архитектурна гилдия, както и Георги Атанасов – председател на Дружеството на тракийските художници. На 13 март след проведен референдум между клубните членове, специалното жури избира един от представените седем  варианта – този на Васил Вичев. На него е възложена и изработката  от специален мрамор, донесен за делото специално от Врачанско. Постаментът официално  е открит на 2 юни 1927 с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патрония празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов.