6 януари – Богоявление и Рождество Ботйово

Нашата нравственост определя възприятието ни за добро, нашите морални принципи изграждат задълженията и отговорността към другите. На идните поколения дължим спомена за онова, що ни крепи и държи у свяст, та нежели помръкне вярата им в собствените сили да хвърлят взор към небосклона на човешката история. Там грее звездата на вечната елегия за непримиримия дух – Ботйов и с блясъка на неговия пример да търсят с дързост пътя напред.

По празници и чествания обикновено се сипят тържествени приказки всякакви и тяхното излишество само по себе си замъглява смисъльт на почитания символ. Да не бъдем голословни и да се позовем на предците си, те най-добре казват откъде идем и накъде отиваме:  

"И в историята на нашия потъпкан и поробен народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли некога си нещо в историята на общочовешкия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почит и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на всеки честен, искрен и признателен славянин. Едно от тия събития, без съмнение, е кръщението на българския народ..." (Хр.Ботйов)

Цитатът от Ботйов за покръстването на българите е май най-сполучливата препратка към днешния повод за гордост и преклонение на дата, преплитаща две знамения на съдбата - кръщението на Бога-Човеколюбив и рождението на Човека-Свободолюбив.

"...Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи.
....... 
В Тракия в село Калофер, Пловдивски окръг, се е родил Христо Ботйов Петков, от родители чисти болгаре и православни. Това се е случило на знаменит ден, навръх Рождество Христово, 25 декемврий 1847 г., в началото почти на още по-знаменитата за новите идеи и свободни начала 1848 година. Самите дати на неговото появяване на бял свят като че предсказвали, че той ще да расте и умре в бури. По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай турили му името Христо, именник на Спасителя".  (Захарий Стоянов)

На 6 януари всяка година, по традиция ботевистите отдават почит на клубния си  патрон с поклонение пред паметника му на стадиона. Издигането на този постамент преди десетилетия е уникално за Града и само по себе си блестящо постижение на нашето дружество - това  е първата статуя на великия поет в Пловдивград.

В началото на 1927 година се учредява фонд за набиране на средства за градежа на бюст-паметника и се провежда конкурс за скулптурен проект. Сред членовете на комисията за определяне на избора са легендарният художник Цанко Лавренов, архитект Стойко Стойков – най-знаковата фигура в пловдивската архитектурна гилдия, както и Георги Атанасов – председател на Дружеството на тракийските художници. На 13 март след проведен референдум между клубните членове, специалното жури избира един от представените седем  варианта – този на Васил Вичев. На него е възложена и изработката  от специален мрамор, донесен за делото специално от Врачанско. Постаментът официално  е открит на 2 юни 1927 с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патрония празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов.