Легендата разказва за избора основно повлиял фактът, че в Солун вече имало друг клуб с име на митичен герой, Ираклис (Херкулес), най-силен измежду човеците и полубог. И тъй като според митологията единствено Арис могъл да го победи за това и 22-мата от кафенето във Воци избрали него за свой патрон. Спрели се на името и чак пет месеца по-късно, типично по балкански, през август`1914 възродили идеята за Арис и изграждане на структурата му.
За цветове избрали жълто и черно, като заемка от цветовете на Източната Римска империя (Византия) и мега въжделенията на гърците по Константинопол. В началото клубът се базирал в района на Арката на Галерий и черквата "Свети Георги" в самия център на Солун, но през 1919 и 1921 към него се вливат два по-малки отбора и така Арис се мести в близост до днешната улица "Флеминг".
Заради избухването на войните, Световната (1915-1918) и Гръцко-турската (1919-1922), първият официален мач на тима е на 18 март 1923 – победа с 1:0 над солунския Александър Велики, а после следва успех и над Ираклис. Месец по-късно Арис печели градския шампионат и повтаря същото постижение на следващата година.
Допреди 1959, когато се конституира съвременното гръцко първенство, имало 3 отделни федерации излъчващи свой първенец – Атинска (E.P.S.A.), Пирейска (E.P.S.P.) и Македонска (Солунска) (E.P.S.M.). За тези години Арис печели 14 пъти надпреварата в Солун. Първият официален общогръцки шампион бил излъчен през 1928 и това бил отборът на Арис, победил първенците на Пирея и Атина, съответно Етникос и Атромитос.
Втората титла на Гърция е спечелена през 1932, а тимът си спечелва прозвището "торнадото" след като в 14 мача прави 9 победи и само 1 загуба. Записвани са впечатляващи победи – 7:0 над Панатинайкос (останал втори в класирането), 7:3 срещу Ираклис и победи в Атина с по 3:0 над АЕК и Олимпиакос. Вдъхновен от успехите тогава, големият гръцки композитор Емилиос Риадис, заклет привърженик на отбора, написва клубния химн "Жълто торнадо".
Третата и последна засега, титла е спечелена през 1946 – единствената година на Гражданската война в Гърция през която се играят регулярни мачове. Арис печели трофея след успехи над АЕК и Олимпиакос, победители в Атина и Пирея, другите две федеративни първенства. През 1980 отборът е много близо до нов триумф, завършвайки с равен брой точки с Олимпиакос, но губи с 0:2 плейофа за титлата.
Другият значим успех на Арис след Гражданската война е завоюването на Купата на Гърция през 1970. Във финала тимът побежда вечния си враг ПАОК с 1:0 на "Кафтанзолиу", стадиона на другия градски враг Ираклис.
През 80-те на ХХ век Арис започва бавно да отстъпва позицията си сред водещите тимове на гръцката лига и в допълнение изпада за дълги периоди в тежко финансово състояние. Агонията достига своя връх през 1997, когато отборът отпада от елита за първи път в историята си (дотогава само те и ПАОК, и трите атински ПАО, АЕК и Олимпиакос са постоянните присъстващи). Връща се още на следващата година, но идва ново изпадане през 2005 и пак за само един сезон. След завръщането си Арис се установява като постоянен участник в първата шестица на шампионатите и редовен участник в турнирите на УЕФА. Отборът достига 4 пъти финал за националната купа – 2003, 2005, 2008 и 2010, но ги губи до един. Последният остава обаче в историята с най-голямото преселение на публика за футболен мач в Гърция – 25 000 фенове на Арис присъстват на финала в Атина срещу Панатинайкос.
Възкресението на славния някога Арис се свързва със създаването на организацията от клубове "Приятели на Арис" през декември 2006. Идеята е многобройните организирани общности на фенове по света да могат да придобиват акции в дружеството. Също така, срещу платена годишна вноска, всеки член на подобен клуб има право да гласува за управителен съвет и президент на футболния клуб, както и да се кандидатира за такъв. Първите подобни избори се провеждат през май`2009, когато настоящият президент Танасис Атанасиадес взима 75% от вота. През декември`2010 започва да работи радио Aris FM 92.8, имащо за цел опосредстването на комуникацията между различните клубовете на Арис в Гърция, Европа, Америка и Австралия. Към настоящия момент организацията наброява повече от 7000 човека с право на глас.
Антагонизмът между двата най-популярни солунски отбора, Арис и ПАОК има своите корени в гръцките обществено-политическите събития след загубената война с младотурците (1919-1922). По силата на спогодбата за размяна на население между Гърция и Турската република през 1923, многочислени компактни групи гърци от Мала Азия и Цариград се заселват в Солун. Съперничеството на двата клуба е продължение на враждите, които имало тогава между местните и преселниците, като и до днес двете общности се обиждат на "българи" (за местните от Арис) и "турци" (за емигрантите от ПАОК). ПАОК е създаден през 1926, като наследник на Хермес, спортен клуб на гръцката диаспора в квартал Пера на Цариград. Първият мач между двата състава обаче се играе година по-рано. На 9 август 1925 се срещат за да определят кой измежду тях да запази правото да носи жълто и черно, тъй като и двата клуба били с еднакви цветове. Отборът на преселниците по това време носел името "Константинополски съюз". Победата с 5:2 разрешила спора за вечни времена в полза на Арис, а пък ПАОК примирено приел безличната разцветка в черно и бяло.
До момента двата състава са се срещали 99 пъти за първенство (от 1959), като преимуществото е на страната на ПАОК – 40 победи, Арис са побеждавали 27 пъти, а равенствата са 32. За гръцката национална купа мачовете са 22 – 8 победи за Арис, 7 за ПАОК и 7 равни. Преселниците имат предимство в спечелените трофеи – 2 титли (1976, 1985) и 4 купи на страната (1972, 1974, 2001, 2003), общо 6 срещу 4 за Арис (3 шампионата и 1 купа). Успехите на ПАОК, натрупани след 70-те, предопределят и изпреварващата му популярност сред солунчани в годините оттогава. Двата клуба Арис и ПАОК са съответно 5-и и 4-и по брой привърженици в Гърция, непосредствено след атинската тройка Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. "Черно-белите" играят домакинствата си на своя 30-хиляден стадион "Тумба", докато Арис все още се подвизава на вехтия "Клеантис Викелидис" (за 22 000 зрители) в квартал Харилау.
Рекорди в дербито:
Победи за първенство:за Арис:домакин – 5:1, 27 февруари 1966гост – 4:1, 30 август 1998за ПАОК:домакин – 5:0, 16 февруари 1975гост – 4:0, 8 декември 1994.Посещаемост:на „Викелидис”: 27000, Арис – ПАОК 1:0, 25 март 1979на „Тумба”: 44791, ПАОК – Арис 2:0, 13 март 1977.
On the 25th of March 1914, a company of 22 people gathered together in a cafe in the Votsi district and decided to establish a club. Here they were – John Aggelou, Lazaros Agorastos, Gregory Vlachopoulos, Lazaros Vlachopoulos, Petros Gotzamanis, Dimou, Aggelos Zegas, Theodore Theodoridis, Dimitris Ioannidis, Tilemachos Karagiannidis, Dimitris Kotrotsis, Peter Kreis, Minos Kidonakis, Lazaros Kostidis, George Labrou, John Nakopoulos, Thanasis Papageorgiou, John Pliatsikas, Rousos Rossiadis, Carl Salousto, Tasos Tsiatsiapas and Prodromos Kotsanos.The chosen date of founding, 25th of March, has a very special historic connotation for the Balkans and Orthodoxy as it is the date of the Greek uprising against the Ottoman empire. It inspired some of these courageous and visionary youngsters from the just liberated Thessaloniki, to make their very own personal revolution by the establishment of a club that would assume a leading role in Greece.The first dilemma they faced concerned how to call it and opted for a name that is divine, full of grandeur and majesty, a name that would inspire awe. The fine founding company gave a name to the vision of their own ideology and goals. Thus became Aris, a designation taken from the ancient mythology, honoring the god of war. The club soon begun to dominate football in Thessaloniki and became one of the most prominent organizations in Greece. Its name soon became very popular in the city that saw in Aris a powerful and healthy symbol possessing all the qualities necessary to exploit the athletic ideal and promote not only itself but Thessaloniki in general.The emblem of the team is the ancient god of war resting, always on guard to fight if necessary. The colors of the team are yellow and black, reminiscent of Byzantium, where Thessaloniki has always been among the most important fortress of the Empire.Aris has never ceased to be the true one and only king of the Northern Greek sport. The imposing and powerful football god has its present temple, Harilaou, with the capacity for more than 20.000 fanatic followers.
No comments:
Post a Comment