2020/06/30

Избухване

Малко му трябваше на Ботев Пловдив за да се взриви. Шестте години на безобразно стопанисване газираха клуба отвътре, колкото и Георги Самуилов да се притесняваше, че това биха сторили привържениците на отбора. Ботевистите стискаха зъби и си траеха, единствено за да им е мирна главата на футболистите. Раните от гражданската война с Христола още са пресни и никой не иска нова саморазруха. Всичко свърши и чашата на търпение преля. Една сълза за 7-те отбелязани гола за 7 месеца е предостатъчна за преливането. Отборът е занулен откъм селекция, откъм спортна амбиция и единствено представлява апотеоз на заключението Самуилово за нулеви години. Клубът е газиран и кипването е неизбежно, дано поне донесе пречистване от алчни некадърници, колкото и наивно да звучи.

Настоящата нулева година е логично следствие на произведения въглероден диоксид от господата Палийски и Самуилов. Те газираха клуба с действия и бездействия. Вторият елемент в диоксида, Ангел Палийски е друга бира обаче. Чичо Сами го насадиха, а бат Ачи се присажда. Той публично нищо не казва, защото обича да се появява изневиделица в 12 без десет и то задължително като спасител. През останалото време си трае и подслушва, цака с топла бира на тихия фронт. Там по неговите думи работи неуморно за благото на клуба и ликвидиране на тежкото наследство от КТБ, Джиджев, Иван Костов и Виденовата инфлация. Денонощното спасение засега е с минус 1 450 000 върху клубния гръб (За цесията с Рент Мениджмънт бе заведено дело срещу ПФК Ботев и Сдружението. Делото бе загубено. Сега двете юридически лица трябва да платят солидарно 1 450 000 лева според присъдата). Сълза!

Отборът няма собствен стадион, но залъгването с едно тренировъчно игрище явно си е по вкуса на посредствен брокер на морски дарове. Нали ТВ-парите от Нова Броудкастинг Груп на Киро захранват клубната каса. Гледайки на къси светлини, не много далеч от носа си, всеки хитрец на дребно е ден до пладне, но пораженията от него понякога са съдбовни. Интересът към строежа на "Източен" 10, финансиран иначе от държавата, се заключава само до разпределение на евентуалните търговски площи в него и съответно как ще се прибира наема от тях. Умението да се ръководи футболно предприятие, да се прави изобщо бизнес стига само до даване на ритуални пресконференции. А, и също така да се изсулва чат-пат по някоя предварително написана декларация от Тодор Благов, един от двамата грамотни в канцелариите на клуба. За пред поколенията сме длъжни да помним завинаги декларираните обещанията на Чичо Сам:

"Разчитам на много сериозна подкрепа от феновете. Част от дълговете към ТЦ-ИМЕ са изчистени. Те са кредитори на КТБ, аз не съм собственик на тази компания. Искаме или не, трябва да се справим с този казус и пак да стигнем до основната цел – завършването на стадиона. Ще направим всичко възможно да влезем в сроковете" (казано на 31 октомври 2018)

"Освобождавам Николай Киров и екипа му заради 2-те нулеви години! Стадионът ще започне да се строи до 1 септември 2019-а. Гарантирам го това! Той ще се казва Инса Арена! Да, може да го почнем и по-рано, но давам крайната дата за старт на строителството. Имате моята дума, че стадиона ще се построи! Има процеси, които не искам да коментирам, които трябва да се случат, за да почне строителството!" (изявление от 29 май 2019)

Отделено много може да се изпише за бездействията, но нека само основното се знае и помни.

Истински загрижените за клуба хора се опитват от няколко години да предоговорят дълговете на акционерното дружество на ПФК Ботев. За тях се появи възможност за откупуване от фирмата Рент Мениджмънт, прилапана явно от партията на ДПСвинята. По хронология назад - Рент Мениджмънт е теглила 64 милиона лева кредит от Корпоративна Търговска банка. От тези пари е дала заем на ПФК Ботев за 24 000 000 лева и заем на компанията"Петрол" АД за 40 000 000 лева. В момента се продава въпросният дълг на Рент Мениджмънт към КТБ, с други думи казано, продават се двата някогашни заема - този на ПФК Ботев и този на Петрол. Вървят заедно, т.е. който иска да купи дългът на ПФК Ботев, трябва да купи и дълга на Петрол. Цената за двата е 564 870 лева. Макар и трудно, може да се договори със синдиците на КТБ дълговете да се разделят. Ако се разделят, тогава може да се откупи само дълга на ПФК Ботев. Цената му е 210 000 лева.

Нужно бе активност и желание от водачите на ПФК-то, но явно на Ачи & Сами Ко не им се дава от собствения "домейн". Няма лошо, "Господ види кой отде иде", но редно бе да вкарат поне от парите по трансферите на Кристиян Димитров, Крис Добрев и Коко Илиев. И това не пожелаха да направят.

От няколко години Сдружението на ботевистите, най-дребният акционер в ПФК АД-то се опитва да придобие акциите от ТЦ-ИМЕ, втория по размер акционер. Разкрива се възможност за подобна сделка и пак пассс! Чак и се крие, че има вариант за продажба. Едва след заплахи от раздухване до "точния човек", неохотно се задвижиха нещата по оценката, ама само документално. Не се прие изборът на Сдружението за негов законно избран представител в Борда на директорите на ПФК-то. Не бил удобен с постоянното си питане и дирене на отговори. Безвъпросието е удобно за тия дето крепят гешефта и за ония дето раздават от държавната погача.

Газировка в голяма, критична маса граждани и гласоподаватели не е здравословна за никой, особено за политическите амбиции на някои. Та си трябва разгазирване. За жалост обаче, то също е в голяма зависимост от газировчиците. При това състояние на клуба и стадиона, ботевистите засега нямат правилен ход – ако избухнат, ще легализират тарикатите като спасители-мъченици, ако ли си траят ще продължат да смятат нули всеки следващ сезон.

2020/06/11

Нула до нула

Ботев Пловдив никога, ама никога не е случвал на управници за последните 30 години, Всъщност за повече от 100 лета история, малцина са били тези, които оставят нещо от себе си за да го има клуба и след тях. Брокери, банкери, петролери, концесионери, пълни шарлатани и какви ли не още самовлюбени богаташи яхваха надеждите на претенциозните пловдивчани. И след чували с лъжи, поомесени с безотчетни пари, се изнизваха, оставяйки след себе си хаос, разруха и жълточерни сълзи.

Днес властта е за пореден път в ръцете на неграмотни хора. Заради тях състоянието на Ботев Пловдив е карикатурно, нещо средно между слон в стъкларски магазин, "бял хакер" в министерство и изявление на главния прокурор на Републиката. В момента няма кой от клубната управа да излезе пред жълточерната общественост и простичко да обясни каква е логиката на действията им. Голяма мъка е да кажат какви са приоритетите, амбициите и начините за постигане, защо е избрана тази или онази политика, кой какво прави, защо го прави и кое колко струва.

Съставът на първия отбор е различен на всеки 6 месеца – тотална въртележка на играчи, идат едни, други си хващат пътя. Изглежда нормално за съвременната футболна фабрика, но в ПФК Ботев е като на Маказа лятно време и за жалост обикновено пристигащите са в пъти по-ниско качество от заминаващите. Някои дори са просто като клиенти на НОИ, правят курортно присъствие на КТБ и после направо от там в статистика за историята отиват.

Иначе школата на клуба дава продукция. Засега. Това е все още благодарение на построената от Цветан Василев база и сравнително добрите условия, които предлага за футболно чиракуване. Но не е само да построиш, трябва и да поддържаш, а то не е като да поддържаш високи цени на горивата без оглед на световните котировки. Неможачеството на управата стигна до там, че да си пише сама хвалби в клубния сайт колко голямо постижение било да се достигнат трети места в шампионати на детско-юношеските групи. Е и?

Темата за строежа на клубния стадион се вкисна и няма какво да се коментира, само загуба на нерви и време е. Всичко там си остава с карикатурата 'Март 20-20', достойна за страниците на "Стършел" и "Прас-прес". Струва си обаче да се търси отговор какво означава изразът 'нулева година', защото е подозрително да не би да значи нула на нула в околофутболния мач Пито-Платено.

Двама са тези, които трябва да отговарят. Единият е президентът Самуилов, а другият е Ангел Палийски от директорския борд на дружеството. По градски казано, чичо Сам и бат Ачи. Та тия двамата, какво ги води и държи в клуба си е техен грях, но важно е да им се набие в главите, че за ботевистите си остават две големи нули на таблото на историята. Ботев Пловдив е хронично болен от управленска немощ, а вирусоносители са едни елементарни неможачи. Редно е откровено да ги лекуваме защото знаем кои са и какво работят техните покровители, политически и икономически.