Ierolohites е най-старата организирана група на феновете на Арис. Официално датира от 1970, но всъщност е активна още от средата на 60-те, когато млади привърженици на отбора започват да се групират при Тира 1 (Вход 1) на клубния стадион в квартал Харилау. По онова време съоръжението е с форма на подкова и има трибуни само от три страни.
Името в груб превод от старогръцки означава "свещени бойци". В митологията така се наричат личните гвардейци на боговете и Арис (Арес или Марс на латински) като бог на войната също имал своя си вярна стража. Наименуването на групировката е с интересна история.
През 1970 организацията е официално регистрирана под името "Клуб на приятелите на Арис от Света Троица" (Σ.Φ ΑΡΗ Αγίας Τριάδας), Света Троица е квартал в централната част на Солун. Година по-късно, на гостуване на Панетоликос в Агринио (победа с 3:0 за националната купа), пътуващите привърженици от Солун оказват впечатляваща подкрепа заради което в интервю след мача футболистът на Арис, Йорго Серпецис ги нарича – йеролохитес (използава се в смисъл на непоколебими, неукротими). И така групата се сдобива с новото си име "Йеролохитес Тира1", а безспорен нейн вожд по онова време бил легендарният Сарафос.
През 1980 организацията почти престава да съществува и чак десетилетие по-късно младата кръв на Арис се заема да я възстанови. С подкрепа от ветерани, на сцената се появява "Клуб на Арис - Алкохолици" (Алколикон). През 1991 той е прекръстен на Ierolohites Club Salonica. В него преобладаващо участват привърженици от кварталите Триандрия, Тумба, Свети Фанури и Света Троица, където е и щаб-квартирата на "неукротимите".
В миналото си групировката има доминиращ националистически уклон поради което мнозина я определят като дясна на фона на ляво ориентираните фракции от Super 3, най-голямата ултрас организация на Арис. През новия век Ierolohites следва два основни принципа в своя живот – 1) добронамерена критика и конструктивна опозиция към всяко управление на ФК Арис и 2) политическа неутралност, но изявена християнска посветеност.
През 1970 организацията е официално регистрирана под името "Клуб на приятелите на Арис от Света Троица" (Σ.Φ ΑΡΗ Αγίας Τριάδας), Света Троица е квартал в централната част на Солун. Година по-късно, на гостуване на Панетоликос в Агринио (победа с 3:0 за националната купа), пътуващите привърженици от Солун оказват впечатляваща подкрепа заради което в интервю след мача футболистът на Арис, Йорго Серпецис ги нарича – йеролохитес (използава се в смисъл на непоколебими, неукротими). И така групата се сдобива с новото си име "Йеролохитес Тира1", а безспорен нейн вожд по онова време бил легендарният Сарафос.
През 1980 организацията почти престава да съществува и чак десетилетие по-късно младата кръв на Арис се заема да я възстанови. С подкрепа от ветерани, на сцената се появява "Клуб на Арис - Алкохолици" (Алколикон). През 1991 той е прекръстен на Ierolohites Club Salonica. В него преобладаващо участват привърженици от кварталите Триандрия, Тумба, Свети Фанури и Света Троица, където е и щаб-квартирата на "неукротимите".
В миналото си групировката има доминиращ националистически уклон поради което мнозина я определят като дясна на фона на ляво ориентираните фракции от Super 3, най-голямата ултрас организация на Арис. През новия век Ierolohites следва два основни принципа в своя живот – 1) добронамерена критика и конструктивна опозиция към всяко управление на ФК Арис и 2) политическа неутралност, но изявена християнска посветеност.
Ierolohites не е част от Super 3 и продължава да стои на противоположния сектор, Тира 1, на стадион "Клеантис Викелидис".
