Сбогом, ТИ сърце

Толкова е болезнено, че не може да се изрече. Отиде си, безвъзвратно отлетя. Една душа светла в жълто и черно. Едно момче, отдадено до лудост на тая проклета игра.
Един от нас, но по-голям от всички заедно. По-голям и от смъртта. Незаменим за нашите скромни мащаби - организатор, мотиватор, двигател на бултрата. Сърце на ТИ.
Непрежалимо е. 
...искам някога отново да се качим в колата и да идем на най-безсмисленото гостуване за да не бъде Ботев сам... 
Губим. Този път както никога преди. Дори проклетият финал с шумните ни съседи не боли така и без това загубени финали имаме на кило. Сега губим завинаги.
Сбогом, Тосе. Светла ти памет, огромно сърце!