Второстепенното ниво на организирания футбол в България носи различни наименования през годините - "Б" Републиканска Футболна група (1950-2000), Втора лига, "Б" Професионална група, дори и Първа професионална лига (2001-2003) е било, но си остава популярно с простичкото "Б-група", превърнало се даже в нарицателно за други сфери от живота. Мнозина разбирачи твърдят, че да не изпаднеш от "А" било по-лесно, отколкото да се изкачиш от "Б". Ботев Пловдив има общо 4 похождения в това нелицеприятно за амбициите си ниво. Този текст тук е опит за бърза ретроспекция на първите две.
През сезон 1954 надпреварата в "Б" РФГ се провежда на регионален принцип в 5 групи (Северозапад, Североизток, Югоизток, Югозапад и София) от по 12 отбора. Победителите в тях се срещат във финален турнир в Пловдив, играейки по един мач всеки срещу всеки и така определят трите отбора, които добиват право на участие в "А" група през следващият сезон.
През сезон 1954 надпреварата в "Б" РФГ се провежда на регионален принцип в 5 групи (Северозапад, Североизток, Югоизток, Югозапад и София) от по 12 отбора. Победителите в тях се срещат във финален турнир в Пловдив, играейки по един мач всеки срещу всеки и така определят трите отбора, които добиват право на участие в "А" група през следващият сезон.
В Югоизточна Б група, Пловдивския Ботев тотално смазал противниците си и не загубил мач. Това било огромна изненада понеже отборът доста се променил от предходната година. Напуснали опитните Димитър
Йорданов-Кукуша, вратаря Христо Андонов-Итко, Димитър Попдимитров-Попето, Милко Милоев,
Никола Дечев и капитана Александър Бахчеванджиев. На тяхно място дошли само младоци - Георги Чакъров, който обаче набързо се превърнал в душата на отбора и взел капитанската лента, Сашо Костов-Сурвачката (наричали го още Сурвака или Сурвакаря), Митко Янев и Митко Дунков. Мнозина предричали "войничетата" да се сринат в тежките битки, особено на чужд терен, срещу грубичката игра на провинциалните отбори, още повече, че нещо подобно се вече било случвало когато Ботев Пловдив играел в окръжната група, сезон 1950. За фаворити в надпреварата на югоизток предварително се сочили тимовете на Динамо Пловдив и Спартак Бургас.
21/03/1954 Червено знаме Пазарджик - БПФК 1:1
28/03/1954 БПФК - Спартак Бургас 0:0
04/04/1954 Динамо Пловдив - БПФК 1:1
11/04/1954 БПФК - Хасково 4:0
18/04/1954 Сливен - БПФК 0:5
25/04/1954 БПФК - Ударник Пловдив 0:0
02/05/1954 Поморие - БПФК 0:0
09/05/1954 БПФК - Асеновец 2:1
16/05/1954 Чирпан - БПФК 1:1
23/05/1954 Локомотив Ст.Загора - БПФК 0:1
28/05/1954 БПФК - Локомотив Бургас 1:0
12/06/1954 БПФК - Червено знаме 1:1
20/06/1954 Спартак Бургас - БПФК 0:2
25/06/1954 БПФК - Динамо Пловдив 1:0
03/07/1954 Хасково - БПФК 0:7
11/07/1954 БПФК - Сливен 3:1
18/07/1954 Ударник Пловдив - БПФК 0:2
15/08/1954 БПФК - Поморие 4:1
22/08/1954 Асеновец - БПФК 1:4
29/08/1954 БПФК - Чирпан 1:1
05/09/1954 БПФК - Локомотив Ст.Загора 4:0
12/09/1954 Локомотив Бургас - БПФК 0:2
В турнира на баражите, проведен между 9-ти и 22-и октомври на "Голямата къща" в Пловдив, резултатите на Ботев също са красноречиви:
09/10/1954 БПФК - Струмска слава 2:1
12/10/1954 БПФК - Павликени 3:0
16/10/1954 БПФК - ВВС София 2:0
19/10/1954 БПФК - Спартак Русе 2:1
Този успешен сезон, макар и на ниво Б група, е изкован от отбор в състав:
вратари - Георги Кекеманов, Михаил Ангелов и Тодор Лулчев;
защитници: Костадин Косьо Ечев, Людмил Пеев, Любен Дамянов и Николай Ганчев;
халфове и нападатели: Георги Чакъров (капитан), Димитър Янев, Михаил Кожухаров, Димитър Василев, Христо Цанев, Игнат Аврионов, Александър Костов-Сурвака и Димитър Дунков. Треньори са Джогата и Фердо Пиперков, председател на клуба е офицерът Димитър Вангелов
В типичния си безочлив стил Селският заявява на опечалената ботевистка общественост - "Футбол се играе и в Б група". Само, че футболът на Ботев във втора лига 2001/2002 е истинска одисея и от дистанция на времето трябва да се даде сметка, че чудото сътворено тогава може би е спасило клуба от още по-жестоки съдбини.
Както и през цялото управление на Селския, преди началото на сезона цари пълен хаос и до последно не е ясно кой какво прави. Първоначално треньор е Петър Курдов, който довежда в тима дузина младежи, юноши на Левски София. Един от тях в последствие ще се превърне в знаме на ботевизма през тези изпълнени с печал години, вездесъщия Борислав Димитров-Бобигол. В първите си пет мача Ботев Пловдив прави равен брой победи-загуби плюс едно реми:
05/08/2001 Белите орли - БПФК 0:0
12/08/2001 БПФК - Девня 2:1 (голове на Боби Димитров и Евгени Курдов).
На 19 август е "първа кръв" в пряк и преносен смисъл. Загубата в Самоков (2:3, голове на Бобигол и Евгени Курдов) взривява илюзиите на ръководство и привърженици, че пътят назад към "А" ще бъде лек и безпрепятствен. Самият мач е белязан от изстъпления на пътуващата агитка, нахлувания по терена и масово меле след последния съдийски сигнал.
26/09/2001 БПФК - Видима-Раковски 1:0 (Бобигол)
09/09/2001 Ботев Враца - БПФК 2:1 (Бобигол)
и Курдов е сменен на 11 септември от Красимир Манолов, който тръгва първо с гръмка победа, но после нищо впечатляващо не следва - 2 победи, 3 ремита и 2 загуби на сметката му.
16/09/2001 БПФК - Светкавица 4:1 (Васил Колев, Бобигол-2 и автогол)
30/09/2001 Миньор Перник - БПФК 0:0
21/10/2001 БПФК - Дунав 1:1 (Иво Банкин)
28/10/2001 Пирин - БПФК 4:0
На 4 ноември 2001 Ботев Пловдив зле шокира привържениците си, някога ставали свидетели на паметни игри и бляскави победи. "Канарчетата" губят на Колежа от Академик Свищов с 1:3 (Домакинов) и така в 11-ия кръг са едва 8-ми в класирането, на 9 точки от местата за промоция.
16/11/2001 Свиленград - БПФК 0:1 (Теофолу)
30/09/2001 Миньор Перник - БПФК 0:0
21/10/2001 БПФК - Дунав 1:1 (Иво Банкин)
28/10/2001 Пирин - БПФК 4:0
На 4 ноември 2001 Ботев Пловдив зле шокира привържениците си, някога ставали свидетели на паметни игри и бляскави победи. "Канарчетата" губят на Колежа от Академик Свищов с 1:3 (Домакинов) и така в 11-ия кръг са едва 8-ми в класирането, на 9 точки от местата за промоция.
16/11/2001 Свиленград - БПФК 0:1 (Теофолу)
25/11/2001 БПФК - Добруджа 2:2 (Енгибаров и Бобигол)
В зимната пауза за пореден треньор-по-възможност-фокусник е назначен Тенчо Тенев и през пролетта Ботев Пловдив с титанични усилия додрапва до заветното 3-то място, даващо изкачване в А група:
23/02/2002 БПФК - Белите орли 2:0 (Кирил Андонов и Милен Кунчев)03/03/2002 Девня - БПФК 0:1 (Генади Симеонов)
10/03/2002 БПФК - Рилски спортист 2:1 (Милен Кунчев и Генади Симеонов)
17/03/2002 Видима-Раковски - БПФК 0:0
24/03/2002 БПФК - Ботев Враца 2:1 (Енгибаров, Кунчев)
31/03/2002 Светкавица - БПФК 0:0
07/04/2002 БПФК - Миньор Перник 5:0 (Стоян Терзиев, Бобигол-2, Кунчев и Мариан Тодоров)
28/04/2002 Дунав - БПФК 0:1 (Милен Кунчев)
05/05/2002 БПФК - Пирин 4:0 (три гола на Боби Димитров и един на Мариан Тодоров)
12/05/2002 Академик Свищов - БПФК 0:0
19/05/2002 БПФК - Свиленград 3:0 (Кунчев, Теофолу, Бобигол)
26/05/2002 Добруджа - БПФК 0:1 (Теофолу)
Трима сред тях се открояват и с право влизат във "Вечно-Жълто-Черно". Капитанът Енгибаров с чепатия си харектер е безспорният лидер в този най-свиреп период от историята. Заразява с фанатизма си както отбора, така и публиката. На няколко пъти стига дори до саморазправа със съотборници след безобразни техни отигравания. Нервите му не издържат в Благоевград при 0:4 и се нахвърля да бие Зарко Гогов. След края на сезона си тръгва от отбора след скандал с Христолов.
Лилчо Арсов се завръща на Колежа през зимната пауза, идва от Спартак Пловдив заедно с треньора Тенев, Стоян Терзиев-Мечката и Ангел Тимев. Допуска само 2 гола за всички мачове през пролетта, като и двата са автоголове (на Кирил Андонов за Рилецо и на Бисер Тошев за Ботев Враца). Лилчо прави чудеса от храброст при гостуванията в Севлиево, Русе и Свищов, и със спасяванията си на голлинията дава кураж и самочувствие на съотборниците си.
Борислав Димитров-Бобигол бележи 13 попадения през сезон 2001/2002, но преди всичко с красотата в играта си печели завинаги сърцата на ботевистка общественост -
Твоята игра и твоите голове те направиха №1 за Трибуна Изток. ... Никога няма да забравим колко мача взе сам. ....Прости ни за това, че толкова много искаме от теб. Ти оставаш нашето знаме, нашата футболна гордост сега, когато е толкова мъчно да изправиш глава и твърдо да заявиш своята жълточерна любов. ....ти си единственият за когото си заслужава да отидеш на стадиона. Не просто защото си от нашите, а защото знаеш тази игра, можеш да я правиш, играеш я.... Толкова е важно да имаме своя красив Ботев Пловдив!
 |
| 19 май 2002 г. |
No comments:
Post a Comment