Ретроспекцията на тези случки са политически събития. След държавния преврат през септември 1944 се променя изначално, тотално, начинът на съществуване на спортни организации в страната. Наложената по административен ред доктрина изисквала елиминирането на старите дружества чрез преливане и сливане с други такива под формата на доброволно съгласие с цел "окрупняване за постигане на високи спортни резултати".
По тази причина, в периода октомври-декември 1944, водачите на Ботев Пловдив – Исак Каталан, д-р Тодор Послаников, д-р Тодор Мильонов, Тодор Чучев, Кирил Радомиров – достигат до споразумение със СК Шипка, ръководен от Величко Георгиев, който предложил въпросното окрупняване. Създаден бил Обединен Народен Спортен клуб "Шипка-Ботев" (или БШ-45) и футболната му секция била поверена за управление на Стою Сеизов, Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека. За треньор на първия отбор на дружеството бил назначен бившият футболист и на двата отбора, Симеон Павлов.
Единственият гол пада от дузпа, отбелязана от левскаря Васил Спасов-Валяка, който 20 години по-късно като треньор ще изведе ботевистите до шампионската титла. В 89-та минута централният нападател на пловдивчани, емблематичният Тодор Тодоров-Дурата не успява да изравни като изпуска дузпа. Пловдивският фолклор твърди, че дълго време след загубата, иначе волевия и борбен Дура стоял в депресия и никакъв не се мяркал по Джумаята. Превратностите на съдбата! А при Ботев те изобилстват – подобна драма ще се повтори след 37 години, но в обратен ред – първо Наско Пашев пропуска дузпа, а после левскарите бележат своята и пак измъкват купата с 1:0.
Едно зло никога не идвало само, казва народна пословица, та и с Ботев така станало. Освен, че загубил на футболния терен, понесъл и материална щета – самобитното клубно стадионче в квартал Ухото на Кичук Париш било секвистирано от властта. Защо и с каква идея е било отнето сега вече е трудно да се каже. Отделно, че приумиците на комунистическата власт не са единосъщни с житейската логика и не подлежат на рационално проумяване след време. Парк-игрище "Ботев" било дадено за ползване на отбор с име "Динамо", откъдето всъщност произлиза знаменитият Крум Янев-Палакмана, а не както се твърди, че бил от Спартак Пловдив. Грешката може би идва точно от това, че Палакмана се подвизавал като юноша на игрището, което после става исторически свързано с отбора на "гладиаторите". Въпросният Динамо просъществувал ден до пладне и следите му се губят в карамбола от сливания, преобразувания и създавания на отбори по заръката на актуалните политически директиви. Донякъде може и да се счита за предходник на пловдивското ДСО Динамо от 1949 година. А иначе още от началото на 1947 година ботевистката управа готвела свой план за преустрояване на съществуващото игрище и прилежащия парк. Планирани били строеж на стадион с високи бетонни трибуни, площадка за волей и баскетбол, тенис корт и дори открит плувен басейн.
Интересното е, че по време на секвестъра, длъжността секретар на Централния футболен комитет (т.е. сегашния БФС) в София се заема от стария ботевист Исак Каталан, мирови съдия по професия и човек с влияние. После стадиончето в Кичука се наследило от отбора на МВР – Спартак, ползващ и опеката на силния в града Величко Георгиев, кадър на СК Шипка. Парадоксално, но същият съвместявал едновременно различни длъжности в две дружества, това на народната милиция и това на народната войска.
Дружество на войската от 18 септември 1947 станал "Старият Ботев", но под ново име - абсурдно звучащото "Футболна секция при Дома на Народната войска (ДНВ)". Все пак публичност си спечелил с наименованието "Ботев при ДНВ" и така останал за историята. Ръководството било изцяло от висши военни чинове – за почетен председател е избран генерал Асен Греков, а за председател – генерал Борис Копчев. Отборът играел мачовете си на стадион "Локомотив-Спартак" (бивш "ЖСК-Левски") на старото Асеновградско шосе (сега булевард "Найчо Цанов") и за емблема ползвал значката на ДНВ. Екипите били в жълто-бяло-червено или в червено и бяло, но имало и случаи в които се играело със зеленикави войнишки ризи - дали поради оскъдица или защото са го мислили за модерно не е ясно, историята мълчи и по този въпрос. Превратностите на съдбата…
С какъвто и спортен екип да играел под опеката на военните Ботев не бил така впечатляващ както през 1947. В състезателния сезон 1947/1948 отборът се класира втори в Пловдив след 9 победи, 4 равни, 1 загуба и с голово съотношение 36:8, и добива право за надпреварата на национално ниво. Там обаче отпада още в първия кръг (осминфинали) след две загуби 2:3 и 0:1 от Спартак Варна. По този начин не успява да се запише сред участниците в дебютиращата от следващия сезон висша лига на страната.
Разпределен е за участие 1948/1949 в група "А" на Южна зона, където играе срещу Локомотив Пловдив, Ботев Асеновград, Борислав Първомай, Яворов Чирпан и Септември Пазарджик. Печели надпреварата и после бие Спартак Пловдив, победител в другата група на зоната. Продължава катеренето нагоре с мачове срещу първенците от другите зони, класира се трети и добива място на баражите за влизане в елитната Републиканската дивизия. Последното препятствие е Бенковски Видин - 3:1 като гост, 0:0 в Пловдив и Ботев стига полагащото му се място сред най-силните в България. Играчите, които отвоювали този връх били Георги Кекеманов, Тодор Лулчев, Косьо Енчев, Милю Симеонски, Милко Милоев, Михаил Марков, Никола Колев, Иван Василев, Костадин Ангелов, Георги Панайотов, Никола Ламбрев, Никола Милев, Михаил Янков, Тодор Тодоров-Дура, Димитър Йорданов, Крум Янев-Палакмана, Никола Дечев, Стефан Михайлов, Найден Чалъков, Иван Кюпев, Стоян Добрев, Давид Попов, Иван Бекяров, Атанас Николов със старши треньор Васил Куцаров, а председател на футболната "секция" бил майор Димитър Ганчев.
Но не би! И тук се намесили превратностите на съдбата или по-скоро алогизма на комунистическата власт. Първенството за сезон 1949/1950 започва нормално (Ботев губи като гост първия си мач с 0:3 от шампиона Левски София), но след изиграването на два кръга от есенния му дял, то е прекратено. На 27 август 1949 г. партийната централа на управляващите (ЦК на БКП) решава да промени организацията на българския спортен живот, и в частност футбола по съветски модел. По тази причина на 27 септември 1949 г. Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) по подобие на структурите в Съветския съюз задължава образуването на т.нар. Доброволни спортни организации (ДСО). Насрочени са веднага квалификационни турнири в които да се включат и новосъздадените отборчета за да се определят бързо участниците в новата елитна общонационална лига, наречена „А“ Републиканска футболна група, в която да се играе по система на полусезони пролет-есен, а не като преди на есен-пролет.
Квалификациите за "А" РФГ се провели само в градовете от които имало отбори в прекратената надпревара - София, Пловдив, Варна, Плевен и Дупница - и със запазено предишно съотношение. Така София имала 5 квоти понеже била допреди това с 5 отбора в елита, за Пловдив били 2 местата, останалите с по едно. Ботев се съревновавал с останалите пловдивски тимове Торпедо, Динамо, Спартак, Академик, Червено знаме и Строител, и успял да се класира на второ място т.е. влиза в новата А група. По същото време обаче военния отбор от София, маститият ЦСКА се класирал 6-ти в града си и трябвало да остане извън елита.
Та така се родила новата щета за Ботев Пловдив - генералитетът извъртял ситуацията - взели му мястото под претекст, че щяло в А група да има общ отбор на войската, включващ най-добрите играчи от всички тимове под егидата на министерството на отбраната. Реално представили като такъв ЦСКА под името Отбор на Народната войска (ОНВ) и за параван добавили един футболист - вратарят Георги Кекеманов, звездата на Пловдивския Ботев. Всъщност той така или иначе е щял да бъде май придърпан в столицата, понеже се откроявал с проявите си на вратата и стигнал до националния отбор.
Многострадалний наш Ботев го запратили да се сражава в Пловдивската окръжна група т.е. в третия ешалон на футболната стълбица. Компенсирали го обаче за несправедливостта с правото като първенец в общовойсковия шампионат, провеждан встрани от този на ДСО-та, да се завърне още през следващия сезон там, където му се полагало. Определено може да се счете, че е имало реверанс от гузна съвест. Раздиран от текучество на играчите си, Ботев Пловдив не намерил сили да спечели окръжното, класирал се втори с 11 победи, 1 равен, 2 загуби и 63-15 голова разлика. Треньор бил Божидар Капустин, считан за първият въвел "бетона" като стил на игра в България - странна птица с интересна съдба - роден в Скопие, потомък на белогвардейци, бивш играч на Левски София, емигрира в Канада с югославски паспорт след Унгарските събития 1956, става треньор на Далас Торнадо и в американския сокър е известен под името Bob Kap. С него отборът дебютира в А група, правейки там два прилични сезона (1951 и 1952) преди да изпадне в своя трети пореден (1953).
Та така се родила новата щета за Ботев Пловдив - генералитетът извъртял ситуацията - взели му мястото под претекст, че щяло в А група да има общ отбор на войската, включващ най-добрите играчи от всички тимове под егидата на министерството на отбраната. Реално представили като такъв ЦСКА под името Отбор на Народната войска (ОНВ) и за параван добавили един футболист - вратарят Георги Кекеманов, звездата на Пловдивския Ботев. Всъщност той така или иначе е щял да бъде май придърпан в столицата, понеже се откроявал с проявите си на вратата и стигнал до националния отбор.
Многострадалний наш Ботев го запратили да се сражава в Пловдивската окръжна група т.е. в третия ешалон на футболната стълбица. Компенсирали го обаче за несправедливостта с правото като първенец в общовойсковия шампионат, провеждан встрани от този на ДСО-та, да се завърне още през следващия сезон там, където му се полагало. Определено може да се счете, че е имало реверанс от гузна съвест. Раздиран от текучество на играчите си, Ботев Пловдив не намерил сили да спечели окръжното, класирал се втори с 11 победи, 1 равен, 2 загуби и 63-15 голова разлика. Треньор бил Божидар Капустин, считан за първият въвел "бетона" като стил на игра в България - странна птица с интересна съдба - роден в Скопие, потомък на белогвардейци, бивш играч на Левски София, емигрира в Канада с югославски паспорт след Унгарските събития 1956, става треньор на Далас Торнадо и в американския сокър е известен под името Bob Kap. С него отборът дебютира в А група, правейки там два прилични сезона (1951 и 1952) преди да изпадне в своя трети пореден (1953).
Шампионат 1953 стартирал на 14 март с класическия мач за ботевизма, този срещу Левски София - 0:1 в Пловдив. После:
22/03/1953 Академик Варна – БПФК 0:1
30/03/1953 БПФК – Миньор Перник 1:2
12/04/1953 БПФК – Локомотив Пловдив 0:1
20/04/1953 ВВС София – БПФК 0:0
29/04/1953 Локомотив София – БПФК 0:1
03/05/1953 Марек – БПФК 1:0
11/05/1953 БПФК – Спартак София 0:0
17/05/1953 Спартак Пловдив – БПФК 2:1
23/05/1953 БПФК – Спартак Плевен 4:0
31/05/1953 Черно море – БПФК 2:0
07/06/1953 БПФК – Строител София 2:2
12/07/1953 БПФК – Славия 2:2
23/07/1953 ЦСКА – БПФК 2:0
05/08/1953 БПФК – ВВС София 3:0
10/08/1953 БПФК – Локомотив София 0:1
15/08/1953 Миньор Перник – БПФК 1:4
19/08/1953 Спартак София – БПФК 1:2
23/08/1953 БПФК – Академик Варна 1:1
26/08/1953 БПФК – Черно море 1:1
30/08/1953 Спартак Плевен – БПФК 0:0
08/09/1953 БПФК – Спартак Пловдив 0:0
11/09/1953 Локомотив Пловдив – БПФК 2:0
16/09/1953 Славия – БПФК 5:2
21/09/1953 Строител – БПФК 1:0
14/10/1953 Левски София – БПФК 0:1
17/10/1953 БПФК – ЦСКА 0:3 (служебно).
Първоначално през сезона треньор бил Борислав Габровски, но бива заменен от Георги Генов-Джогата, а отборът е напуснат от основни фигури като Милю Симеонски, Георги Панайотов и Стефан Михайлов. Това обаче не повлияло съществено, вредата дошла отново от чужди сметки.
Левски и ЦСКА пак се боричкали по техния си начин за първото място, а Ботев трябвало да ги срещне един след друг в последните си два мача. С гол на Людмил Пеев е изтръгната победа над Левски в София, докато ЦСКА пребива Академик Варна със 7:0 и стопява изоставането си на 1 точка от левскарите. С мач по-малко обаче цесекарите имали реален шанс да изпреварят и станат първи (при 2 точки за победа по тогавашния регламент). Следвал решителен сблъсък на Ботев Пловдив (тогава под името ДНА) срещу ЦСКА (тогава ОСГ или Отбор на софийския гарнизон), който трябвало да се играе на 17 октомври, събота, но се случило нещо доста странно. В броя си от 19 октомври, вестник "Народен спорт" известява лаконично: "Срещата ДНА-ОСГ, насрочена по програма за събота, не се състоя". От следващия му брой се разбира, че: "Срещата ДНА-ОСГ е присъдена със служебен резултат 0:3 във вреда на ДНА поради неявяване на отбора му" !?!
Отборът на Пловдив не излязъл на терена за мач в Пловдив? Едва ли! Всъщност станало нещо, което днес не би учудило никой. Състезаващите се за Ботев през 1953 година са били военнослужещи и освен на указанията на треньора се подчинявали и на заповеди от генералите. В деня на мача с ЦСКА били пратени на лагер на полигона "Змейово" и така не останал отбор в Пловдив, който да излезе на терена! Загубата се оказала фатална - Ботев Пловдив завършва на 11-то място и изпада от групата. До спасителното 9-то място го делели само 2 точки.
Щетите на съдбата! Тях никакъв реванш не може заличи, а удобен случай изпаднал две лета по-късно. През 1955 година отборът ни върви силно в турнира за националната купа. Отстранява последователно силни съперници - на 1/16-финал Септември София с 4:1 в Пловдив (голове на Никола Ковачев-Туа, два на Александър Костов–Сурвачката и на Тодор Тодоров-Дура), а после на осминафинал пак у дома, 1:0 срещу Черно море с гол на Иван Занев. В четвъртфинала е постигната победа в София над местния Локомотив с 3:2 след голове на Александър Бахчеванджиев-Куката, Иван Сотиров-Албанеца и Ангел Попангелов. На полуфинала в София срещаме ЦСКА, а победителят се определял само в един мач. Повеждаме още в 7-та минута с гол на Иван Сотиров-Албанеца, после в 28-та Попангелов удвоява разликата. Малко след това имаме шанс за още един, но Дура Тодоров пропуска от дузпа. Цесекарите се възползват от психическия ни срив и намаляват резултата в самия край на полувремето с гол на бившия наш Крум Янев. Втората част ни досъсипват с още три попадения и с 2:4 отпадаме.
На следващата година, пак на полуфинал ги срещаме отново. Този път обаче Ботев Пловдив успява да ги отстрани с 2:1 и да иде на поредния си финален мач. Двата наши гола са на Ангел Попангелов. В отбора на гостите от ЦСКА не играли основни фигури като Божков, Колев, Найденов, Димитър Миланов, Панайотов, Манолов, Крум Янев и Ракаров, а от нашите участие не взел титулярът Никола Ковачев–Туата. Всичките липсващи били по това време с националния отбор на олимпиадата в Мелбърн.
 |
| На финала, 18 ноември 1956, София |
Щетите на съдбата! А после някои се чудят защо е "Тъжно канарче".
No comments:
Post a Comment