Throw Away Your TV-football

Throw away your television
Time to make this clean decision...
Pull the plug and take the stages
Throw away your television now
(Red Hot Chili Peppers, 2002)  

Гледам футбол от над 35 години. Ако трябва да съм точен първият ми мач на живо е Янтра срещу Чумерна в град Габрово през 1979, май беше. После гледах много мачове. Не съм от най пътуващите привърженици, но в края на 80-те и началото на 90-те не пропусках домакинствата на "канарчетата". Беше си нещо като ритуал - в края на юли публикуваха програмата на шампионата и аз педантично оглеждах предстоящите сблъсъци на любимия си отбор. Даже си набелязвах "задължителните" посещения. Имаше тръпка в очакванието да дойде мача. Чакаш, мислиш го, обсъждаш го с познати и приятели от твоята клубна раса, и някак си точно това те правеше частица от голямата футболна общност. Редиш се за вестници, следиш публикации, дебнеш нещо цветно от някъде, ако изскочи. Отборите си имаха почти твърди състави и нямаше как да не знаеш поне 2-3 от изявените имена при противниците. Информацията идваше главно от "Старт", "Спорт" и Тото1, ама никой не следеше кой играч колко струва, колко отбора е сменил, колко паса, корнери и тъча общо е направил в една календарна година, и кой собственик на отбор колко пари има. Да си запалянко също означаваше да събираш значки и флагчета на отбори, да си изрязваш цветни снимки за албуми. Колко наивно по детски сега звучи това. Така си беше допреди да ни залее ТВ-футболът.

Ti amo

Ботев Пловдив извървява най-великолепната си година в историята, най-успешната страница на хрониките си - носител на Националната купа и Суперкупата на България за 2017. Две спечелени купи за година никога не е било. Дано обаче го бъде занапред и пак по същия начин - скромно, простичко, без големи приказки, но елегантно, с чувство, със сърце и кураж. Защото иначе няма да е Ботев, онзи Ботев, който пали кръвта и те кара да говориш за любов:

Ti amo, squadra mia, TI AMO! Da oggi in poi amerò soltanto te! Amo solo te! Rinnego le donne, amo te e amerò per sempre te, Magico Plovdivino! Grazie Dio che me hai fatto botevista! Grazie Dio che me hai fatto giallonero!!! 

Нежни думи, които да изкрещиш до обезумяване. Защото -
"Няма купа по-голяма от сърцето ми, няма успех по-велик от отбора ни".

Без илюзии

Съдбата на Дома на ботевизма в квартал Каменица е в ръцете на банда мерзавци …"но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види". При лисата на каквото и да е правораздаване, правоналагане и справедливост едва ли скоро ще ни споходи радостта да имаме големи мачове на наша земя. То навремето за измамника Христолов не се намери институция, която да го постави на мястото му, та за тия сегашните душмани ли.
Но #Кои са те? Важно е да ги знаем и помним, защото късата памет у българина помага на мерзавците да живеят в спокойствие и богатство. Та въпросните са от кол и въже помияри, събрани без никакъв критерии или ценз, но с властови позиции – парламент, съд, прокуратура плюс онези, които финансово и медийно ги крепят в името на гешефта.
Постъпките им са драстични примери за мерзост - малко префинен рекет, малко съдебни дела за въобразени или нагласени "нередности", малко патост от "разследваща журналистика" и гешефтът се пече, скарата е включена. Така се ликвидират противници и инакомислещи. Нанасят им се морални и финансови загуби, които някои трудно преодоляват. Истината се омесва с полуистина, а когато се наложи се говорят откровени лъжи или пълни безсмислици. Задължителната подправка за скарата е да има драма, да има потресаващи разкрития и загадъчни обещания за "когато му дойде времето".
Начините да се ограби чуждият труд, да се спре чуждият успех с принуда за продажба по номинал (или дори по-ниско) са по шаблон, схема, която действа елементарно и се спазва по ноти. Различията, доколкото ги има, са продиктувани от "според зависи".