Една стара притча от пловдивските улици зове радикалните ботевисти, т.нар. bultras, да са "градски момчета от породата на булдога". След знаменития финал за Националната купа`2017, мога уверено да твърдя, че знам един човек, който въплъщава този идеал с цялото си присъствие в българския футбол - Николай Киров-Белия.
Помня го като играч, дойде от "Марица" и остана при нас до онази злощастна пролет на 2001 година, когато Селският изгони 17 играчи от клуба. Беше вратар, малко нисък за този пост, но достатъчно повратлив и отскоклив. Да кажем, че е бил нещо значимо, едва ли, беше добър, вършеше си работата и спасяваше голове. Старателен и без да флиртува с публиката, макар да е "жълточерен в червата". В онези времена покрай работата си (1997-1999) често имах възможност да зяпам тренировки на отбора и да контактувам с играчите. Белият съм го запомнил от тогава с коментарите му за разни мачове от големите европейски първенства. Чак ме учудваше, доста непопулярни за времето изказвания правеше. Например, от него ми светна, че през януари-февруари бразилците много-много никакви ги няма не само от кофтито време и кални терени, а и заради неотшумялата самба и карнавал в главите им. Другото, което се сещам от него беше, че април и май се играят "по инерция" и важно е преди тях да си стъпил здраво, за да може накрая да играеш като машина сработен. Не съм предполагал, че един ден този спокоен и леко притеснителен футболен булдог ще захапе здраво орисията ни и ще счупи прокобата от несретни финали.