Keep calm and just support

Запезете спокойствие и подкрепяйте пловдивските "канарчета". Запазете спокойствие и не се поддавайте на емоция. Мнозина слагат знак на равенство между каламбура от събития с Корпоративна търговска банка (КТБ), сагата "Дебелян иска да лапне цялата държава" и състоянието на т.нар. "Проект Ботев". Сигурно има резон, драматургията (или може би по-скоро симулацията на драма) около КТБ да се връзва с настоящето и бъдещето на "жълточерните", но преди всичко трябва спокойствие за да има трезва оценка. Само едно е ясно към момента - ботевизмът е превърнат в разменна монета на боричкания извън обсега на действие на институцията "Ботев Пловдив". И точно поради това не трябва ботевистите да се обвързват с лично отношение към манджата, която притоплят и пробутват разни новоизлюпени политичари, набедени юристи, мъгляви банкови корифеи, абонати на дебелариуми и прочие сволач от българското ежедневие. Пред ботевизма стои една единствена цел и задача, която да се преследва оттук насетне - построяването на "Новия Колежа". Не бива да сме наивници и с убеденост трябва да признаем, че ще ни използват и в бъдеще. Майната им! Искаме си Колежа, без значение дали КТБ или КГБ ще го построи. Подкрепа само за тези, които бранят Ботев Пловдив, за другите си има вестници и телевизии да ги дават и чешат егото им.

Драматичен Ботев - истинския Ботев

Само до преди 2 месеца нещата в Пловдив изглеждаха по съвсем различен начин. ПФК Ботев се радваше на стабилно финансиране и гледаше дръзко, поне привъжениците му, в бъдещето. После вси се обърна и клубът се върна в добре познатото си русло на мъглявина и болка от настоящето. Изигра един трагичен финал за Купата, сякаш повече за протокола и в добавка към поредицата разочарования от историята си. Нищо ново под слънцето. С годините все по-силно помръкват чисто статистическите стойности, защото Ботев няма с какво съществено да се похвали вече повече от 25 години. Към момента играе в така мечтаните преди време евротурнири, но и това някак си стои просто като случаен щрих в картинката. Ботев Пловдив пак е болен и пак единственото, което има значение за съществуването му е верността на тези, които го следват. Доскоро беше един "амбициозен проект", който привличаше всякакви екземпляри, жадни за пари и бързи успехи. Сега отново е сам в драмата си и само онези, вечно недоволните с жълточерни шалчета, стоят около болното му тяло. Те са Ботев Пловдив, те са всичко, което има. Парите идват и си отиват, също като футболистите, пари се печелят на комар и се губят на улицата. Било каквото било, прах при прахта, пепел при пепелта.
А какво ли би бил Ботев Пловдив, ако нямаше драма? Сигурно поредния мегапродукт с който да се фукат индивидуалисти без лична стойност в живота. Силата да обичаш, това е пловдивският ботевизъм. И колкото повече Ботев страда, толкова по-силно да го обичаш!