Голямата, преобладаващата част от обвиненията в черно и бяло отправяни към Ботев Пловдив за периода на Народната република са неоснователни и базирани на невежеството. Непознаването на историята, на обществено-политическите процеси и особеностите на събитията обаче не оправдава съзнателното изопачаване. В стремеж да обосноват конюнктурните си претенции, апологетите на анти-ботевизма залагат на повърхностните асоциации и на фриволните съждения, загърбвайки "свободната от ценности" (по Макс Вебер) чиста мисъл. Разбира се, това се обуславя от два коренно различни подхода към научното знание, два типа мислене, цивилизационни схващания и манталитет, съгласно моралните и интелектуални качества на отделната личност и предопределящи нейния свободен избор на съждение.
В самото начало е нужно да се отбележи какво заварва времеразделната дата "9 ІХ 1944" в спортен Пловдив, а именно съществуването на дузина дружества, обособени на граждански (самостоятелни) и федеративен (т.е. имали са присъединени под-тимове) признак – Шипка, СГК (обединението на Сокол и Генерал Колев), Марица, Спортклуб, Ботев, Левски, Железничарски спортен клуб (ЖСК), Алтай, Хоментмен, Бар Кохба, Парчевич, Напредък, Кубрат и Княз Симеон Търновски. Само за по-малко от десетилетие картината коренно се променя с унищожаването на свободния живот и традициите в спорта, заместени от насаден модел на централизирано тоталитарно управление.
