2010/12/29

Same old fears

...Year after year running over the same old ground what have we found? The same old fears…(Pink Floyd)
Футболът винаги е бил обществено значим артефакт противопоставящ големи групи хора и пораждаш деление отвъд корелацията "Ние срещу Тях". В Пловдив футболът се дели на Ботев и анти-Ботев.
Тези дни ФК Марица анонсира, че спира участието си в надпреварата 2010/11 на Югоизточна В-група, поради затруднено финансово положение. В България почти всякога зад явен проблем се търси дълбоко скрита първопричина, улично казано "под вола теле" и тълкуванието по ситуацията на стадиона в кв. Захарна фабрика не направи изключение.
Бедата на Марица даде нов повод за атака на анти-ботевистите. Големият някогашен пловдивски футболист Георги Фиданов, в качеството си на директор във ФК Марица набеди пряко ФК Ботев за главен виновник за колапса на клуба си. Принципно всяка глупост си има теория и като тръгнеш да се оправдаваш може и слънчевото затъмнение да ползваш за аргумент, та според Фиданов причината била, че от "Източен" 10 дължали едни пари на Марица по трансфера на Ники Манчев на Колежа и процент от транзита Каршияка-Каменица-Подуяне на Жоро Христов.

Какво са се договаряли навремето шефовете на Марица и Ботев, съответно Берберов и Христолов, е наистина проблем, но ако някой има претенции към някого, да вади документи и да иде в съда, а не да налива празни приказки за радост на кретени, обичащи да мразят институцията "Ботев Пловдив".

За ботевистите важното е друго. Фиданов, виден локомотивец и съответно анти-ботевист, с изявлението си слага знак за равенство и единосъщност между "Ботев на Христолов" и "Ботев на Сдружението". Иначе защо тогава "този Ботев" да се набеждава за деяния, извършени при "онзи Ботев"? Получава се дупка в балона надуван от черно-бялата пропаганда, правеща неистови усилия от лятото на 2010 да изкара, че "този Ботев" не е "онзи Ботев" – контраатака заради неприятните натяквания на спомена как Велбъжд от Кюстендил (трети в А-група и финалист за Купата през 2001) взе името и цветовете на Локомотив (средняк в Б-група по същото време) и от центрофугата се получи "нищо общо с Пловдивското Юве". Търси се аналогия с фиктивното обединение на Ботев Пловдив с Металик, целящо фалиралият и изхвърлен от профи футбола пловдивски клуб да започне от аматьорската Югоизточна В на мястото на сопотския тим. Нищо ново на земята (както и Пинк Флойд го казват в песента си), просто поредното привиждане на "знак на съдбата" и в разчитането му да се изсмуче аргумент за достоверност на митологемата "Ботев Пловдив е зло".

Интересно обаче, че ако се следва логиката на - "има отбор Локомотив, събира се с отбор Велбъжд и обединението продължава напред като Локомотив, значи това е Локомотив" - как така ще се реши уравнението от любимия напоследък рефрен на Лаута - "има отбор Локомотив (бивш ЖСК), събира се с отбор СП-45 (бившите Спортклуб и Парчевич), продължението напред е под името Локомотив", но "този Локомотив” не е онзи ЖСК (Локомотив), а е "онзи Спортклуб"? Предстои още работа на черно-бялата лаборатория да открие тъждествено равенство на многобройните си преливки, отливки и амалгамни състояния.

Иначе за нас всичко си остава по старому – ние сме Ботев Пловдив - от 1912, дори и без запазен учредителен протокол, без да знаем рождените дати на всички си основатели, без да забравяме, че при нас са се вливали тимовете на Бай Ганю (така му е оригиналното изписване), Мусала,  Борислав, Шипка, Кираджиев, Академик, Спартак, пък дори и само "на книга", както е последния ни случай с Металик. Все същите сме и продължаваме нататък...Wish you were here, завършва песента на Флойд. (Важното е да сме "тук и сега" за да не влизаме в ничия митологема).

2010/12/23

Паметната 2010 година

2010 отминава, оставяйки забележителни събития в историята на Ботев Пловдив и дано поколенията след време с основание я нарекат "революционна". 
"Нека забравим последните 10 години от историята на нашия клуб"- публично призова наскоро една от легендите на нашия отбор. Скъпи Чико, нищо няма да се забрави, никой не трябва да бъде забравен. Не би следвало с лека ръка да изтрием онова, което му се случи на любимия клуб през последното десетилетие. Раните ще заздравеят, но споменът трябва да остане и като камбана да кънти през годините нататък, да държи съзнанието будно, винаги да помним колко е тънка границата между добро и зло, деня и нощта!
...you can't trust freedom when it's not in your hands, when everybody's fighting for their promised land ("Сivil War", Guns N Roses)
Себелюбието, ината, простащината, алчността и лицемерието не са само черти от характера на един жител на известно пловдивско предградие, а са постоянни спътници на човешката природа и никой не е застрахован, че няма да има среща с тях и в бъдеще. Трябва да се помни. Никой никога не може да гарантира безоблачно бъдеще и стойността на една публика е точно в това - да помни историята си и да отстоява традициите, да си пази клуба!
Годината започна в пълна неизвестност около съдбата на отбора - Христолов правеше отчаяни опити да стартира първенството с каквото може за да спаси кожата на своето практически несъстоятелно дружество. До последно не се знаеше дали изобщо ще има играчи, които да носят жълто и черно през пролетния полусезон на 2009/10. Скалъпи се на две, на три формация от анонимни италиански полупрофесионалисти, готвещи се на лагер-сбор в някакво градче на Апенините и така съставения отбор кацна ден преди подновяването на мачовете. Тоталната съпротива на привържениците и обсадите на булевард "Източен" 10, летище "Враждебна", хотел "Беркут" в крайна сметка излъчиха победител в сагата "Христолов vs Пловдив" - БФС изхвърли административно отбора на ПФК Ботев 1912 АД за състезателната година и от тук започна разплитането на миризливия чорап от Брягово. Съдбата на клуба изцяло вече зависеше от характера и способностите на своите привърженици. 
Следваха юридически хватки. Сдружението с нестопанска цел "Ботев" (по Закона за лицата и семейството), предходник и съучредител на Професионален ФК Ботев 1912 АД (по Търговския закон) анулира участието си и делегираните през 1999 година права за преобразуване в търговско предприятие. Десетгодишния срок за погасяване на задълженията на Сдружението отдавна бе изтекъл, а пък от своя страна Христолов имаше малък, но решителен пропуск в тънките си сметки - бе забравил да ликвидира де юре организацията-предшественик на АД-то. Така Сдружението възкръсна и пое съдбините на "отбора най-велик"...

Краят на 2010 заварва любимия ни Ботев Пловдив да играе в Югоизточна "В", чувства се добре на първа позиция, в добро здраве от най-много точки и най-голяма посещаемост в България!
Безпристрастната оценка от София на националните футболни номинации за 2010 посочи БПФК като -  
"Феникс на годината"
В тази категория има особена игра на думи и значения - хем е намесена думичката фен, хем го има мотивът за възродилата се от пепелта птица. Разбирайте го както искате, но победител е пловдивският Ботев. След епичната битка с Христолов и победата на запалянковците легендарният отбор започна отначало и се върна в калта на родния футбол да мери сили с Гигант, Асеновец и Загорец. Въпреки тази сериозна конкуренция на мачовете на Ботев идват хиляди жълто-черни ултраси - от почти хиляда на гостуване до 5 и даже 6 хил. на домакинство. Което, простете ми клишето, ни връща вярата във футбола в България.
(в-к "7 дни Спорт", бр. 5966 , 23/12/2010) 

Тези скромни думи, казани по наш адрес, нека бъдат Коледната честитка за ботевистите-възрожденци, хората, които изнесоха на плещите си възстановяването на най-старият футболен клуб от пепелищата на разрухата.