Старият ми съученик, Артур Шопенхауер обичаше да казва, че има неща в живота, чиято глупост не се нуждае от обяснение. Отнася се точно за глупостите, които се сътвориха в ПФК Ботев Пловдив през последните 3-4 години. Те бяха предопределени от нивото на хората, които движеха клубните дела. С мислене стигащо не по-далеч от носа си и с кръчмарски сметки, омесени с политическа конюнктура, резултатът е винаги като на свирен мач.
Неясно остава доколко през тези години е имало умишлени действия, превърнали клуба в залог на болни лични амбиции и потайни схеми за строителството на стадиона. Георги Самуилов се изниза от управлението уж обиден, но с драматичен жест на прощаване понакупи чуждестранни играчи. Нещо подобно като да подариш последен модел телефонна централа на ковид отделението в болница. Ефектно, но безполезно.
Цялата история с трансферите от лятото на 2019 досега много напомня за начина по който фалира оригиналното ЦСКА с ненужни трансфери. От миналата есен клубът ни е на минус от гостуванията на Желко Петрович, Тейлон, Ван Арнем, Клоостър, Марко Перван и Андерсон Барбоса. Отделно, че продължава безполезният престой на Фабио бърбъна, Педросо, Еспиноса, Джонатан и Сисе. Тези играчи едва ли са дошли за заплащане с вафли и солети. В същото време вървят кампании за финансово подпомагане на клуба. На кое да вярва редовият ботевист, как да се мотивира?
Единствено от полза за ботевизма щеше да е, ако Самуилов бе изплюл камъчето и
каже "как-кой-защо" спря строежът, който почна и в който се вричаше с
"Март 20-20". Мечти, нали, освен, ако не е с готов билет за Дубай или Белград. Няма никаква логика (освен тази на общественото крадене) да спреш частната
инвестиция и да я замениш с държавна. "Чичо Сам, отлично те разбираме, не бяхме заедно по желание...".